Как да се справим с европейските банки зомбита

„В бизнес училищата“, казва опитният банкер, „ви учат на един простичък урок – ако една компания се търгува продължително време под стойността на нетните ѝ активи, тя трябва да бъде закрита или раздробена“.

Проучване на Boston Consulting Group, което трябва да излезе следващия месец, но бе представено предварително на Global Banking Summit на FT миналата седмица, показва, че невероятните 73% от европейските банки се търгуват под счетоводната си стойност. При по-голямата част от тях това се случва от над десетилетие. Добре дошли в царството на европейските банки зомбита, пише заместник главният редактор на FT Патрик Дженкинс.

Това не са обикновени зомбита. За разлика от стандартните немъртви компании, поддържани от години ултраниски лихвени проценти, но сега изпитващи трудности с нормализирането на разходите за заеми, за банките би трябвало да важи обратното: маржовете при кредитирането са подкрепени от лихвите, които не са били толкова високи от 15 до 20 години.

Много европейски кредитори наистина носят добра печалба. Плащанията към акционерите спрямо упорито ниската цена на акциите на банките е на ниво от над 15%, когато се отразят изкупуванията на акции и дивидентите, посочват анализатори на Mediobanca.

Въпреки това инвеститорите не се трогват, виждайки текущата възвръщаемост на банките като неустойчива. Дори сред малкото банки, които се радват на значително възстановяване на цената на акциите (тази на книжата на UniCredit например се е удвоила тази година), оценките остават доста под счетоводната стойност (съотношението цена/счетоводна стойност на UniCredit е 73%).

Следователно обосновката за разпадането би трябвало да важи. Но това не се случва. Разбира се, имаше недоброволни, водени от правителството разпадания – например британската Northern Rock и белгийско-нидерландската Fortis през 2008 г. Имало е дори опити за разбиване от инвеститори, особено във Великобритания. HSBC бе под прицел на Knight Vinke преди над 15 години, а наскоро и от миноритарен акционер – китайския застраховател Ping An. А по-късно Barclays бе атакувана от Sherborne на Едуард Брамсън. Нищо обаче дори не се доближи до учебниците на бизнес училищата.

Това не е проблем изцяло на Европа – проучването на BCG показва, че казусът с ниската оценка засяга над една трета от американските банки и почти всички банки в части от Азия. Има обаче особено токсичен коктейл от причини в ЕС и Великобритания.

Първата слабост е анемичният икономически растеж на региона. Втората е донкихотовото правене на политика в региона. В някои държави се налагат банкови суперданъци или като продължително наказания за щетите, които нанесоха през 2008 г. (във Великобритания например), или като по-скорошен отговор на по-високите маржове на печалбата (например в Испания). Планът на Италия да наложи данък бе преразгледан, за да позволи на банките вместо това да увеличат резервите си, но все още получава обвинения, че е подплашил инвеститорите.

Третият проблем е обхватът на дейността. Техният вътрешен европейски пазар в много по-разцепен в резултат на провала да се създаде правилен единен пазар на ЕС. „Банковият съюз“ на ЕС остава наполовина изпълнен, а предложеният „съюз на капиталовите пазари“ е до голяма степен само проект. Това гарантира, че дори най-амбициозната европейска група има значително присъствие в само две или три страни от ЕС.

Четвъртият отличителен недостатък – относително слабият инвестиционен капацитет, произлиза от останалите три. Докато нуждата от реформиране на бизнес моделите с инструменти на изкуствения интелект и друга технологична инфраструктура се засилва обаче, американските банки превъзхождат европейските си конкуренти от гледна точка на технологичните инвестиции. Всички това прави мечата ситуация за европейските банки лесна за постигане, особено докато дефолтите по заемите растат на този етап на икономически цикъл.

Сред причините за оптимизъм очевидно е стабилното състояние на европейския банков капитал, ликвидност и надзор, които преобладават в регулираните от Великобритания и ЕЦБ банки. Пролетната криза с регионалните банки в САЩ и крахът на Credit Suisse не засегна Великобритания или еврозоната.

Определено някои опортюнистични инвеститори, например базираният в Лондон хедж фонд Toscafund, направиха прилични пари от избрани европейски банки. „Няма значение, че те все още са под счетоводната стойност“, казва един мечи настроен инвеститори. „Ако те поскъпнат от 35% от счетоводната стойност до 70%, все пак ще удвоите парите си“. Ако, с времето, инвеститорите непрекъснато виждат, че счетоводните баланси на банките са стабилни, политическата среда остава стабилна, спомените за отминалите разочарования избледняват, европейските банки може един ден да се върнат към счетоводната си стойност – най-накрая прогонвайки завинаги феномена зомби.