Турската централна банка се разписа с още едно значително увеличение на лихвените проценти в четвъртък, като сигнализира, че може да затегне паричната политика още в опит да укроти инфлацията, която е напът да завърши годината на ниво от близо 70%, съобщава Bloomberg.
Комисията по парична политика начело с гуверньора Хафизе Гайе Еркан повиши основната лихва до 35% от 30% - в унисон с повечето очаквания. Турските банкови акции задържат ръстовете си, а цената на лирата е относително без промяна.
В изявление от комисията повтарят дума по дума насоките си от предходния месец, посочвайки, че „паричното затягане ще бъде още подсилено, колкото е необходимо, своевременно и постепенно, докато не бъде постигнато значително подобрение на инфлационната прогноза“.
Това е пето поредно повишение в рамките на усилията на Турция да се справи с инфлацията, изчислявана като петата по ускорение в света от Международния валутен фонд. По-високите лихви са необходими за привличането на чуждестранни парични потоци към местния облигационен пазар. Очаква се ускорението на цените да се се забави едва от второто тримесечие на следващата година.
Анкара драстично промени паричната си политика след преизбирането на турския президент Реджеп Ердоган през май. Преди това той настояваше централната банка да се придържа към неговата нетрадиционна политика на лихвени понижения.
Сега основната лихва се повишава от нивото от 8,5% при встъпването в длъжност на Еркан през юни. Въпреки това официалните разходи по кредитирането остават значително под нулата, когато се коригират спрямо инфлацията. Централната банка допълва затегнатата парична политика с други мерки, целящи да охладят местното търсене.
Според протокола от миналата среща на ръководството на централната банка влошаването на ценовото поведение през последните месеци означава, че инфлацията в края на годината ще е близо до горната граница на прогнозата на регулатора от 62%. Според правителствена програма за средносрочни прогнози и цели стойността на ускорението ще е 65%.
Очаква се Еркан да представи своя финален инфлационен доклад за годината на 2 ноември.
Междувременно обаче налице са нови рискове, особено след избухването на конфликта между Израел и „Хамас“ по-рано този месец. В позицията си от комисията потвърждават заплахата, като посочват, че „геополитическите развития представляват риск за инфлационните прогнози заради цените на петрола“.
Цената на основния сорт Брент нарасна с 5 долара до почти 90 долара за барел, откакто конфликтът бе подновен. Войната заплашва да окаже инфлационен натиск върху големи вносители на енергийни продукти като Турция.
Турция ще увеличи едноседмичната си репо ставка до 40% до края на годината заради „засилените геополитически рискове и техния потенциален ефект върху турската инфлация и баланс на плащанията“, коментираха икономисти на Deutsche Bank преди решението за лихвите.