Паричните пазари са нащрек за по-високи изисквания за банкови резерви от ЕЦБ

Сред европейските кредитори все повече се засилват спекулациите, че ще бъдат принудени да заделят повече пари в централната банка – ход, който може да удари рентабилността им и да засили волатилността по краткосрочните лихви в еврозоната, пише Bloomberg.

Стратези в компании като Commerzbank, Barclays и UBS Group предупреждават, че Европейската централна банка (ЕЦБ) може да изненада пазарите и да увеличи т.нар. изисквания за минимални резерви (MRR) още тази седмица, опитвайки се да намали разходите и да изчисти излишната ликвидност.

Кредиторите в еврозоната в момента са задължение да държат 1% от пасивите, например клиентски депозити, в съответните им централни банки, за което не получават компенсация. Увеличение на MMR може да намали излишните резерви, по които се плаща 4% лихва, помагайки на централните банки да управляват загубите си след години на скъпи програми за количествено облекчаване.

Много анализатори очакват повишаване на MRR в рамките на следващите 12 месеца, показва проучване на Bloomberg. Според Barclays и Commerzbank изискванията може да бъдат коригирани до 2% още тази седмица.

Заключването на още средства в ЕЦБ не само удря тяхната рентабилност, но има и директни последствия за паричните пазари. Кредиторите може да прибегнат до „стратегии на избягване“, за да намалят бремето от спазване на правилата, например понижавайки овърнайт лихвите, за да насърчат собствениците на депозити да преместят парите си другаде.

Вече има сигнали за подобно поведение, след като компенсацията от 0% върху резервите влезе в сила от 20 септември. Лихвеният процент по необезпечените овърнайт заеми за кредитори от еврозоната, известен като ESTR, спадна с 2,6 базисни пункта, което е най-големият спад към края на месеца от декември 2020 г.

„Този тип волатилност в овърнайт основната лихва на ЕЦБ никога не е желана характеристика – основните лихви трябва да са стабилни и да се преоценяват в зависимост от промяната в настройките на паричната политика, а не от тези технически странности“, казва Рохан Кана, ръководител на стратегията по европейските лихви в Barclays. “Последиците от по-високи MMR надхвърлят просто спестяването на няколко милиарда от лихвени разходи“.

Понижаването на ESTR в края на октомври може да е дори по-голям дори минималните резерви останат на ниво от 1%, смята стратегът на Commerzbank Кристоф Рийгер.

„Подобно на пренасянето на отрицателните лихви по депозитите вероятно ще отнеме известно време, преди повечето банки да отразят по-високите разходи за минималните резерви в ценообразуването на депозитите им“, казва Рийгер. Технически данни, свързани с деня на седмицата, в който се пада последният ден от месеца, също сигнализират за по-голям спад този месец, добавя той.

Има опасения за въздействието на стратегиите за избягване на банките върху споразуменията за обратно изкупуване (репо). Протоколът от срещата на септемврийската среща на Контактната група на паричния пазар на ЕЦБ подчерта риска фондовете на паричния пазар да поставят парите си на репо пазара вместо в банките, което води до „изразени спадове“ на репо ставките около отчетните дати.

Множество представители на ЕЦБ изразиха мнението си по изискванията за минимални резерви след решението от юли. Гуверньорът на Австрийската централна банка Робърт Холцман, който е сред най-ястребово настроените представители на Управителния съвет, предложи за дебат десетократно увеличение на изискването, твърдейки, че банките са спечелили значително от годините на неконвенционална парична политика.

Други като Франсоа Вилроа са против, твърдейки, че няма „парично оправдание“ за подобен ход. Колегата му Изабел Шнабел, която е начело на пазарните операции, заяви, че всяко решение трябва да бъдат част от текущия по-широк преглед на оперативната рамка на ЕЦБ, който може да приключи едва в началото на следващата година.

Затова е възможно ЕЦБ вместо това да започне да се освобождава от купчината от облигации на стойност 1,7 трлн. евро, които купи по време на пандемията по PEPP програмата. Подобен ход ще ѝ позволи да намали експозицията си към държавни облигации и да свие ликвидността по-постепенно и предсказуемо, без риск да влоши трансмисията на политиката, посочва стратегът на Goldman Sachs Саймън Фрейсенет.

„В крайна сметка обаче притежаването на облигации и високите изисквания за минимални резерви може да се превърнат в допълнение“, казва той. „Ако ЕЦБ иска да се завърне към нисък баланс, в същото време да има високи MMR може да създаде среда на оскъдна ликвидност“.

Все пак въздействието върху баланса на банките предизвиква безпокойство. Макар че все още има над 3,5 млрд. евро излишна ликвидност в системата, тя е разпределена неравномерно и по-високи MMR може да създаде дефицит на ликвидност сред някои кредитори.

Увеличение на изискванията за минимални резерви от само 1 пр.п. би изразходвало съвкупната нетна излишна ликвидност на италианските банки, показват изчисленията на Commerzbank, което потенциално би ги принудило да наберат ново финансиране.

„Ревизираното уеднаквено правило може да има непредвидени последици на някои пазари, където ликвидността е по-ограничена, например Италия“, пишат в бележка икономистите от AXA Investment Managers Юго льо Дамани и Франсоа Кабо.