Чарлз Гудхарт: В бъдеще негативните ефекти на инфлацията ще доведат до стагфлация

В бъдеще негативните ефекти на инфлацията ще доведат до стагфлация. Тази прогноза направи британският икономист проф. Чарлз Гудхарт във видео интервю по време на финансовия форум „Ин%лацията: уравнения и решения”, който за втора поредна година събра водещи анализатори и експерти за дискусия по най-важните макроикономически, монетарни, регулативни и фискални въпроси.

„Инфлацията се понижава, а централните банки спряха да повишават лихвите и ще ги задържат на тези нива за доста дълъг неуточнен период“, коментира проф. Гудхарт. Той посочи, че регулаторите се стремят да възстановят неинфлационния ръст, и смята, че ключова роля за това имат банките, като се надява те да са източник на стабилност, а не на риск.

Преподавателят в London School of Economics (LSE) подчерта, че банките устояха през годините на предизвикателствата, но напомни за фалитите в САЩ и проблемите на швейцарските банки, които „все пак успяха да устоят и са доста ликвидни“.

Според него бавният растеж няма да доведе до очакваните резултати.

Проф. Гудхарт изброи и причините за това – по думите му американският президент Джо Байдън отново прокарва протекционистична политика, което не се отразява добре на останалата част от света, а в бъдеще ще настъпи стагфлация, след като заплатите продължават да растат, а недостигът на работна ръка е по-нисък от темпа на производителността.

Икономистът прогнозира, че броят на работещите в много страни ще намалява и „светът ще в по-голяма стагнация, отколкото в последните десетилетия".

„Икономиките на ЕС се намираме в условия на продължителна структурна трансформация. В ситуация на висока инфлация и забавена активност е необходима добра координация между парична и фискална политика“, препоръча подуправителят на БНБ доц. Петър Чобанов, който посочи, че стремежът да се види 2% инфлация в еврозоната може да се постигне с по-голяма ефективност на публичните разходи в рамките на подходящи реформи.

Петър Чобанов. Снимка: Investor Media Group

Централният банкер потвърди, че при покачващи се лихви и при „достатъчно затегнат пазар на труда“ всеки стремеж да се увеличат работните заплати ще е проинфлационен. Той смята, че правителствата, които са ориентирани към структурни реформи, трябва да намерят средства да си ги позволят.

Доц. Чобанов обърна внимание на политиката на БНБ, която реагира в коронавирусната пандемия и даде възможност да се приложат гаранционни схеми, за да не се получи рецесия и разстройване на финансовата система. Сред мерките на централната банка той посочи ограничаване на високите темпове на кредитиране и минималните задължителни резерви, приложими от 1 октомври.

„Необходимо е фискалната политика да дава пример за структурни реформи. Индикации за повишаване на заплатите дават сигнал за инфлацията, предупреди банкерът и настоя за координация между монетарни, регулативни и фискални политики, които ще създават предвидима ситуация за цените.

Финансовият експерт Калин Христов, бивш подуправител на централната банка, който 17 години успешно управлява валутния борд, също коментира ефикасността на паричните и фискалните политики. Той посочи, че втора година темата на форума е инфлацията и „има опасност и третата година тя да е доминираща на следващата конференция“.

Калин Христов. Снимка: Investor Media Group

„Знаем, че светът е в глобален инфлационен цикъл, който протича в три години трансформация с натиск върху работната сила", посочи той и заяви, че ситуацията се усложнява от протекционистичната политика в САЩ и енергийния натиск. „С войната в Украйна се формират икономически блокове, които все повече воюват помежду си“, каза той и като проинфлационен фактор посочи прибирането на производства от Китай в Европа.

„Централните банки първоначално реагираха леко безотговорно, че инфлацията е временна“, заяви финансистът и посочи, че последва растеж на лихвите, но "фискалната политика не реагира“.

По думите му инфлацията все още не се пренася в лихвените проценти, въпреки че Европа има нужда от увеличаване на лихвите по депозитите, за да започнат хората да спестяват.

„Недостигът на работната сила и високата инфлация се пренасят в заплатите – става спирала и хората подкрепят потреблението“, аргументира се той и добави, че в България за икономическия растеж допринася потреблението, а не инвестициите и износа.

„Трябва да се пренесат високите лихви в депозити и това да отнеме от потреблението“, съветва Калин Христов. Той очаква, че ако се отнеме от ликвидността, някои банки ще започнат да плащат по-високи лихви по депозитите, хората ще започнат да пестят и ще се отложи потреблението. Той препоръчва при инфлационен проблем политиките да използват всеки инструмент, за да го потиснат. „Тази година ще има нов инфлационен натиск от войната в Близкия изток и това ще изисква ново увеличение на лихвите“, предупреди финансистът.

Петя Димитрова, главен изпълнителен директор на Пощенска банка и председател на Асоциацията на банките, заяви, че тенденцията за стабилност на банковата система продължава. „Банките в България са изключително стабилни и ликвидни, със завидно ниво на висока капиталова адекватност и изчистени портфейли, и са подготвени за предстоящите кризи“, коментира тя как се вписват водените политики като реакция на инфлацията в ситуация на повишаване на лихвите след години на отрицателни лихви.

Петя Димитрова. Снимка: Investor Media Group

По думите ѝ в България се води стабилна политика и повишаването върви с ниски темпове. Тя увери, че в бъдеще и хората, и банките ще вземат отговорни решения, които ще влияят на икономическия цикъл.

Според Димитрова регулаторният натиск ще се увеличава с навлизането на зелените политики, които банките ще прилагат с прекрояване на бизнес моделите и това ще даде отражение върху бизнеса и хората.

Председателят на АББ обясни, че дигиталните трансформации и изкуственият интелект ще предопределят развитието на банковия сектор. Тя поясни, че пандемията е ускорила процеса и банковият бизнес има дългосрочни политики, както за развитие на банкирането, така и за дигитализацията.

„Българските банки са предприели правилна стратегия с плавно увеличение на лихвите и това е щадящо за хората и бизнеса“, съобщи Петя Димитрова и посочи, че системата е с ниски нива на лошите кредити – под 4%, а при големите банки те са дори 2%.

Тя изрази надежди лихвите да растат с плавно адаптиране, а не шоково.

Никола Бакалов, главен изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка, коментира, че в продължение на 20 години предизвикателства банките в България създадоха технологична нагласа за навлизане на дигитализацията.

„Натискът върху работната сила се увеличи и резултатът от това са, че всички банки създадоха ритейл решения и безналичните плащания се увеличават“, посочи банкерът и потвърди, че ролята на изкуствения интелект при банковите решения ще компенсира натиска върху заплатите.

Никола Бакалов. Снимка: Investor Media Group

Бакалов е уверен, че в бъдеще потребителите ще намалят разходите за банкиране при ползването на дигитални банкови услуги, което ще стане с подобрение на потребителското преживяване, но с фокус върху сигурността. Той съобщи, че през последните години безналичните плащания са се увеличили от 7 млрд. на 17 млрд. лева.

Преди година Петър Славов, председател на надзорния съвет на ПроКредит Банк (България), предупреди, че има опасност от стагфлация. Сега той посочи, че икономиката има цикличност, която „няма как да разчитаме“.  

„Четох, че в България сме се разминали със стагфлацията. Големият успех на една икономика е съвкупност от малките успехи", отбеляза той.

Петър Славов. Снимка: Investor Media Group

Славов е убеден, че високата ликвидност на финансовия сектор, която се поддържа, е въпрос на комфорт, но и на безизходица при липса на инвестиционни решения.

„Ако нещо ще определя политиката на един икономически субект в бъдеще – това е човешкият фактор", прогнозира банкерът. "Не четете макроикономически анализи и прогнози, а наблюдавайте хората във вашата фирма и ведомство и тогава се вземат правилните решения за политиките.“

Светослав Миланов, изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Инвестбанк, коментира устойчивостта на ESG моделите (за екологични, социални и управленски практики - бел.ред.) и как се отразяват регулациите на банките.

Според него скоро ще започнат одити как се спазва рамката на екологично управление и устойчиво развитие. Банкерът потвърди, че са необходими анализи за промените в климата в България, като данните да се имат предвид, когато се отпускат кредити.

Светослав Миланов. Снимка: Investor Media Group

„Дигитализацията прави така, че процесите да изглеждат по-лесни и ефективни, но трябва да мислим как рисковете да бъдат минимизирани. При отпускането на кредити се събират данни и се анализират рисковете с калибрирани модели за кредитиране, но и те търпят развитие“, обясни той и отбеляза, че това трябва да е ясно на хората, като се предоставя допълнителна информация защо едни кредити могат да станат по-евтини, а други по-скъпи. За пример той даде жилищното кредитиране, при което заемите зависят от това доколко домовете се управляват екологично и щадящо природната среда.

Миланов отбеляза, че много от процесите при събиране на информация за ползите от навлизането на ESG са автоматизирани и се пести ресурс при анализите, благодарение на което не се оскъпяват продуктите. Той смята, че трябва да има комуникация, за да са информирани клиентите по какъв начин бизнесът е ангажиран да прокарва устойчиви политики при опазване на околната среда.

Цялата дискусия ще бъде излъчена по телевизия Bloomberg TV Bulgaria на 27 октомври от 18 часа, а втората част може да гледате на 30 октомври от 20 часа по телевизия Bulgaria ON AIR.