Австралийската централна банка запази основната си лихва непроменена, но не изключи възможността за допълнително затягане на паричната политика, докато новият гуверньор Мишел Бълок оценява въздействието от повишенията на лихвите с общо 4 процентни пункта, съобщава Bloomberg.
Основната лихва остана на ниво от 4,1% на четвъртата поредна среща на регулатора в Сидни, както се очакваше от икономистите и паричните пазари. Поредицата от паузи на Австралийската централна банка предполага, че ще е необходима изненадваща промяна в икономическите данни, за да се окаже регулаторът принуден да повиши лихвите си.
Австралийската централна банка продължава да действа по-предпазливо в сравнение с останалите си колеги. Графика: Bloomberg
„Възможно е да е необходимо допълнително затягане на паричната политика, за да се гарантира, че инфлацията ще се върне към целта в разумен период от време, но това ще продължи да зависи от данните и променящата се оценка на рисковете“, коментира Бълок, която пое управлението преди малко повече от две седмици, в изявление след срещата.
Темповете, с които Австралийската централна банка затяга паричната си политика, са много по-бавни от тези на останалите ѝ големи колеги, за да следи бързото прехвърляне на ефектите от затягането към австралийските кредитополучатели, които имат ипотечни кредити предимно с плаваща лихва.
Австралийската централна банка все още се опасява, че стабилните цени на услугите и поскъпването на петрола биха могли да разколебаят инфлационните очаквания. Резултатите от миналата седмица показаха, че месечната инфлация се е ускорила, а пазарът на труда в Австралия, подобно на много други в развития свят, все още показва изненадваща стабилност.
„Към днешна дата инфлационни очаквания в средносрочен план са в съответствие с инфлационната цел и е важно това да остане така“, заяви Бълок.
Тя подчерта и „значителните несигурности“ около икономическите перспективи, които включват упорита инфлация при услугите, каквато се наблюдава в чужбина и потенциално се усеща и в Австралия, отложения ефект на решенията за паричната политика и как решенията за цените и заплатите на фирмите реагират на по-бавния икономически растеж в условията на затегнат пазар на труда. Дългите и променливи забавени ефекти, свързани с паричната политика, са основната причина, заради която Австралийската централна банка е предпазлива по отношение на лихвите. Изтичането на срока на редица жилищни заеми, фиксирани на рекордно ниски лихви по време на пандемията, остава мрачен облак на хоризонта.
Над 90% от новите заеми за жилища в Австралия са с плаващи лихви, което означава, че ефективната лихва по ипотечните заеми се е повишила до 5,6% от 2,75% в Австралия, докато в САЩ разходите по заемите са нараснали до 3,6% от 3,3% – по време на настоящия цикъл на затягане, показват изчисления на Westpac Banking.
Наблягайки на необходимостта от предпазливост, австралийските домакинства остават сред най-високо задлъжнелите в развития свят, със съотношение между дълг и доход от почти 187%.
Съществуват опасения и за други държави, тъй като Китай, най-големият търговски партньор на Австралия и ключов двигател на световната икономика, е обхванат от криза на имотния пазар, докато се бори да постигне целта си за растеж.
Въпреки това икономистите прогнозират, че Австралийската централна банка ще трябва да увеличи разходите по заемите си поне още веднъж до 4,35%, посочвайки като причина за това изключително ниската безработица в страната от 3,7% и все още високата инфлация. Прогнозите са, че индексът на потребителските цени ще се върне към целта на банката от 2-3% в края на 2025 г. и всеки признак, че инфлацията може да се забави допълнително, ще предизвика реакция от страна на централните банкери.
„В перспектива данните за инфлацията през третото тримесечие, които трябва да бъдат публикувани този месец, ще имат голямо влияние върху решението на следващото заседание", коментира Прадип Филип, ръководител на Deloitte Access Economics. „Цялото внимание ще бъде насочено към това дали всеки елемент от доклада на инфлацията е „пирон за чука на Австралийската централна банка“ при определянето на лихвите.“
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - бел. авт.