Последните решения на централните банки - идва ли краят на вдигането на лихвите?

Ако преди година централните банки на водещите световни икономики бяха поели на ясен курс към затягане на паричната политика, което практически означаваше повишаване на лихвените проценти, то сега нещата изглеждат по съвсем различен начин.

Успявайки да укротят в по-голяма или по-малка степен рекордната за последните десетилетия инфлация, породена от последиците от пандемията от коронавирус и войната в Укрaйна, централните банки вече все по-често индикират, че настоящият цикъл на повишаване на лихвите по-скоро върви към своя край.

Първа от водещите централни банки, която започна с увеличаването на основните си лихвени проценти, беше Великобритания, която предприе подобна стъпка още през 2021 г. На последното си заседание в четвъртък, 21 септември, тя обяви първа, че запазва нивата на лихвите, като по този начин не се случи петнадесето поредно увеличаване.

През миналата седмица Европейската централна банка увеличи за десети пореден път лихвените си равнища до рекордно ниво, но сигнализира, че е по-вероятно на следващите си заседания да ги запази без промяна. След десет поредни увеличения основните лихви на ЕЦБ достигнаха до най-високото си ниво от създаването на еврозоната.

Федералният резерв в САЩ направи обратното – за втори път тази година не повиши лихвените си проценти, задържайки ги на 22-годишен връх, но обяви, че може би още едно вдигане на ставките е възможно до края на годината.

Рисковете от повишаване на инфлацията, а от там и от нови "затягащи" интервенции на централните банки, остават, като най-голям към момента се очертава този от новия скок на цената на петрола, след като Саудитска Арабия и Русия обявиха, че ще намалят доставките, а производството на шистов петрол в САЩ е с незадоволителен темп.

Федералният резерв на САЩ – без промяна

На последното си заседание в сряда Фед обяви, че запазва водещата си лихва (Federal Funds Rate, целевата лихва, при която търговските банки в САЩ отпускат и получават овърнайт кредити и депозити - бел. ред.) в диапазона 5,25-5,50 процента.

Освен още едно увеличение до края на тази година, прогнозите на Фед включват две съкращения на лихвите през идната година. През юни централната банка предвиждаше четири лихвени намаления през 2024 г.

По време на пресконференция след обявеното решение за лихвите председателят на Фед Джером Пауъл заяви, че въпреки че ценовият натиск показва някои обнадеждаващи признаци на отслабване, връщането на инфлацията до целта от 2 процента далеч не е приключило.

Инфлацията в САЩ през август нарасна за втори пореден месец до 3,7 на сто, или с 0,5 процентни пункта над нивото й през юли.

Еврозоната - увеличение с 0,25 проценти пункта

Централната банка на страните от еврозоната на 14 септември обяви, че повишава своите основни лихвени проценти с 0,25 процентни пункта, което се случва за десети пореден път (с различна стъпка - бел. ред.), след като започна своята кампания за затягане на паричната политика през юни 2022 г.

Така лихвата по основните операции по рефинансиране - лихвеният процент, по който търговските банки могат да заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица - нарасна до 4,5 на сто. Лихвеният процент по депозитното улеснение (който банките получават за депозирането на средства овърнайт при ЕЦБ) става 4 на сто, а ставката по пределното кредитно улеснение (която банките плащат, когато заемат овърнайт средства от ЕЦБ с предоставяне на обезпечение) достига 4,75 на сто.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард обави на пресконференция, че "управителният съвет на Европейската централна банка счита, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са достигнали нива, които, поддържани за достатъчно дълъг период от време, ще допринесат съществено за връщане на инфлацията към желаното ниво от 2 процента". Тя тогава поясни, че решението не е било взето лесно, като вместо с единодушие, то е взето с мнозинство.

Лагард посочи пред журналистите, че това не означава задължително, че лихвите ще останат на настоящите си нива, и допълни, че бъдещите решения на управителния съвет ще осигурят определянето на достатъчно рестриктивни основни лихвени проценти на ЕЦБ толкова дълго, колкото е необходимо.

Тази седмица Евростат обяви, че инфлацията в еврозоната продължава да се забавя и през август до 5,2 на сто след 5,3 на сто през юли, което бе четвърто поред понижение на показателя.

Английска централна банка – без промяна

Английската централна банка (Bank of England), остави в четвъртък водещите си лихвени проценти без промяна след проведеното си заседание, прекратявайки поредицата от 14 поредни повишения на ставките. Така основният лихвен процент на банката се запази на 15-годишен максимум от 5,25 на сто.

Това се случи, след като в сряда статистическата служба на страната обяви изненадващо понижение на инфлацията през август до 6,7 на сто на годишна основа спрямо 6,8 на сто през юли.

Швейцарската национална банка – без промяна

Швейцарската национална банка (Swiss National Bank - SNB) обяви в четвъртък, че оставя своя основен лихвен процент непроменен -  на ниво от 1,75 на сто, определено на заседанието през юни (SNB взима регулярни лихвени решения на тримесечия - бел. ред). Така за първи път от март 2022 г. SNB не увеличи нивото на ставката. Оттогава досега лихвените равнища се повишиха с 2,5 процентни пункта, показва справка в сайта на институцията.

През август инфлацията в страната се задържа на юлското си ниво от 1,6 на сто на годишна база.

Австралийската централна банка – без промяна

Австралийската централна банка (Reserve Bank of Australia - RBA) запази основните си лихвени проценти без промяна за трети пореден месец на септемврийското си заседание, което се проведе в началото на месеца.

От институцията посочиха, че може да е необходимо известно допълнително затягане на паричната политика, за да се ограничи инфлацията, която през юли беше на ниво от 4,9 на сто или далеч над целта на банката, която е в диапазона между 2 и 3 на сто. Анализатори тогава коментираха, че текущият цикъл на затягане на паричната политика, довел до ръст на основните лихвени проценти с 400 базисни пункта, може би е приключил.

Все пак инфлацията през референтния за взимането на решенията месец юли бе 4,9 на сто, или далеч над целта на банката, която е в диапазона между 2 и 3 на сто.

Швеция и Норвегия - увеличение

Шведската централна банка повиши в четвъртък, 21 септември, основната лихва за осми пореден месец - с 0,25 процентни пункта, до 4 на сто на фона на продължаващите усилия на страната да се пребори с инфлацията.

Основната шведска инфлация, която изключва разходите за енергия, се е забавила повече от очакваното през август, достигайки до 7,2 на сто, според данните на статистическа служба, цитирани от СNBC. Това е спад спрямо годишното равнище от 8 на сто, регистрирано през юли.

Норвежката централна банка повиши по-рано през седмицата основната си лихва с 25 базисни пункта до 4,25 на сто, което беше според очакванията на анализаторите. Институцията обаче сигнализира, че е възможно лихвите да бъдат променени нагоре на следващото заседание, което не беше в съответствие с прогнозите.

Япония - без промяна

Централната банка на Япония (Bank of Japan) продължи с политиката на свръхниски лихвени проценти, като остави без промяна основните си ставки след проведеното двудневно заседание за определяне на паричната политика на банката, което приключи в петък, 22 септември. Това се случва въпреки някои индикации за увеличаване на ставките, дадени от наскоро избрания гуверньор Кадзуо Уеда.

Лихвеният процент по краткосрочните кредити остава отрицателен, на ниво минус 0,1 на сто, а по дългосрочните кредити лихвата остава нулева.

Централната банка на Турция

След като в разгара на достигналата високи двуцифрени стойности инфлация централната банка на Турция намаляваше лихвените си проценти или ги оставяше непроменени, през юни президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган назначи нов управител в лицето на Хафизе Гайе Еркан. Под нейно ръководство вчера институцията за пореден път увеличи основния лихвен процент – от 25 на 30 на сто. Когато постъпи на поста, Еркан завари лихвите на равнище от 8,5 на сто.

Въпреки това валутата на страната с е обезценила с около 30 на сто спрямо долара през последните три месеца, а инфлацията се ускори от 38,2 на сто през юли до 58,94 на сто през септември.

(Спас Стамболски, БТА)