На Фед няма да му е лесно в последния етап от борбата с инфлацията

Всички погледи тази седмица ще бъдат вперени към данните за инфлацията в САЩ за август в сряда, особено след като инфлацията рязко се забави от 9,1% през юни 2022 г. до малко над 3% през юли тази година. Пазарите очакват публикуването на индекса на потребителските цени (CPI) и през следващите месеци, за да потвърдят, че инфлацията се връща по-близо до целта на Федералния резерв от 2%, позволявайки на най-силната централна банка в света да направи така дългоочакваната пауза в затягането на паричната си политика този месец.

Това може да бъде краят на този цикъл на повишения и Федералният резерв да намали лихвите още в началото на следващата година. В действителност обаче „последна миля“ в настоящата битка с инфлацията може да се окаже, за съжаление, по-трудна за преодоляване, пише Мохамед Ел-Ериан за Bloomberg.

Казано с по-прости думи, силната дезинфлация през 2023 г. се дължи до голяма степен на сектора на потребителските стоки, като при някои компоненти, като например енергията, се наблюдава рязък спад на цените. Това че тя продължава да бъде висока толкова време се дължи на по-упорити елементи като поевтиняването на наемите и в по-общ план на трайно потиснатата базисна инфлация, която отново остава ниска и стабилна, тъй като към дезинфлацията на стоките се присъединяват и по-добре представящите се услуги.

В най-добрия сценарий нивото на лихвите на Фед в момента ще стане още по-рестриктивно, когато инфлацията се забави допълнително и балансът по сметката на централната банка намалее още повече. Федералният резерв ще понижи лихвите и тъй като икономиката е изненадала положително с растежа си, победата над инфлацията ще бъде съвсем малко за сметка на растежа или на финансовата стабилност. И макар че няма да има значителна компенсация за намаляването на покупателната способност и жизнения стандарт, което засегна особено силно най-бедните от 2021 г. насам, този пристъп на висока непредвидена инфлация имаше и предимството да облекчи поне временно част от дълговото бреме на някои.

Бройте ме за един от тези, които силно се надяват този сценарий да се осъществи и най-бедните слоеве от обществото да подобрят жизнения си стандарт, пише Ериан. Като казах това, тревожа се, че процесът може да не протече толкова гладко и навреме, колкото предполагат пазарите. Той може да изисква и други политически мерки, в това число по-добри мрежи за сигурност.

Скорошното рязко поскъпване на петрола и някои хранителни продукти заплашва сериозно да намали досегашния много полезен и силен дезинфлационен импулс от страна на сектора на стоките. В комбинация с базовите ефекти, които затрудняват икономиката допълнително, през следващите няколко месеца САЩ може да отчетат ускорение в годишния темп на общата инфлация.

Това не е единственият възможен проблем, особено при положение, че няма гаранция, че базисната инфлация ще се развие по същия начин. Като допълнение към ръста на цените на производител на определени стоки последните данни показват, че дезфлацията при услугите може да се окаже слаба в най-добрия случай, а в най-лошия – неефективна. Това ще се случи, когато все още затегнатият пазар на труда и по-добрата възможност на работниците да преговарят ограничат допълнителното отслабване на реалните заплати.

Нека да е ясно – общият риск не означава, че е възможно връщане към високите нива на инфлация от миналата година. По-скоро това е възможност процесът на умерено забавяне на темпа на инфлация да се задържи стабилно в диапазона от 3% до 4%, над целта за инфлация от 2% на Фед, а лихвите да останат по-високи за по-дълго време.

Ако това се осъществи, Федералният резерв ще се изправи пред особено деликатен избор на политиката си до края на годината – или да се примири с инфлация над целевата стойност, или да увеличи риска от рецесия и финансова нестабилност, като преследва твърде упорито своята инфлационна цел.

Този избор става още по-сложен поради значителна несигурност, свързана с планирането, приемането и ефективността на паричната политика в една структурно развиваща се национална и световна икономика. Нищо чудно, че икономистите далеч не са единодушни по въпроса какво представлява неутралната лихва, което лишава паричната политика от важен ориентир. Съществуват и различия по отношение на това кое в момента е най-важното за икономическите перспективи, темпът, с който се променят лихвените проценти или общото им равнище и продължителност.

Променящата се ситуация на предлагането, както на вътрешния, така и на международния пазар, също е фактор във важния дебат за това какво е желаното равнище на инфлацията за икономиката сега и в бъдеще. Ясно е, че това не е дебат, който Фед желае да води, като се има предвид, че инфлацията постоянно надхвърля целта си през последните повече от 2 години и то не с малко. И все пак това е тема, по която повече икономисти разсъждават и не успяват да заемат единодушно страна.

Сложността не свършва дотук. Икономистите са на различно мнение и за забавения ефект от това, което се превърна в най-голямата поредица от лихвени повишения на Фед от десетилетия насам. Някои смятат, че икономиката вече е поела голяма част от ефектите, докато други смятат, че предстоят още такива. Трудно им е да анализират и икономическото и финансовото въздействие на намаляването на баланса на Фед. И във всичко това неизбежно се търсят политически мотиви, когато на страната ѝ предстоят президентски избори и повечето икономисти се стремят да осигурят по-добра политическа независимост на Фед след многократните удари по доверието в него, липсата на подходяща отчетност, въпросите за търговските дейности на някои представители на Фед и значимостта на груповото мислене и други отклонения.

Въпреки първоначалната погрешна диагноза за динамиката и бавния старт на действията на Фед, присъщата стабилност и адаптивност на американската икономика и много от нейните институции позволиха на централната банка да се бори с инфлацията много по-добре, отколкото мнозина очакваха по отношение на трите най-важни неща – забавянето на ръста на цените, избягването на рецесията и заобикалянето на значителна финансова нестабилност. Това даде на икономиката добра опора, за да преодолее „последната миля“ в борбата с инфлацията, както срещу самата нея, така и в сравнение с еврозоната и Великобритания, където рисковете от стагфлация са неприятно високи.

Това, което предстои сега, миналата седмица Лори Логан, гуверньор на Фед в Далас, обобщи най добре. „Все още не съм убедена, че сме се справили с излишната инфлация. … В днешната сложна икономическа среда връщането на инфлацията към целта от 2% ще изисква внимателно балансиран подход, а не безкрайно охлаждане“, коментира тя.

Създаването на такъв подход е сложно и несигурно особено предвид факта, че някои от основните му компоненти са променливи.