Конкурентни оферти вместо правила, или хитрият начин банките да увеличат лихвите по депозитите си

Когато официалните лихвени проценти растат, както безпощадно се случва през последната година, кредитополучателите обикновено биват наказани много по-бързо, отколкото спестяващите биват възнаградени. Това води до обвинения в печалбарство срещу банките, когато нетните им лихвени маржове нараснат. За първи път правителствата измислят начин да използват пазарните сили вместо грубия инструмент на регулациите, за да принудят финансовите институции да увеличат лихвите по депозитите, пише редакторът на Bloomberg Маркъс Ашуорт.

Британската държавна спестовна банка National Savings & Investments предлага едногодишни спестовни облигации на дребно, изплащащи 6,2% - най-високата лихва, откакто институцията пое подкрепените от държавата спестовни програми през 2008 г. Не само че това е над 6-те процента, които предлагат някои по-малки търговски кредитори, но и се гарантира от правителството. Предлагайки почти цял процентен пункт над сегашната лихва на Английската централна банка, вложителите, които не се нуждаят от незабавен достъп, едва ли ще намерят нещо по-добро.

Белгия също продава дългосрочни спестовни облигации на дребно тази година, а премиерът Александер де Кро заяви, че банките в страната ще бъдат принудени „да се борят отново“ за вложители. Италия отдавна предлага редица държавни облигации на атрактивни цени, прицелвайки се в инвеститори на дребно с данъчни облекчения. Навлизането на пазара на спестявания от страна на правителства с нарастваща нужда от заеми може пък да се утвърди, използвайки конкурентни предложения, а не регулации.

Годишният коефициент на спестявания в Обединеното кралство, който измерва сумата, която домакинствата запазват от разполагаемия си доход след потребление, скочи до над 20% по време на пандемията. Той все още е на по-високо ниво в сравнение с дългите години, когато официалните лихви бяха близо до нулата. Националната статистическа служба (ONS) изчислява, че британците са спестили допълнително 200 млрд. лири (250 млрд. долара) по време на блокадите. Въпреки че тази сума ще се свие по време на настоящата криза на разходите за живот, ясно е, че има много пари. Въпросът е кой ще стигне пръв до тях?

Спестяванията на дребно в частни финансови институции се гарантират само от програмата за гарантиране на депозити в Обединеното кралство до максимален размер от 85 хил. лири. Най-новите предложения на NS&I се предлагат за суми от минимум 500 паунда до 1 млн. паунда, така че са насочени както пък по-заможните, така и към не толкова имащите. Това е смел ход, който стъпва точно на пръстите на непокорните банки и службите за ипотечни кредити (британският еквивалент на спестовни и кредитни компании).

Единствената уловка вероятно ще бъдат намалените разпределения – NS&I несъмнено ще трябва да ограничи това предложение, тъй като то ще бъде значително презаписано. Може да се окаже по-лесно да вземете билети за Тейлър Суифт, отколкото да вложите милион паунда без риск и да спечелите лихва от над 6%. Но това е хубаво нещо: трябва да има ограничения за това каква част от спестяванията държавата може да привлече от пазара, за да се предотврати изтласкването от нелоялна конкуренция.

Обикновено NS&I внимава да позиционира предложенията си в средата на ценовия диапазон, за да не се конкурира твърде пряко с масовите кредитори, но изправяйки се пред рекордно големи нужди от държавно финансиране, Министерството на финансите се опитва да преследва всички опции. Лихвеният процент по тази последна облигация е с повече от 100 базисни пункта над предишната оферта. NS&I има за цел да набере 7,5 млрд. паунда тази година, въпреки че вероятно ще надмине тази сума, както миналата година.

Агенцията ще увеличи и лихвите за съществуващи дългосрочни спестители, което намалява риска от реинвестиция от потенциално по-ниски лихви, когато текущите сделки изтекат. Посланието е: инвестирайте с държавата и ще получите преференциални цени за по-дълго време. А това със сигурност ще предизвика известно скърцане със зъби във финансовата индустрия.

Въпреки това, при инфлация от 6,8%, офертата остава доста под положителна реална възвращаемост. Освен това за данъкоплатците с по-висока ставка по-ефективна стратегия е закупуването на британски държавни облигации, които се търгуват под номиналната им стойност. Но за повечето спестители това е приветствана пауза от дългите години на нулева лихвена доходност върху спестяванията.

Как да насърчим банките да действат справедливо – когато потребителите се борят с много по-високи цени – е проблем в цяла Европа. Италия наскоро прие противоречив данък върху свръхпечалбите на банките подобно на някои други държави. Обединеното кралство отдавна има лихва върху допълнителната печалба на банките, която беше намалена до 3% от 8% през април. Английската централна банка плаща лихва върху резервите, които търговските банки трябва да оставят в централната банка по официалния лихвен процент от 5,25%. При алтернативен подход Европейската централна банка вече няма да плаща лихви върху тези резерви от 20 септември след десетилетие на силно субсидиране на банките. Така че има много разлики в това как банките се облагат, регулират и могат да се конкурират; важен е цялостният микс.

Наистина ли е по-добре в държавната хазна да се вливат данъци върху неочакваните банкови печалбата или да се въведат правила, които принуждават банките да намалят разликата между спестяванията и лихвите по заеми? Подобна държавна намеса е изпълнена с непредвидени последици. По същия начин съществуват антиконкурентни рискове, ако държавата изтласка конкурентните банки и по-малките играчи. Няма просто решение, но малко здравословна конкуренция може да помогне много. Справедливо е да се каже, че за институциите, управляващи парите на потребителите, прозвуча предупредителен сигнал: подобрете играта си или правителството ще ви открадне обяда.