Централната банка на Норвегия увеличи разходите по заеми до най-високото им ниво от финансовата криза през 2008 г. насам и предупреди, че все още планира ново повишение с четвърт пункт по време на настоящия цикъл на затягане, пише Bloomberg.
Норвежката централна банка повиши основната си лихва по депозитите в четвъртък с 25 базисни пункта до 4%, което е дванадесетото поредно увеличение от септември 2021 г. насам, отговоряйки на очакванията на всички анализатори, участвали в проучване на Bloomberg. Тя заяви, че лихвата "най-вероятно ще бъде повишена допълнително през септември", но не даде нови указания за следващите си действия.
Този ход на регулатора последва добрите данни за инфлацията и възстановяването на слабата крона, които намалиха натиска върху централните банкери в богатата на енергийни ресурси скандинавска държава, която беше първата голяма банка, която започна да повишава лихвите след пандемията.
Все пак икономистите отбелязаха липсата на насоки за периода след септември. В началото на заседанието консенсусът се доближаваше до връх на лихвата от 4,25%, който да бъде достигната през това тримесечие, но „пазарите по-скоро смятат, че лихвата ще достигне най-високото си ниво от 4,5% през декември“, коментира стратегът на Nordea Bank Abp Дейн Цеков в бележка до клиенти след решението за лихвите. Той смята, че лихвите ще бъдат повишени за последен път следващия месец с 25 базисни пункта.
Перспективите за бъдещето са неясни донякъде и заради факта, че в четвъртък централната банка не промени нито една от оценките си в съответствие с практиката си от т.нар. междинни срещи. По-рано тя прогнозираше, че върхът на лихвата от 4,25% ще бъде достигнат по-късно тази година.
„Ключов детайл от обявяването на решението е, че Норвежката централна банка се въздържа да даде каквито и да е насоки за периода след септември“, заяви Киетил Мартинсен, главен икономист на Swedbank AB в Норвегия.
„Въпреки че това е нещо съвсем нормално, ние го тълкуваме сякаш централната банка остава несигурна относно предстоящото икономическо развитие, тъй се през последната година наистина се наблюдава изненадващ икономически растеж и ускорение на инфлацията, заради което върхът на лихвите беше отложен по-напред във времето и беше повишен няколко пъти“, смята той, като добави, че не са изключени повишения на лихвите и до над посочения връх от 4,25%.
Въпреки че потребителските цени в Норвегия са се повишили по-бързо, отколкото в еврозоната и скандинавските страни, според хармонизирани данни от Евростат, базисната инфлация се е забавила, както сочеха и прогнозите, от рекорден връх миналия месец.
"Индексът на потребителските цени се понижава, но остава висок и значително над целта“, коментираха от комисията по паричната политика, начело с гуверньора Ида Уолден Бахе. „Базисната инфлация остава висока. Комисията смята, че са необходими малко по-високи лихви, за да се върне инфлацията към целта".
Норвежката валута, на второ място сред най-добре представящите се валути през това тримесечие сред останалите от Г-10, поскъпна с 0,3% до 11,5108 крони за 1 евро след публикуването на новината.