Централната банка на Индия не промени основния си лихвен процент за трети пореден път и нареди на банките да заделят повече депозити, за да изчистят излишната ликвидност. Тези действия на банката сигнализират по-голяма бдителност по отношение на инфлацията, чийто основен двигател са цените на храните, съобщава Bloomberg.
Централната банка запази референтната си репо лихва на ниво от 6,50% в четвъртък, като цялата шестчленна комисия гласува единодушно. Всички 42-ма икономисти, участвали в проучване на Bloomberg, прогнозираха този ход.
Комисията по паричната политика реши с 5:1 гласа да запази позицията си по отношение на политиката, насочена към „оттегляне от приспособимата позиция“, която зае през април миналата година. Деветнадесет от общо двадесет икономисти, които споделиха прогнозата си, очакваха този ход, а един прогнозира промяна на използвания език.
„Комисията е готова да действа, ако ситуацията го налага“, каза гуверньорът Шактиканта Дас в изявление, излъчвано на живо в четвъртък. „Ограничаването на общата инфлация в допустимите граници не достатъчно. Трябва да останем силно фокусирани върху връщането на инфлацията към целта от 4%.
Дас също така поиска от банките да заделят временно повече пари в брой, за да смекчат рязкото повишаване на ликвидността в банковата система. От 12 август банките ще поддържат допълнителен коефициент на паричните резерви от 10%.
Държавните ценни книжа изтриха поскъпването след коментарите на гуверньора на централната банка. Доходността по референтните 10-годишни облигации се търгуваше почти без промяна на равнище от 7,17% след като по-рано се понижи заради на решението на регулатора да запази репо лихвата непроменена.
Централната банка повиши и годишната си прогноза за инфлацията до ниво от 5,4% до март 2024 г. при предишна прогноза от 5,1% и запази целта си за растеж на брутния вътрешен продукт от 6,5% през текущата фискална година.
Променливите мусонни дъждове както и наводненията в части от Индия повишиха цените на храните в най-гъсто населената страна в света, което на свой ред ускори инфлацията на стоките, продавани на дребно, до тримесечен връх от 4,81% през юни. Икономистите посочват, че нивото на инфлацията, отчетено през миналия месец, се доближава повече до горната граница на целевия диапазон от 2-6% заради високите цени на зеленчуците и повишаващите се цени на ориза и пшеницата.
Мусонните дъждове, който напояват почти половината от земеделските земи в Индия, са били с 2% над нормите през този сезон до момента, въпреки че има съобщения за недостатъчно валежи в североизточните и източните региони. Феноменът Ел Ниньо е друга причина за безпокойството на централните банкери, тъй като носи по-сухи климатични условия, засягащи добивите.
Индийската централна банка постигна значителен напредък по отношение на инфлацията, но се очаква цените да се повишат отново от юли до август, каза Дас. „Индийската икономика се отличава с повече сила и стабилност въпреки огромните сътресения в световната икономика“, добави той.
„Централната банка потвърди опасенията си фона на ръста в цените на нетрайните хранителни стоки“, каза Мадхави Арора, икономист в Emkay Global. „Очакваме регулаторът да задържи увеличението на лихвите на пауза за продължителен период от време и да не изпреварва Федералния резерв на САЩ с евентуално обръщане на курса на политиката през тази година.“
Решението на Централната банка на Индия да запази ястребовата* си позиция с паузата на лихвените повишения вероятно е продиктувано от желанието ѝ да подкрепи възстановяването на икономиката, докато изчаква да разбере по-ясно колко трайно ще се окаже последното ускорение на инфлацията.
Повишаващите се цени на суровия петрол оскъпява вноса и за третия му най-голям потребител в света. По данни на енергийното министерство през август средната цена на кошница от основните сортове суров петрол е била 85,76 долара за барел, което е най-високата ѝ стойност от ноември 2022 г. насам.
Въпреки инфлационния натиск, третата по големина икономика в Азия се развива успешно. Най-ефективните индикатори, включително индекса на мениджърите по поръчките в сектора на услугите и събирането на данъците, показват, че активността е висока, което дава на централната банка известна свобода да се съсредоточи върху ограничаването на ръста на цените на храните и горивата преди изборите, насрочени за следващата година.
* Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - бел. авт.