Сметната палата е констатирала документални нередности и пропуски при производството по несъстоятелност и контрола върху работата на синдиците на Корпоративна търговска банка (КТБ).
Това става ясно от одитен доклад на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за периода 2016-2020 г., който е публикуван на сайта на Сметната палата.
КТБ спря работа през юни 2014 г., а лицензът ѝ беше отнет през ноември същата година. В края на април 2015 г. банката беше обявена в несъстоятелност с начална дата на несъстоятелността през ноември 2014 г.
Включването на КТБ в одита на Фонда стана през миналата година по предложение на депутатите от „Демократична България“ Мартин Димитров и Георги Ганев. Самият одит за петгодишния период стартира в края на 2021 г.
Недостатъчен административен капацитет
В доклада на Сметната палата се посочва, че „създадените условия по управление на Фонда (човешки ресурси, целеполагане и вътрешен контрол) не осигуряват в достатъчна степен ефективното планиране и изпълнение на законовите функции на Фонда в производството по банкова несъстоятелност, свързани със защита на интересите на кредиторите и законосъобразното и целесъобразното упражняване на правомощията на синдиците.
Административният капацитет на Фонда остава недостатъчен за изпълнение на обема от дейности, най-вече свързани с производството по несъстоятелност. Това налага компенсирането му чрез използване на външна експертна помощ в различни области
Институцията констатира също така, че няма нормативно изискване за провеждане на особена процедура/и за номиниране на председател и заместник-председател на Фонда, които да се прилагат от Министерския съвет и БНБ.
Във Фонда не е приета и стратегия за управление и не са поставени оперативни цели, което не съответства с принципите и изискванията за вътрешен контрол, добрите практики и вътрешните правила на Фонда.
Сметната палата посочва още, че не е извършена оценка и не са предвидени контролни дейности по отношение на риска от измами.
Положителна констатация в доклада е, че Фондът е постигнал целевото ниво от едно на сто на наличните средства спрямо размера на гарантираните влогове и през одитирания период се наблюдава положителна тенденция във финансовото състояние на Фонда.
Недостатъчен контрол на синдиците
В доклада е записано, че през периода на проверката не е е осъществен достатъчно ефективен контрол относно упражняването правомощията на синдици на банка в несъстоятелност. Фондът не е спазил и собствената си политика по банкова несъстоятелност и ранни интервенции и не е разработил и одобрил план за действие при поемане и контрол на банка с отнет лиценз.
При назначаването на новите двама синдици на „Корпоративна търговска банка“ (КТБ) АД през ноември 2015 г. не е прилагана одобрената процудура на Фонда за избор на синдик. В резултат за синдик с правомощия по управление на маса на несъстоятелността в размер на над един милиард лева е назначено лице, което не притежава предходен опит в процеса по несъстоятелност (вкл. банкова и/или търговска), както и професионален опит в банка, констатира се в документа. Лицата, които са назначени за синдици на КТБ тогава, са добавени месец по-рано в списъка на БНБ.
Сметната палата е преценила, че Фондът е осъществявал контрол върху дейностите по запазване и попълване на масата на несъстоятелността на банката. На Фонда му е предоставяна периодично обобщена информация, но не са постигнати прогнозираните резултати за попълване на имуществото на банката в несъстоятелност.
Забавяне на ликвидационния баланс
В доклада се посочва, че има и значително забавяне на оценката на вещите и имуществените права на банката и изготвяне на ликвидационния баланс спрямо първоначално определения срок - 13.11.2015 г. (с почти 9 месеца, след четирикратно удължаване с решения на управителния съвет на Фонда по искане на синдиците).
Увеличаването на сроковете и увеличаването на възнагражденията за оценката на вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността на КТБ са разрешени от Фонда на база постъпили искания от синдиците и въз основа на съдържащите се в тях мотиви. Оценки на отделни активи обаче не са налични, пише в доклада. Не са открити и описи на договорите и вземанията на банката.
Според Сметната палата контролът на Фонда върху дейностите по осребряване на имуществото на КТБ АД (н.) не е достатъчно ефективен. Програмата за осребряване е променяна и допълвана 57 пъти, а синдиците са поискали да работят с външен оценител без да съберат най-малко три оферти от експерти, за да изберат този с най-ниска предложена цена.
Фондът не е контролирал и анализирал резултати от осъществени продани и как са се отразили на общия размер на дълга и доколко начина и подхода на синдиците за събиране на вземанията е законосъобразен, целесъобразен и в интерес на кредиторите на КТБ, заключава се в доклада.
Има различия и при оценката на степента на удовлетворяването на кредиторите на фалиралата банка, като според доклада от общо 3,7 млрд. лева, които Фондът е изплатил на гарантираните вложители, три четвърти не са му възстановени.
Към 31.12.2021 г. разходите по несъстоятелността на КТБ са в общ размер на 99,277 млн. лева и представляват почти 7 на сто от общата стойност на набраните парични средства от осребреното имущество на банката, оценяват от Сметната палата.
преди 11 месеца Верно ли бе? Сега, 10г след случката.... Всеки гледа това което иска. отговор Сигнализирай за неуместен коментар