Влизането на България в еврозоната е нещо като "пълно каско" за нашата финансова система. Това мнение изрази в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria финансистът Бисер Манолов и за пример даде състоянието на пенсионната ни система.
"Съпротива спрямо еврозоната има, защото държавните институции не бяха достатъчно активни по отношение на популяризирането на темата. Това не може да бъде спорна тема. Ние трябва да бъдем член на еврозоната, колкото по-скоро, толкова по-добре", настоява той.
Манолов припомни, че България преди беше в групата на т.нар. БЕЛС държави, според една класация на Citibank – България, Естония, Литва, Латвия, като трите държави вече са в еврозоната. Според тях влизането в еврозоната е в контекста на водената политика по национална сигурност. „Те третират сигурността на техния финансов сектор като част от системата за националната си сигурност“, коментира финансистът.
По думите му хората приемат финансовото спокойствие в момента за даденост, но смята, че трансформацията в глобалната финансова система, която се случва сега, е „по-скоро революция, която може да се съпостави с индустриалната революция от XVIII век“. Манолов коментира, че за това не се говори с необходимата доза отговорност от страна на тези, които ни управляват, поради ред причини, като подчерта, че валутният борд у нас дава сигурност, но предупреди, че държавният ни дълг създава притеснения с ръста си, както и с бюджетните дефицити.
„Глобалната система на управление в момента - това не е теоретичен, а строго практичен въпрос - е свръхцентрализирана. Това означава, че ако си представим глобалната система като една пирамида, отгоре на тази пирамида са централните банки и правителствата. Те имат отровна колаборция, посочи Бисер Манолов. – Централната система в момента е достигнала своето екстремално ниво на вътрешен антагонизъм. Това означава, че тя създава проблеми, които не могат да бъдат решени вътре в тази система заради горещата тема – инфлацията“.
Според него „старите банки“ се борят много показно, видимо и публично срещу инфлацията, като агресивно покачват лихвените проценти. „И всички казваме - да, те ни желаят доброто. От друга страна обаче какво става - балансовите числа на банките, които аз наблюдавам (за тяхно съжаление много внимателно), почти не спадат. Високото балансово число означава, че те подкрепят правителствата, като изкупуват техните дългове“, обясни финансистът.
Той поясни, че те продължават подмолно да подкрепят като разходи правителствата, а от друга страна затягат условията, при които корпорациите се финансират. „Тази централизирана система ще създаде много сериозен проблем. Тя няма алтернатива и ще гръмне така, както никога не сме я виждали преди“, предупреди Бисер Манолов.
Той отбеляза, че тази централизирана система има много антагонистични противоречия, които не може да реши и за това се търси клапан, който да се активира "ако тръгне да гърми системата", като тази клапа "трябва да бъде от друго естество".
Финансистът прогнозира, че след пет години световните финанси ще бъдат много по-справедливи, отколкото са в момента. „Тези дигитални трансформации изключително много засилват стойността на всеки един индивид. Тези платформи, които все повече и повече придобиват популярност, позволяват на "малките хора" да се групират. Те са една изключителна, огромна сила. Тоест, след 3-5 години ние ще се върнем към справедливостта на системата по най-ефективния начин“, очаква той.
Манолов обясни, че всеки актив ще може да се дигитализира. „В момента всички активи в света са около 900 трилиона долара. Счита се, че до 2030 година поне 16 трилиона долара от всички активи - финансови активи, недвижими имоти, права, задължения и т.н. - ще бъдат дигитализирани. В момента, в който се промени техния формат - от аналогови станат дигитални - това означава, че правото на собственост може да се прехвърля по различен начин - по-бързо и с гарантирана степен на сигурност“, отбеляза финансистът и подчерта, че развитието на този мегатренд, който наблюдаваме в момента, ще накара големите банки да се държат много по-пазарно, няма да им позволи да правят картели, на каквито в момента сме свидетели. – Този мегатренд ще повиши значимостта на малките участници на пазарите и те ще бъдат равноправни участници“.
Манолов е убеден, че между три и пет години ще станем свидетели на промените, до които води този мегатренд. „През 2024 година дигиталното евро вече ще бъде налично и ще позволи на много хора да имат достъп до банкови услуги, без да са клиенти на банките. Само в Европа те са над 40 милиона души“, уточни финансистът.
До какви проблеми може да доведе състоянието на пенсионната ни система? Какво е бъдещето на парите? Може ли чрез използването на блокчейн и биткойн да се създадат механизми, които да действат като клапа в децентрализираните финанси? Защо в рамките на Basel се разработват 16 механизма?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.
преди 1 година Би Серчо, а ти колко евраци прие за да ги говориш тея?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 година То това хубаво, АМА що тогава Дания/Швеция не се набутват с евраците?.. И що не ни пускат в Шенген?.. Според мен поставяме като условие - първо Шенген, след това се 'женим' за евраците :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар