Димитър Радев: Необходимо е едновременно затягане на монетарната и фискалната политика

Намерението да се задържи бюджетният дефицит в рамките на 3% от БВП е стъпка в правилната посока. В същото време наличието на отрицателна разлика между приходите и разходите на държавната хазна говори за "продължаваща фискална експанзия", която не е фактор за ограничаване на инфлацията, а точно обратното. Изключително важно е да се работи за синхронизиране на фискалните и монетарните условия. Това мнение изрази управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, след като бе преизбран на поста. Той продължава да смята 1 януари 2025 г. за целева дата за приемане на еврото.

В интервю за БТА Радев коментира текущите предизвикателства пред БНБ и икономиката на България, процеса на влизане на страната ни в еврозоната, мерките, предприети в последните месеци за ограничаване на кредитния ръст, както и въпроса какво да бъде изобразено на българските евромонети.

Гуверньорът на централната банка съобщи, че на последното си заседание управителният съвет на централната банка е взел решение да "бъде възпроизведен дизайнът на настоящите разменни монети, което ще осигури приемственост в използваните парични знаци". Това означава, че върху евромонетите ще бъдат запазени образите на Мадарския конник (на монетите с номинал от 1 до 50 евроцента), на Св. Иван Рилски (от 1 евро) и на Паисий Хилендарски – на монетата от 2 евро, като на гурта (отстрани) на последната ще има надпис "БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ". Освен това се предвижда думата "стотинки" също да бъде запазена при графичното оформление на родните монети, които ще бъдат с еврови номинали.

Сред предизвикателства пред БНБ управителят на БНБ посочи несигурната и променяща се макроикономическа среда. „Темите са две и са взаимно свързани: инфлацията и икономическият растеж. Тяхното развитие в определена степен зависи от външни фактори, но все по-нарастващо значение имат и вътрешните фактори, и по-конкретно развитието на монетарните и фискалните условия в страната“, потвърди Радев.

Той напомни, че централната банка провежда системна и последователна политика на затягане на монетарните условия и като последната стъпка в това отношение посочи увеличението на 12% на задължителните минимални резерви, които банките трябва да съхраняват в БНБ, в сила от 1 юли.

„На практика това означава изтегляне на няколко милиарда лева от търговските банки. Целта е да се намали кредитната експанзия на банките, преди всичко в сегмента на жилищните кредити. Това ще натисне надолу търсенето и потреблението, а следователно и инфлацията“, коментира управителят на БНБ.

Според него решенията за затягане на монетарните условия са трудни за всяка централна банка, защото трябва да бъдат калибрирани по такъв начин, че да помогнат за овладяване на инфлацията, без да стагнират икономиката. Радев потвърди, че това ще прави БНБ в хоризонта на тази, и до голяма степен и в следващата година, като на дневен ред са и задачите за изграждане на необходимата институционална и техническа рамка за успешно въвеждане на еврото в България.

В коментар за фискалните условия в контекста на приемането на бюджета за 2023 г. Димитър Радев е убеден, че намерението да се задържи бюджетният дефицит в рамките на 3% от БВП е стъпка в правилната посока. „В същото време, като отчитаме траекторията на икономическия цикъл и промяната в структурата на бюджетните разходи, 3% дефицит означава ограничена, но продължаваща фискална експанзия. Фискалната експанзия не е фактор за ограничаване на инфлацията, а точно обратното. В тази връзка, изключително важно е да се работи за синхронизиране на фискалните и монетарните условия. От гледна точка на целта за овладяване на инфлацията, посоката на това синхронизиране в краткосрочен план трябва да бъде към затягане както на монетарните, така и на фискалните условия“, категоричен е той.

Що се отнася до перспективата кое е по-добро за контролиране на инфлацията – запазване на валутния борд или присъединяване към еврозоната в дългосрочен план, централният банкер е на мнение, че участието в икономически и паричен съюз с исторически по-ниска инфлация, какъвто е еврозоната, е фактор при равни други условия за по-добър контрол на инфлационните процеси, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Той напомни, че това показват всички данни от създаването на еврозоната до днес.

По думите на Радев датата 1 януари 2025 г. остава реалистична за приемането на България в еврозоната. Той обясни, че трябва да се изпълнят необходимите условия с фокус върху инфлацията. 

"Единственото формално условие към БНБ е поддържане на валутната стабилност. Това условие се изпълнява чрез участието на лева в Европейския валутен механизъм. Няма сценарий, при който това условие може да бъде нарушено. Другата основна задача пред БНБ е техническата подготовка. На базата на постигнатия напредък до момента, мога да кажа, че БНБ и банковият сектор ще бъдат готови за въвеждането на еврото далеч преди крайния срок“, съобщи гуверньорът на БНБ. Той се надява сегашната политическа конструкция да се окаже достатъчно устойчива, както и „правителството да изпълни останалите, повече на брой, условия от негова компетентност“.

Що се отнася до оценката на кредитния пазар у нас и възможностите на БНБ с допълнителни мерки да въздейства върху устойчивия му ръст, Димитър Радев заяви, че темповете на кредитна експанзия намаляват.

„Ние въздействаме на процеса чрез три групи от мерки. Първо, използвайки наличните инструменти на паричната политика - например, взетото решение за увеличаване на задължителните минимални резерви. Второ, използвайки инструментите на надзорната и макропруденциалната политика - например, увеличението на антицикличния капиталов буфер. И трето, ускоряване на трансмисията на паричната политика на ЕЦБ, която преследва същата цел. Следим внимателно процеса и сме готови да активираме допълнителни мерки, ако това е необходимо“, поясни ръководителят на централната банка.

На въпрос кога може да се очаква повишаване на лихвите по депозитите Радев прогнозира, че тенденцията към увеличение ще се очертае по-ясно към края на тази и през следващата година. „Повишаването на лихвите у нас протича по-бавно, поради високата ликвидност на банковата ни система. И това се отнася както за лихвите по депозитите, така и за лихвите по кредитите“, поясни той.

Димитър Радев съобщи, че след решението на МВФ по време на пандемията от Covid-19 да разпредели 650 млрд. долара измежду страните, участващи във Фонда, България е получила  близо 859 милиона специални права на тираж с равностойност около 2 млрд. лева, с които са увеличени валутните резерви. „Това, наред с другото, е пример за ползите от нашата интеграция в европейската и световната финансова инфраструктура. По подобен начин бъдещото ни участие в капитала на Европейската централна банка като член на еврозоната ще ни осигури достъп до паричния доход на евросистемата“, увери управителят на БНБ.