Ще се отчитат ли ежеседмично кредиторите пред Европейската централна банка?

Европейската централна банка (ЕЦБ) планира да започне да следи ликвидността по-изкъсо, след като няколко масови тегления на депозити в САЩ и Швейцария засилиха опасенията за риск, който, според някои регулатори, не е бил оценен достатъчно добре, пише Bloomberg.

ЕЦБ предлага да поиска от кредиторите да представят данни за наличните си резерви на седмична база, като разпределят средствата по матуритет и по това за какви клиенти са предназначени, коментираха запознати с въпроса източници, пожелали да запазят своята анонимност, тъй като обсъжданията са поверителни.

За много банки и техните регулатори се оказа изненада, когато клиентите на Credit Suisse и Silicon Valley Bank бързо изтеглиха депозитите си, което накара ЕЦБ да обмисли възможността за такъв по-строг контрол, казват източниците. Този ход отразява необходимостта от повече данни, а не сериозни опасения за индустрията, допълват те.

Тазгодишните банкови фалити показаха колко бързо кредиторите могат да потънат, ако внезапна промяна в нагласите подтикне клиентите да изтеглят своите депозити. Европейските регулатори в момента се съмняват дали са обърнали достатъчно внимание на ликвидните рискове и засилват контрола в опит да запълнят предполагаемите пропуски в това, което знаят за банките в своята юрисдикция.

Въпреки че ЕЦБ настояваше банките да обърнат по-голямо внимание на ликвидността в края на 2021 г., тъй като по-високата инфлация предполагаше нарастващи разходи за финансиране, няколко високопоставени представители заявиха пред Bloomberg News, че все още не разполагат с цялата информация.

„Европейският банков орган наскоро подчерта необходимостта надзорните органи да събират допълнителна информация за ликвидността от банките и да го правят по-често“, заяви говорител на ЕЦБ пред Bloomberg. „Въпреки че банките от еврозоната се радват на удобни ликвидни позиции, ЕЦБ обмисля какви действия да предприеме“.

Вниманието, което ЕЦБ обръща на матуритета и вида клиенти, е последица от събитията в Credit Suisse и SVB, които показаха, че големите незастраховани овърнайт депозити са особено променливи. Причината е, че има много по-голяма вероятност необезпечените спестители да загубят парите си при банков колапс, отколкото обезпечените, което от своя страна ги прави склонни да изтеглят средствата си дори когато тревожните сигнали все още са слаби, въпреки че овърнайт характерът на депозитите означава, че те могат да бъдат прехвърлени във всеки един момент.

По-късно тази година ЕЦБ може да започне да изисква данните от кредиторите ежеседмично, въпреки че все още не е взела официално решение за този план, коментират запознатите със случая източници. Депозитите с посредник, които според някои регулатори засилват риска от изтичане, вероятно също ще фигурират в плана за събиране на повече данни, твърдят източниците.

Това ще помогне на ЕЦБ да реши дали да подложи определени банки на по-високи изисквания за ликвидност. Някои от водещите регулатори публично призоваха да се повиши нивото на т.нар. коефициент на ликвидно покритие (LCR) за банките, които са изложени на риск.

Коефициентът измерва висококачествените ликвидни активи на даден кредитор като дял от изходящите потоци, с които банката може да продължи да изпълнява дейността си дори ако настъпи 30-дневен стрес период. Има изискване всички европейски банки да поддържат коефициента над 100%, като по-големите кредитори са склонни да го отчитат на тримесечна база.

Докато очаква предизвикателства от страна на ЕЦБ, един от висшите банкери заяви пред Bloomberg News, че неговата компания е ревизирала предположенията си за това колко устойчиви биха били нейните депозити във времена на стрес или ако други банки предлагат по-високи лихви. Банкерът, който е пожелал да остане анонимен, споделя, че очаква ЕЦБ също да настоява за по-строго изчисляване на т. нар. „период на оцеляване“ – показател, който все още не е обявен, но е предназначен да допълни LCR.

Въпреки че тези обсъждания са още в ранен етап, регулаторите анализират и степента, до която могат да ограничат зависимостта на кредиторите от определени източници на финансиране, които се считат за нестабилни, смятат източниците.