Затягането на паричната политика след заседанието следващата седмица е всичко друго, но не и гарантирано, заяви членът на Управителния съвет на Европейската централна банка и един от най-ястребово настроените ѝ представители Клаас Кнот, цитиран от Bloomberg. Той допълни, че централните банкери може скоро да преустановят безпрецедентната си кампания за повишаване на лихвите.
„През юли, мисля, че ново повишение е необходимост, през следващите месеци това би било най-много възможност, но в никакъв случай не е нещо сигурно“, заяви традиционно ястребово настроеният гуверньор на Нидерландската централна банка пред Bloomberg TV. „След юли смятам, че трябва внимателно да наблюдаваме какво ни показват данните за разпределението на рисковете около основния сценарий“.
Тези коментари показват, че очакванията на пазара и анализаторите за още две увеличения от по четвърт пункт на депозитната лихва до 4% може да са прекалено високи. Доходността по държавните облигации спадна, а търговците намалиха залозите си за повишаване на лихвите след изявлението на Кнот. Доходността по 10-годишните германски ценни книжа се понижи с цели 7 базисни пункта до 2,41%, достигайки двуседмично дъно.
„Пазарът беше твърде убеден в крайното ниво на лихвата от 4% след срещата през юни и сега започна да осъзнава, че има значителна несигурност за септември“, смята Теофил Льогран, стратег в Natixis. „Ако ястребите също заговорят за несигурността, не е изключено крайното ниво на лихвата да бъде 3,75%“.
Решението за политиката на ЕЦБ този месец може да съдържа повече улики за това как ще се променят разходите по заемите. Макар че някои членове на Управителния съвет заявиха, че може да се наложи увеличенията да продължат и през есента, за да се намали основната инфлация, то други се тревожат за икономиката на 20-те държави от еврозоната, бореща се да излезе от рецесията.
В САЩ ситуацията не е много по-различна – очакванията са, че Федералния резерв ще повиши лихвите другата седмица, но следващите му ходове не са толкова сигурни. Задачата пред Английската централна банка е по-ясна, тъй като инфлацията надхвърля прогнозите. Пазарите дори виждат потенциал за увеличение на лихвения процент от 50 базисни пункта на следващата среща през август.
В еврозоната общата инфлация се забавя, но базисният ценови натиск се оказва упорит. Кнот смята, че вторият показател вече отстъпва.
„Изглежда, че базисната инфлация е достигнала плато“, коментира той във вторник в Гандинагар, Индия, присъствайки на среща на финансовите ръководители на Г-20 там. „Но през следващите месеци бихме искали да видим малко по-убедителни доказателства за това, че показателят активно се забавя“.
Също в Индия пред Bloomberg, управителят на Италианската централна банка Иняцио Виско, който е по-гълъбово настроен и призовава за по-голяма предпазливост при допълнителни лихвени повишения, заяви, че ръстът на цените може да се забави по-бързо, отколкото ЕЦБ прогнозира миналия месец.
Кнот определи като „оптимистично“ мнението, че инфлацията може да се забави до целта от 2% през 2024 г., а не през 2025 г., както прогнозира в момента регулатора.
Подкрепяйки коментарите на ястребово-настроения гуверньор на Бундесбанк Йоахим Нагел от понеделник, Кнот подчерта, че е „невъзможно да се определи“ как ще се гласува след следващата седмица, тъй като все още предстои публикуването на много важни данни.
„Досега бяхме заети основно с риска от задържане на инфлацията“, допълни той. „Но, разбира се, е факт, че с всяко следващо повишение, което регулаторът предприема, балансът на рисковете постепенно се измества. Трябва да се обърне по-голямо внимание и на рисковете, че, може би, това което правим е прекалено“.
* Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - бел. а.