Защо по-високите лихви все още не успяват да укротят инфлацията?

Централните банки увеличават основните лихви с най-бързия темп от 90-те години, но най-сериозната инфлационна вълна от едно поколение още не е овладяна.

Макар че мнозина със закъснение забелязаха колко голям проблем ще се окаже тя, централните банкери, представляващи 20-те най-големи икономики в света, вече са увеличили основните лихви средно с 3,5 процентни пункта всяка, откакто започнаха да затягат политиките си, пише Financial Times.

В същото време обаче нито председателят на Федералния резерв Джером Пауъл, нито гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард очакват инфлацията да се върне към целевото равнище от 2% преди началото на 2025 г.

Макар че общата инфлация се забавя, централните банкери посочват по-високата базисна инфлация, затегнатите пазари на труда и натиска върху сектора на услугите като доказателство, че цените ще продължат да се вдигат още известно време.

Какво обаче обяснява устойчивостта на инфлацията на фона на агресивните увеличения на лихвите?

По-бавно от обикновено

Паричната политика винаги се отразява със закъснение, отнемайки около 18 месеца, за да може ефектът от едно увеличение на лихвения процент да проникне напълно в моделите на разходите и цените.

Централните банкери започнаха да увеличават лихвите преди по-малко от година и половина в САЩ и Великобритания и преди по-малко от година в еврозоната. Те надвишиха неутралната лихва – при която активно ограничават икономиката – само преди няколко месеца.

Някои централни банкери и икономисти обаче вярват, че забавянето може да е дори по-дълго този път – а ефектът от затягането по-слаб.

„Може би паричната политика не е толкова мощна, колкото беше преди няколко десетилетия“, коментира Нейтън Шийтс, главен икономист в американската банка Citi.

Той твърди, че въпреки увеличаващите се разходи за заеми ръстът остава изненадващо устойчив, особено в сектора на услугите, който формира по-голямата част от икономическото производство на повечето икономики. „Големите икономики и световната икономика като цяло поемат увеличенията на лихвите извънредно и изненадващо добре“, казва Шийтс.

Дългосрочното изместване от производство към услуги, които изискват по-малко капитал, може да означава и по-бавно прехвърляне на по-затегнатата парична политика.

Структурни промени във важни части на икономиката – включително жилищен и трудов пазар – между сега и 90-те години може също да обясняват защо увеличенията на лихвите са имали много по-бърз и остър ефект тогава.

Ролята на жилищните тенденции

Промените на жилищния пазар може да са ключови в обяснението защо на повишенията на основните лихви им отнема повече време да се отразят.

В няколко страни делът на домакинствата, които или притежават дома си без ипотека, или са под наем е нараснал. Ипотеките с фиксирана лихва в момента са по-популярни от тези с гъвкава, при които по-високите лихви от централните банки изяждат покупателната сила на домакинствата почти веднага.

Във Великобритания делът на домакинствата, които притежават имот с ипотека, е намалял от 40% през 90-те години до по-малко от 30%. Делът на домакинствата с ипотеки с плаваща лихва пък се е сринал от 70% през 2011 г. до малко над 10% тази година.

Гуверньорът на Английската централна банка Андрю Бейли заяви миналата седмица, че тези тенденции означават, че „трансмисията на паричната политика ще бъде по-бавна в резултат на това“.

Затегнати трудови пазари

Последствията от пандемията върху тенденциите при наемането на работна ръка все още се усещат.

Широкоразпространеният недостиг на служители остава – особено в сектора на услугите, което повишава заплатите, а оттам и инфлацията.

Лагард заяви миналата седмица, че компаниите в сектора на услугите може би „трупат работна ръка“, опасявайки се, че няма да могат да наемат служители, ако растежът се ускори. Секторът може да се окаже „изолиран от ефектите на затягането за по-дълго време, отколкото в миналото“, каза гувеньорът на ЕЦБ.

Главоблъсканицата на централните банкери

Първоначалното настояване от страна на централните банкери, че инфлацията ще бъде краткосрочна, доведе до забавяне в отмяната на десетилетия агресивна и ултрахлабава парична политика.

Тези забавяния може би направиха инфлацията по-трудна за преодоляване с по-високи лихви, тъй като ценовият натиск се разшири от проблем, засягащ малък брой продукти, засегнати от проблеми с веригите на доставки, до много по-широк феномен, влияещ на почти всички стоки и услуги.

Банката за международни разплащания, често наричана банката на централните банкери, предупреди миналата година, че ако основните лихви бъдат увеличени твърде малко или ако ефектът им се забави твърде много, страните може да попаднат в среда, където високата инфлация ще се превърне в норма.

Рискът е, че връщането към инфлация от 2% може да изисква от централните банкери да увеличат разходите по заемите толкова, че да поставят под заплаха здравето на финансовата система.

Вината за краха на няколко средноголеми американски кредитора и проблемите на Credit Suisse по-рано през годината отчасти се прехвърля именно на по-високите разходи за заеми.

Ако растежът също изчезне, икономистите очакват повече натиск върху централните банкери, опитващи се да укротят инфлацията.

Дженифър Маккоун, главен глобален икономист в Capital Economics, сега очаква по-високите лихви „да вкарат по-развитите икономики в рецесия през следващите месеци“.