Битката на централните банки с инфлацията навлиза в нова фаза

Глобалните централни банки навлизат в нова фаза в битката си с инфлацията и икономисти предупреждават, че рецесиите ще бъдат цената за постигане на споделените цели от 2 процента ръст на потребителските цени.

Темпът на инфлацията се забави в повечето от световните икономики от есента насам, но основната инфлация, която изключва силно волатилните цени на енергията и храните, остава близо до върховете от няколко десетилетия. Тъй като тя се разглежда като по-точна мярка за ценовия натиск, появиха се опасения, че централните банки няма да могат да постигнат целевата си инфлация, без да унищожат растежа, пише FT.

„Следващият етап от битката с инфлацията ще е по-труден. Той ще удари по-сериозно и това ще включва рецесия през втората половина на годината“, коментира Карл Рикадона, главен икономист за САЩ в BNP Paribas.

Торстен Слок, главен икономист в Apollo Global Management, допълва, че единственият начин за намаляване на инфлацията до 2% е смазване на търсенето и съществено забавяне на икономиката.

Британската централна банка има особен проблем – тя повиши лихвите с половин процентен пункт само ден, след като данните за май показаха, че основната инфлация се повишава до 7,1 процента.

Другите водещи централни банки бяха по-малко агресивни. Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши лихвените проценти с четвърт пункт, докато Федералният резерв на САЩ реши този път да не променя лихвите. И двете банки обаче сигнализираха, че инфлацията далеч не е победена и предупредиха за още увеличения.

Йоаким Нагел, ръководител на централната банка на Германия, предупреди, че инфлацията е „много алчен звяр“ и би било „грешка от първи ред“ да се спре повишаването на лихвените проценти.

Предпочитаната мярка на Фед е основната инфлация и тя се движи около 4,7% през последните шест месеца. Показателят за еврозоната също е непостоянен и поддържа ниво от около 5% за същия период.

Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл каза пред Конгреса на САЩ, че „процесът за връщане на инфлацията до 2 процента трябва да извърви дълъг път“.

Пазарите реагират на подновената агресивност на централните банки. Сега те очакват лихвените проценти в САЩ да достигнат връх от 5,25-5,5 процента. В еврозоната инвеститорите все повече оценяват възможността за повишаване на лихвите през юли и септември.

Някои трейдъри обаче поставят под въпрос решимостта на централните банкери. Резултатите от проучване на Bank of America сред 81 мениджъри на фондове с фиксиран доход показват, че 60 на сто от анкетираните смятат, че централните банки биха приели инфлация от 2 до 3 процента, ако това означава да избегнат рецесия. Малко над една четвърт смятат, че централните банкери, които определят лихвите, биха били готови да генерират рецесия, за да свалят още инфлацията.

Някои икономисти смятат, че основната инфлация скоро ще последва общата и ще започне да се понижава. Изабел Шнабел, член на изпълнителния съвет на ЕЦБ, коментира обаче, че елиминирането на високата инфлация все още е „изпълнено с рискове“. Според нея централните банкери трябва да грешат, „като правят твърде много, а не твърде малко“.

Един от проблемите на битката с инфлацията е, че пазарът на труда и от двете страни на Атлантика е нажежен. Бившият председател на Федералния резерв Бен Бернанке и бившият главен икономист на МВФ Оливие Бланшар предупредиха, че заплатите трябва да нарастват с подобно темпо на растежа на производителността, за да има някакво значимо въздействие върху инфлацията.

Според Шнабел правителствата увеличават инфлационния натиск, като не успяват да обърнат разходите, предвидени за компенсиране на въздействието на пандемията и енергийната криза в Европа.

Междувременно доклад на икономист от Фед, цитиран от Ройтерс, разкрива, че американската централна банка, както и ЕЦБ, може да оттегли до 90% от парите, наливани в банките през последното десетилетие, тъй като инфлацията прави тази ликвидност ненужна.

Двете най-големи централни банки в света отменят масовото изкупуване на облигации, които вкараха сериозна ликвидност в банките, когато растежът на цените беше бавен и разходите по заемите – нулеви.

Документът на Фед, който ще бъде представен на висши централни банкери следващата седмица на годишната среща на ЕЦБ в Португалия, разглежда въпроса колко пари трябва да държат Фед и ЕЦБ в банковата система, за да задоволят търсенето на резерви сега, когато вече не са необходими парични стимули.

Авторът на доклада изчислява, че Фед може да намали общите резерви от сегашните 6 трлн. долара до между 600 млрд. и 3,3 трлн. долара в зависимост от това дали ще приеме в замяна държавни облигации на САЩ, или по-малко желани активи.

Държавните облигации на САЩ и германските държавни облигации имат премия на пазара поради своята ликвидност и безопасност, което означава, че банките нямат по-малък стимул да ги разменят за депозити в централната банка.

По същия начин ЕЦБ може да свие собственото предоставянето на ликвидност от 4,1 трлн. евро в момента до 521 млрд. евро, ако приеме само германски държавни облигации, или 1,4 трлн. евро срещу други активи.

Нито един сценарий не изглежда напълно правдоподобен в близко бъдеще, тъй като и Фед, и ЕЦБ притежават микс от държавни облигации и други видове дълг в балансите си.

Документът се фокусира тясно върху търсенето и предлагането на резерви и относителното удобство на активите, получени от централните банки в замяна. Докладът не отчита други променливи. ЕЦБ например започва дебат дали да промени сегашната си рамка, в която резервите са предостатъчни и разходите по заеми за банките се определят от лихвения процент, който централната банка плаща върху депозитите.

Документът също така не взема предвид потенциалните странични ефекти от големия баланс, като например надуване на цената на някои финансови активи или отслабване на стимула за правителствата да провеждат стабилна фискална политика.