Иво Боянов, MFG: Изкуственият интелект ще има по-изразена роля в дигиталното банкиране

Представители на водещи иновативни компании в България ще представят своя професионален поглед върху еволюцията в технологииите, изкуствения интелект, финтех сектора и киберсигурността на ежегодната технологична конференция Tech of Tomorrow, която се организира от водещия икономически сайт Investor.bg, част от Investor Media Group. Събитието ще се проведе в три панела на 23 юни от 14:00 часа в "Интер Експо Център", София.

За развитието на технологиите в небанковия финансов сектор разговаряме с един от лекторите на конференцията - Иво Боянов, ръководител картова дивизия, Group Data Protection към MFG.

– Г-н Боянов, по какъв начин предизвикателствата на пазара стимулират IT специалистите към създаване на софтуерни решения, с които да оценяват риска при предлагането на небанкови финансови услуги?

Естеството на предоставяне на услугата се променя изключително бързо – да привлечеш клиент с няколко кликвания/докосвания на екрана по-малко от конкурентните компании, но все пак да успееш да отговориш на най-строгите регулаторни изисквания, е само по себе си процес по изпитание на креативността. Но това да мислиш еднопластово би довело до ясно изразен регулаторен риск, който ще се материализира рано или късно в имуществени санкции.

Ключът е в баланса - да създадеш достъпен и клиентски ориентиран onboarding процес, без да се неглижират адекватните контролни механизми за отдалечена идентификация и верификация на клиента. При занижени мерки за предотвратяване на измами компаниите ще страдат и от високи нива на оперативен риск, което директно влияе върху финансовите им резултати.

Именно стимулирани от бизнес и регулаторни нужди, в MFG използвахме съзидателността и многогодишния си опит в предоставяне на финансови услуги, да разработим in-house решение, което да ни помогне с управлението на тези рискове, а като следваща стъпка маркираме и възможността да споделим това ноу-хау с останали задължени субекти - небанкови финансови институции, доставчици на платежни услуги, банки и други.

Иво Боянов

Снимка: MFG

Иво Боянов е част от екипа на MFG от 2019 г. В организацията отговаря за нормативното съответствие на картови и дигитални продукти като ръководител към Дирекция „Нормативно съответствие и защита на лични данни“. Притежава магистърска степен по право от Югозападния университет „Неофит Рилски“, гр. Благоевград.

В групата на MFG oтговаря за обезпечаване на нормативното съответствие на дружествата в България, Румъния, Испания и Полша, като има пряк контрол над местните звена по нормативно съответствие, с които координира изпълнението на груповите политики и местните регулации. Иво отговаря също за развиващи се нови пазари в Европа и Северна Америка, привеждане в съответствие на процеси и продукти, изготвяне на политики, процедури и инструкции и контрол по тяхното изпълнение. 

– Какви са тенденциите в дигиталното банкиране?

Преходът към мобилно банкиране се очаква да продължи. С нарастващи темпове финансовите институции ще се фокусират върху подобряването на своите мобилни приложения, за да предложат безпроблемни и потребителски приятни изживявания, отговарящи на нарастващия брой клиенти, предпочитащи да управляват финансите си чрез своите смартфони.

Задълбочено ползване на изкуствен интелект (ИИ) и чат/гласови ботове при обслужването на клиентите също заслужават централно място. Технологиите, базирани на изкуствен интелект, се очаква да играят по-изразена роля в дигиталното банкиране. Интелигентни виртуални асистенти ще осигуряват персонализирана поддръжка на клиенти, ще отговарят на въпроси и ще помагат при трансакции, и дори може да анализират финансовото поведение на клиента и да му предлагат финансови съвети.

Алгоритмите на изкуствения интелект също могат да помогнат на финансовите институции да автоматизират процесите си и да подобрят управлението на рискове си, включително регулаторните такива.

Подобрени мерки за информационната сигурност: С нарастването на дигиталните заплахи киберсигурността ще бъде изведена като много висок приоритет, особено при отдалеченото предоставяне на финансови услуги. Биометричните методи за удостоверяване, като сканиране на пръстов отпечатък, разпознаване на лица и разпознаване на глас, се очаква да станат по-разпространени за подобряване на сигурността, но това води след себе си и предизвикателства за защитата на тези чувствителни лични данни на клиентите.

– През втората половина на 2023 г. се очаква приемането на нов регламент AML, с който ще се наложи европейската директива за превенция на финансовата система в борбата срещу  изпирането на пари и финансиране на тероризма. Какви са новите софтуерни решения, които ще отговорят на регулаторната рамка?

Регламентите, които ще окажат влияние, са дори няколко, тъй като с отделен регламент се създава и Централен европейски орган за борба с изпирането на пари (ИП) и финансирането на тероризъм (ФТ), както и регулация на пазарите на криптоактивите.

Най-важният проблем, който ще реши Регламентът за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на ИП и ФТ е, че страните членки ще бъдат пряко обвързани от неговото съдържание и ще го изпълняват директно, а не както до момента – да транспонират Директивите(4,5,6 AMLD), което води до разнопосочнo местно законодателство за превенция на изпирането на пари и, като един проблем, затруднява трансграничното предоставянето на финансови услуги.

Очаква ни двойно регулиране – на местно и централно ниво, двойни санкции при неизпълнение, по-кратки срокове за реакция при докладване, по-ниски прагове на сделки и операции за извършване на комплексна проверка, като цяло по-строга регулация. Така че софтуерните решения трябва да бъдат прецизни, по начало конструирани да бъдат гъвкави, за да отговарят на динамичните промени в регулацията, без да е необходимо компаниите да плащат за допълнителни разработки при всяка промяна на законодателната рамка, и не на последно място, да са интуитивни за работа и да спестяват усилия на отговорните служители в звената по нормативно съотвествие.

– Имат ли интерес фирмите от внедряването на иновативни инструменти като SaaS платформи, с които да оптимизират работата на бизнеса си?

Абсолютно! Има много аргументи в ползва на това, но може би най-значимият е, че е рентабилно. Който се е сблъсквал с предизвикателствата да разработва свое самостоятелно софтуерно решение, ще знае колко усилия коства това. Инвестицията в екип, хардуер и времето за финализиране на готов продукт са дори непосилни за по-малка компания. Дори да изолираме разработката, закупуването на on-premise продукт отново ще се нуждае във времето от поддръжка – актуализация на софтуер и хардуер, назначени служители, енергомощност, което ще е за сметка на компанията.

От друга страна, консумацията на дадено софтуерно решение като SaaS стартово спестява време и средства, а и занапред редуцира разходите за поддръжка във всяко направление.

Като цяло е по-удобен, бърз и, в повечето случаи, качествен подход на работа, и скалира добре с нуждите на повечето компании.