Централните банкери избягват да дават насоки, докато инфлацията расте

Централните банкери се опитват да отучат света от предсказуемостта, която подхранваха в продължение на над 15 години с конкретни насоки за намеренията си и да се върнат към времената, когато началото, краят и случайните изненади в паричната политика бяха нормалното, пише Ройтерс.

Усилието се ръководи от признанието, че подновената инфлация може да изисква по-високи и по-често променяни лихвени проценти, отколкото в периода от 2007 г. насам, когато финансовата криза в САЩ даде началото на епоха на силни и често подробни насоки, покриващи периоди на почти изпадналата в криза еврозоната, муден растеж, срива на цената на петрол, пандемия и война.

„Комуникацията идва с цената на погрешното тълкуване и може да ограничи гъвкавостта“, коментира председателят на Федералния резерв Джером Пауъл на форум на Фед миналия месец. „Трябва да използваме насоките занапред пестеливо, когато пътят на политиката е или сравнително добре разбран, или, напротив, е толкова зависим от несигурни бъдещи развития, че наистина малко конструктивни неща могат да се кажат за бъдещето“.

Сегашният момент определено е такъв, като централните банки на развития свят все още се опитват да преборят най-лошата инфлация от 40 години, намалявайки основните лихви до ниво, което ще свърши тази работа, но несигурни кое точно е то или как местните им икономики ще реагират.

Усилията на централните банкери да върнат часовника обратно – до време, в което говореха за рискове и перспективи, но не и особено много за паричната политика – започват не особено успешно.

Централните банки на Австралия и Канада показаха зараждащия се модел миналата седмица, когато, с малко или без никакви предварителни усилия да насочат обществените очаквания, те възобновиха повишенията на лихвите, след като инфлацията се оказа по-устойчива от очакваното. И двете поддържаха лихвите стабилни по-рано през годината.

Английската централна банка (АЦБ) през февруари премахна изричните си насоки и обвърза решенията с данните за инфлацията. Тъй като цените продължиха да се покачват, инвеститорите надлежно оцениха възможността за повече увеличения на лихвените проценти, а при толкова неясна перспектива управителят на АЦБ Андрю Бейли просто избегна да ги насочи в друга посока.

Японската централна банка (ЯЦБ) напротив – все още борейки се да ускори вечно ниската инфлация, остави основната част от своите насоки без промяна с обещанието "търпеливо" да поддържа разхлабени политики. И все пак, с малка, но значителна промяна тя смекчи ангажимента си да запази редица лихвени проценти на „текущи или по-ниски нива“.

Европейската централна банка (ЕЦБ) заяви, че е възприела подход на решенията от „среща на среща“ със „силно предпочитание да не се завръща към директни насоки за лихвените проценти“. От практическа гледна точка обаче централните банкери предоставиха толкова силно насочване – "насочено отклонение", както те го наричат – че пазарите смятат, че е почти 100% вероятно лихвите да бъдат увеличени на срещата на 15 юни. Редица централни банкери казаха, че лихвите трябва да се покачат и през юли.

Междувременно Федералният резерв е изправен пред труден момент на заседанието си тази седмица.

Макар че през май Пауъл предупреди, че най-силните форми на бъдещи насоки не са полезни, когато централните банкери не са толкова сигурни в перспективите, на срещата си на 13-14 юни те все пак ще трябва да публикуват тримесечни прогнози, които включват точкови оценки на основните лихви в края на годината.

С идеята да бъде инструмент за прозрачност, за да показва очакванията на служителите за вероятното развитие на икономиката, така наречената точкова графика на Фед често се тълкува като насока за лихвените проценти. А това е ситуация, която бившият председател на централната банка Бен Бернанке каза, че „не е идеална“ за централните банкери, които не искат да се обвързват с прогнози.

„Хората не разбират през цялото време разликата между ангажимент и прогноза“, каза Бернанке на форума миналия месец заедно с Пауъл.

Ако прогнозите покажат, че основният лихвен процент ще се покачи по-късно тази година, централните банкери вероятно ще се сблъскат с въпроси, ако вземат решение според очакванията и запазят лихвените проценти без промяна на срещата през юни. Ако процентът не бъде повишен, те ще се сблъскат с въпроси за това дали изобщо реагират на последните данни, показващи силна инфлация, въпреки обещанието да бъдат „зависими от данни“.

„Вървенето по опънато въже няма да е лесно“, коментира главният икономист на EY-Parthenon Грегъри Дако. „Има някакъв елемент на когнитивен дисонанс в чакането... да се затегне политиката, ако е необходимо днес“.

Този „дисонанс“ може да стане по-често срещан, ако инвеститорите и анализаторите се окажат замесени в дебат, както сега, дали ще има, или няма да има увеличение преди всяка среща на Фед.

Но това не е непременно нещо лошо. След 15 години последователни кризи това може се окаже връщане към нормалното.

Сегашният цикъл на затягане, каза президентът на Федералния резерв на Сейнт Луис Джеймс Булард пред Ройтерс по-рано тази година, е „връщане към вид обикновена парична политика... Постъпват данни и те показват, че трябва да вървите нагоре или надолу и бихте направили това по подходящ начин – както сте виждали да се случва предимно през 90-те години", когато комуникациите на централната банка бяха по-ограничени.