Колапсът на Credit Suisse е сигнал, че никоя банка не е в безопасност

Международните банкери и регулатори, следящи неотдавнашната криза в американската банкова система свързана с краха на Silvergate, Signature Bank i Silicon Valley Bank, са назидателни, пише редакторът за Азия на Financial Times Робин Хардинг. „Лошо управление, лош надзор, лошо регулиране. Федералният резерв го призна“, коментира един от тях. Те не се притесняват излишно, че същото нещо се случва в тяхната област. Но има един срив, който банковата общност приема по различен начин; такъв, който притеснява всички, защото поставя под съмнение основите на финансовото регулиране. Фалитът на Credit Suisse наистина е история на ужасите.

Това, което се случи със Silicon Valley Bank - най-символичния в този кръг от банкови фалити в САЩ - е добре разбрано. Това е приказка, стара колкото банкерството. SVB събра милиарди долари в незастраховани, краткосрочни депозити от стартиращи компании. Инвестира ги в дългосрочни ценни книжа с висок рейтинг. Лихвите се повишиха. Стойността на дългосрочните ценни книжа намаля. Вложителите го забелязаха и поискаха парите си обратно. Заемай краткосрочно, инвестирай дългосрочно е адска рецепта. Единственото чудно е как сериозни хора позволяват това да се случи. Silvergate, Signature и First Republic са вариации на темата с криптодобавка.

Случаят с Credit Suisse – принудително продадена на UBS, нейния яростен местен съперник, седмица след отпътуването на Silicon Valley Bank към небитието – беше различен. Да, швейцарският кредитор се забърка с всякакви съмнителни персонажи, от Лекс Грийнсил, финансиста на фиктивни фактури, до Бил Хуанг от Archegos, който беше заел толкова силно дълги позиции и толкова порочен, колкото всеки трейдър в новата история. Да, банката имаше нужда от болезнени промени в своя бизнес модел, като рентабилността щеше да е под натиск за няколко години напред. Но Credit Suisse не направи безумен залог върху лихвите. Не „преписа“ от SVB. Тя имаше солиден баланс и стойностен основен бизнес модел. От гледна точка на филмите на ужасите, Credit Suisse не беше главната героиня, а нейната най-добра приятелка, която не бе направила нищо, за да привлече вниманието на убиеца.

Но въпреки че събитията в САЩ не предложиха нова информация за състоянието на Credit Suisse, вложителите на банката в Цюрих все пак избягаха, което кара всеки внимателен банкер и регулатор в света да има едно наум. Споразумението за банките след 2009 г. включваше високи нива на капитал за защита срещу загуби и правила за ликвидност с цел справяне с внезапни тегления на пари. Silicon Valley Bank направи глупави неща и нейните вложители бяха изложени на риск. Но ако Credit Suisse може да изпита отлив на депозити, въпреки че беше ликвидна и добре капитализирана, тогава същото може да се случи с всяка друга банка, навсякъде и по всяко време.

Банковите паники през март и април протекоха необичайно бързо. Silicon Valley Bank загуби 25 процента от депозитите си за един ден и щеше да загуби още 62 процента на следващия, ако не бе затворила. Silvergate и First Republic загубиха половината от депозитите си за няколко седмици. Няколко фактора бяха изтъкнати, за да обяснят това - новите технологии, които улесняват тегленето по електронен път; наличието на големи, незастраховани корпоративни вложители; и разпространението на слухове и дезинформация в социалните медии - но никой не е напълно задоволителен.

Според Джонатан Роуз, историк от клона на Федералния резерв в Чикаго, бързите електронни тегления са били проблем още по време на банковата паника в Continental Illinois през 1984 г. Роуз цитира разказ на регулатора Ървайн Спраг, който пише, че банковите салони са били тихи, но в бек офиса „служителите знаеха какво се случва, докато исканията за теглене пристигаха едно след друго по телеграфа, обезкървявайки банката до смърт“. Може би ултрабогатите клиенти, местещи кеш чрез мобилните си телефони, са помогнали за краха на Credit Suisse, но това не може да бъде цялата истина.

Банките с големи обеми необезпечени депозити също не са новост, отбелязва Роуз. Само 6 процента от депозитите на SVB бяха гарантирани, което е много ниско, но сравнимо с 15-те процента навремето в Continental Illinois. Повечето от частните банкови депозити на Credit Suisse са били над гарантирания праг, но винаги е било така. Концентрацията на депозити от технологичната индустрия в SVB, Silvergate и Signature беше донякъде необичайна, но това изобщо не се отнасяше за Credit Suisse.

Социалните медии са една нова сила при банковите кризи. Facebook стартира през 2004 г., а Twitter през 2006 г., но те все още не бяха глобални и толкова доминиращи по време на финансовата криза от 2008-09 г. Връзките със социалните медии очевидно подхраниха паниката при SVB, но решаващ въпрос, който регулаторите трябва да проучат, е как клиентите на отдела за частно банкиране на Credit Suisse по света получиха съобщението да бягат. Ами ако в бъдеще подобно бягство бъде предизвикано от пълни неистини за платежоспособна банка?

В крайна сметка въпросът, който Credit Suisse повдига, е дали каквото и да е количество капитал и ликвидност може да направи банка, неминуемо поемаща риск, сигурна, а това засилва аргументите за по-тясно банкиране или по-широк достъп до парите на централните банки. Иновациите вече се движат в тази посока и това наистина би било филм на ужасите за търговските банки.