Аргументът за по-висока застраховка на депозитите не е доказан

Един търговски слоган на продавачите на застраховки винаги е бил: „Аз не продавам застраховки, аз продавам спокойствие“. Регулаторите и централните банкери сега лансират подобни тези, като наблягат на успокояващите качества на по-високата застраховка на депозитите спрямо нейната цена, пише колумнистът на Financial Times Джонатан Гутрие.

Но локализираните банкови сътресения не оправдават изместването на целта на депозитното застраховане. За търговските банки и техните клиенти вредата ще включва по-нататъшно подкопаване на тяхното агентство във финансовата система. По-високата застраховка на депозитите също би увеличила скритите субсидии за безразсъдните банкери.

Настоящият стремеж към реформи е резултат от фалита на три регионални банки в САЩ и на швейцарската Credit Suisse. Бягството на депозити от тези институции подсказа, че защитата им е твърде ограничена, за да гарантира доверието на вложителите в криза, подхранвайки системния риск.

Федералната корпорация за застраховане на депозитите (FDIC) в САЩ съответно изложи опции за укрепване на мрежата за финансова сигурност, която управлява. Органът се изказа в подкрепа на възможно увеличение на гарантирания праг за разплащателни бизнес сметки от 250 000 на 2,5 милиона долара. Английската централна банка (АЦБ), страдаща от това, което може да се опише като завист към американското застраховане на депозитите, се съмнява дали собственият й таван от 85 000 паунда е адекватен. Европейската комисия иска да разшири обхвата на схемата на ЕС, но без да премахва прага от 100 000 евро. Ограниченото застраховане на депозити има очевидна полза за предотвратяване на тегленето от банки и защитата на парите на хора с по-скромни средства. Проблемът с разширяването му е, че увеличава моралния риск.

Теорията е, че увеличените гаранции насърчават някои банкери да действат безразсъдно. Ако не трябва да се тревожат толкова много за изтичането на депозити, те могат да бъдат по-агресивни по отношение на заемите. Те могат също така да ухажват вложителите с неустойчиво високи лихви.

Естеството и степента на морален риск е предмет на дебати, толкова пламенни и безплодни, колкото тези относно теорията на квантовите струни. Но повечето разумни хора вярват, че той съществува. „Уместно е да се обсъди моралният риск, ако се стремите да увеличите значително застраховката на депозитите“, посочва Питър Тайлър от отрасловата организация UK Finance.

Схемите обикновено налагат разходите за покриване депозитите на фалирали банки на благоразумните оцелели кредитори чрез такса за цялата индустрия. В краткосрочен план това намалява печалбите и възвръщаемостта на акционерите. В по-дългосрочен банките компенсират разходите си за сметка на клиентите.

Важен, но недооценен аспект на моралния риск е, че той може да се пренесе и към банковите клиенти. Да предположим, че Crazy Ed’s Savings Warehouse плаща двойна лихва в сравнение с вашата банка. По-вероятно е да преместите парите си, ако знаете, че не можете да ги загубите. Като необходимо зло, таваните за застраховане на депозитите следователно включват преценки за вложителите. Щедрият таван в САЩ от 250 000 долара предполага, че вложител с пари над тавана може да си позволи да ги загуби и вероятно е трябвало да бъде по-внимателен.

От това следва, че когато властите увеличават защитата на вложителите, те намаляват ролята на клиентите, банките и акционерите като насочващи капитала. Пазарите вършат тази работа по-добре от правителствата, защото конкуренцията е вградена. И ако увеличите застраховката на депозити твърде много, „всичко се превръща в депозит“, както казва един бивш централен банкер. Банкерите ще променят условията на други инвестиции, за да ги поставят под шапката на депозитите.

Следователно тежестта върху регулаторите, централните банкери и политиците е да покажат, че всяко разширяване на схемите за гарантиране на депозитите е необходимо и пропорционално. Скорошните банкови фалити не са оправдание. САЩ взеха извънредни мерки да разширят застраховката върху всички депозити в Silicon Valley Bank и Signature Bank, но не и във First Republic. Обединеното кралство и Швейцария се справиха с кризите съответно в британския клон на SVB и в Credit Suisse, като ги продадоха на по-силни конкуренти.

Това изглежда е предотвратило заразата. По-интелигентни, по-селективни регулаторни настройки - като по-строг контрол върху концентрацията на депозити - може да са препоръчителни. САЩ също така трябва да разгледат внимателно „реципрочните депозитни мрежи“. Те автоматично разпределят големите депозити в множество институции, като не остават такива над 250 000 долара. Такива мрежи могат да навредят на конкуренцията, като подкрепят слабите кредитори. Шийла Беър, която ръководеше FDIC по време на финансовата криза, описва реципрочните депозити като „класическо манипулиране на икономическите условия“.

Аргументът за по-висока застраховка на депозитите не е доказан. Уклонът на регулаторите в полза на повече регулация също се нуждае от проверка. Техните стимули също са предразположени към изкривяване, точно както тези на търговските банкери и продавачите на застраховки.