Финансовите посредници очакват забавяне на икономиката у нас през второто тримесечие

Икономическата ситуация в страната през първо тримесечие на 2023 г. е по-скоро задоволителна, показва оценката на финансовите посредници, като делът на положителните отговори се повишава. Това показват резултати от анкета сред широк кръг финансови посредници, като изводите са направени от Министерството на финансите в най-новото издание на доклада „Финансов сектор: оценки и очаквания", който представя очакванията на бизнеса за основни макроикономически показатели и фактори, които засягат извършваната от тях дейност.

Очакванията на финансовите посредници са темпът на икономическия растеж да се забави през второто тримесечие. Това съвпада с част от нагласите на мениджърите по данните от краткосрочната бизнес статистика на НСИ за април. Според тях очакванията за търсенето на услуги и за производството в промишлеността през следващите три месеца се влошават.

Тези прогнози съвпадат с част от нагласите на мениджърите по данните от краткосрочната бизнес статистика на НСИ за април. Според тях очакванията за търсенето на услуги и за производството в промишлеността през следващите три месеца се влошават. Очакванията на финансовите посредници са обясними предвид несигурната международна среда и продължаващите лихвени повишения.

Забавяне на инфлацията

Финансовите посредници очакват слабо забавяне на инфлацията в страната през второто тримесечие на 2023 г. Очакванията за динамиката на потребителските цени на анкетираните съвпадат с отчетеното забавяне на инфлацията в страната, което започна през последното тримесечие на 2022 г. и се очаква да продължи и през 2023 г. Годишният темп на инфлация според ХИПЦ се забави до 12,1% през март, като бе основно в резултат от същественото свиване на приноса на енергийните стоки вследствие на поевтиняването на съответните суровини на световните пазари.

Участниците в анкетата имат неутрално общо очакване за изменението на заетостта на годишна база през второто тримесечие на 2023 г. С най-позитивна нагласа са търговските банки, докато резултатът от мненията на управляващите дружества и пенсионноосигурителните дружества е леко отрицателен. Оценката на финансовите посредници на този етап изглежда песимистична на фона на отчетеното в краткосрочната статистика на пазара на труда на НСИ ръст на наетите от 1,4% на годишна база през първото тримесечие на 2023 г.

По-високи лихви

Сред анкетираните продължават да преобладават очакванията за възходяща динамика на основния лихвен процент. Същевременно, постепенно се увеличава делът на прогнозите (сред небанковия финансов сектор) за запазване на текущите нива. Отговорите отразяват продължаващото затягане на паричната политика в САЩ и в еврозоната, и прехвърлянето на ефектите върху останалите пазари.

През последните месеци агресивният тон по отношение на повишение на основния лихвен процент в САЩ бе съществено снишен и очакванията са за скорошно сигнализиране, че пикът на лихвите е достигнат. Същевременно, въпреки по-малките стъпки на покачване на референтните лихви в еврозоната, намеренията за продължаващо още известно време затягане на паричната политика бяха потвърдени. В България средният лихвен процент на междубанковите сделки достигна положителни стойности през октомври 2022 г. и продължи да се покачва в началото на 2023 г.

При прогнозите на анкетираните за движението на валутния курс на щатския долар спрямо лева, през второ тримесечие се запазва тенденцията от последните две години – очакванията са в полза на долара. Балансовата оценка обаче продължава да се покачва спрямо предходните издания, показвайки нарастване на дяловете на прогнозите за слабо поскъпване на еврото (респ. лева) и за запазване на валутния курс без изменение.

Осреднените очаквания за второ тримесечие вече са много близки до запазване на валутния курс без промяна. Последните макроикономически данни не предполагат съществено отклонение между стойностите на двете валути, което е в синхрон с приближаване на средните очаквания към запазване на текущия валутен курс.

Движение на борсовите индекси

Преобладаваща част от анкетираните прогнозират запазване на нивата на индексите на Българската фондова борса (БФБ) през второто тримесечие на 2023 г., при почти пълно балансиране на отговорите за умерено увеличение и умерено понижение.

След по-песимистичните очаквания преди година в последните издания се наблюдава тенденция на постепенно намаляване на дела на прогнозите за спад на борсовите показатели и, съответно, подобрение на балансовите оценки. Няма съществени различия в очакванията за динамиката на трите борсови индекса до средата на годината. Това най-вероятно е породено от сходните изменения през последните месеци – основният индекс SOFIX, по-широкият индекс BGBX40 и секторният BGREIT едновременно нараснаха в началото на 2023 г. спрямо последното тримесечие на 2022 г. През април сигналите бяха леко разнопосочни, с минимално понижение при SOFIX и BGBX40 и продължаващо повишение при BGREIT.

Очакванията на анкетираните за продължаващо покачване на лихвените проценти по депозитите в лева и евро се запазват. По отношение на депозитите в долари очакванията вече клонят към неутрални. Балансовите стойности се понижават в сравнение с края на 2022 г. основно поради покачване на дела на респондентите очакващи запазване на лихвените равнища в долари. Като цяло прогнозите съответстват на политиките на основните централни банки, като Фед и ЕЦБ повишиха основния лихвен процент с 25 базисни точки през април.

Прогнозите на респондентите за лихвените равнища по кредитите се запазват в посока увеличение. Наблюдава се леко нарастване на очакванията за запазване на лихвените проценти във всички валути от страна на пенсионноосигурителните и управляващите дружества, както и от страна на търговските банки по отношение на лихвите по кредитите в лева.

Динамиката на кредитирането и международната икономическа обстановка през последните месеци оправдават очакванията за поскъпване на кредитния ресурс, макар и с по-забавени темпове. Подобна тенденция се наблюдава при почти всички матуритети и валути, както по отношение кредитирането на нефинансовите предприятия, така и на домакинствата. 

В сянката на междуфирмена задлъжнялост

Нивото на междуфирмената задлъжнялост в икономиката ще продължи да се увеличава и през второто тримесечие на годината според анкетираните. Балансовата оценка от получените отговори леко се понижава спрямо края на 2022 г., но остава относително висока. Резултатът от мненията на участниците е консистентен с очакванията за забавяне на икономическия растеж и за повишаване на лихвените проценти по кредити, както и с по-високото ниво на антицикличния капиталов буфер от 1 януари 2023 г., което би следвало да свие в известна степен предлагането на банкови кредити. Същевременно, резултатите от краткосрочните бизнес наблюдения на НСИ за април сочат повишаване на финансовите проблеми единствено в строителството. В промишлеността и в търговията показателят е сходен със средния за първото тримесечие, а в услугите намалява.

Очаквания за развитието на финансовото посредничество 

Очакванията на търговските банки относно кредитната им активност през второто тримесечие на 2023 г. остават леко положителни, но сочат продължаващо забавяне на темповете на кредитиране.

Кредитите за нефинансови предприятия ще имат основен принос за забавянето, след като анкетираните прогнозират спад на дългосрочните кредити и по-слабо нарастване на овърдрафта. По този начин динамиката на този пазарен сегмент ще продължи да се определя от търсенето на оборотни средства.

При домакинствата се очаква малко по-голямо нарастване при дългосрочните кредити спрямо предходното издание. Като се има предвид, че жилищните кредити заемат най-голям дял от дългосрочните кредити за домакинства, а също и все още двуцифрените темпове на нарастване на цените на жилищата и незначителният ефект от лихвените повишения в глобален план върху лихвените проценти по жилищни кредити, вероятно анкетираните очакват те да продължат да нарастват с относително висок темп.

Привлечените депозити от нефинансовите предприятия и от домакинствата ще нарастват по-силно през второто тримесечие. По-високи са очакванията и по отношение на депозитите в евро и на дългосрочните депозити на домакинствата. Подобни прогнози имат основание, след като лихвените проценти по депозитите реагираха по-видимо на глобалните лихвени повишения, а средномесечните обеми на новоприетите в банковата система депозити през първото тримесечие се увеличиха с близо 67% спрямо последното на 2022 г.

Конкуренцията по линия на отпускането на заемни средства ще продължи да се засилва както вътре в банковата система, така и от страна на небанковите институции, занимаващи се с кредитиране.

Инвестиционните посредници остават предпазливи в прогнозите си за динамиката на търговията на Българската фондова борса през второто тримесечие. Неутралните очаквания преобладават силно сред получените отговори, а анкетираните са оптимистично настроени единствено по отношение на търговията с акции. При търговията с облигации балансовата оценка е леко отрицателна.

На база на данните за търговията на БФБ през април, очакванията на анкетираните се реализират до голяма степен. Постигнатият оборот от търговия с акции надвиши средномесечния за първото тримесечие, но броят на сделките беше значително по-нисък. При облигациите песимизмът на посредниците на този етап се оправдава както за оборота, така и за броя сделки.

Участниците в анкетата очакват застой на местния капиталов пазар от гледна точка на листването за търговия на нови емисии ценни книжа. През първото тримесечие на БФБ бяха листнати само две нови емисии на сегмента за права.

За изминалото време от второто тримесечие няма нито една одобрена за търговия нова емисия и по този начин очакванията на ИП на този етап се реализират.

Балансовата оценка от отговорите сочи, че конкуренцията между инвестиционните посредници леко ще се свие през второто тримесечие.

Подобно очакване е обяснимо предвид слабата активност на БФБ в началото на тримесечието.

Очаквания на управляващите дружества

Оптимизмът на управляващите дружества относно динамиката на акумулираните активи в колективните инвестиционни схеми през второто тримесечие се повишава. Като се има предвид, че пазарната капитализация на БФБ нарасна минимално през първото тримесечие, а през април остана почти без промяна, вероятно положителните очаквания на участниците се основава на възходящото текущо развитие на повечето фондови борси в Европа, а също и на позитивни прогнози за динамиката на привлечените средства от инвеститори.

Анкетираните очакват засилено нарастване на привлечените средства от домакинствата и нефинансовите предприятия до края на първото полугодие.

Същевременно, средствата от институционални инвеститори ще се увеличат минимално, като балансовата оценка в това издание се понижава спрямо предходното. Подобна динамика на привлечените средства може да се свърже с по-високите очаквания за доходността през разглеждания период.

Допълнителен фактор за повишено търсене на такъв тип вложения е и относително бавната реакция на лихвените проценти в страната на лихвените повишения от страна на ЕЦБ.

Оптимизмът на управляващите дружества за реализирането на по-висока доходност вероятно се дължи на активите, инвестирани на чуждестранни капиталови пазари, които заемат малко над 40% от общите активи, на фона на неутралните очаквания за развитието на индексите на БФБ.

Очаквания на пенсионните осигурителни дружества

Пенсионноосигурителните дружества (ПОД) повишават очакванията си относно акумулираните активи през второто тримесечие както в задължителните, така и в доброволните пенсионни фондове. Балансовите оценки сочат умерено нарастване и в двата типа фондове, като известно предимство анкетираните дават на задължителните фондове.

Вероятно основание за положителната нагласа на ПОД са отчетените през първото тримесечие ръст на годишна база на наетите по служебно и трудово правоотношение, както и значителния номинален ръст на средната работна заплата за същия период, което би следвало да се отрази в увеличение на вноските в пенсионните фондове.

От гледна точка на броя на осигурените лица през тримесечието, отговорите сочат слабо нарастване при задължителните и без промяна при доброволните фондове. Очакваното нарастване на осигурените в задължителните фондове може също да се свърже с развитието на пазара на труда и доходите.

Анкетираните повишават оптимизма си по отношение на стойността на дяловете в задължителните и доброволните пенсионни фондове и очакват тя да се повиши до края на тримесечието. Както и при очакванията на дружествата за управление на активи, вероятно и при пенсионноосигурителните дружества позитивните очаквания са свързани с реализиране на доходност от реализирани в чуждестранни активи инвестиции.

Участниците в анкетата значително понижават очакванията си относно конкуренцията в сектора и считат, че през второто тримесечие няма да има промяна спрямо предходното.