Защо европейските банки не последваха сътресенията в САЩ?

Банковите сътресения, които потопиха 4 регионални кредитора в САЩ и заплашват да вземат още жертви в Калифорния, като цяло оставиха Европа незасегната – поне засега.

Освен провала на Credit Suisse Group – вече затруднената швейцарска банка със свиваща се възвръщаемост – няма признаци за изтичване на средства от банките, което уби Silicon Valley Bank, First Republic Bank и други.

Въпреки това има някои невероятни доказателства за пари, преминаващи към по-големи, по-сигурни европейски банки, поне от това, което се вижда за големите корпоративни вложители в резултатите за първото тримесечие на френската BNP Paribas и италианската UniCredit от миналата седмица. Вложителите освен това пренасочват кеш от овърнайт депозити към срочни с по-високи лихви, което ще намали маржовете по заемите, пише редакторът на Bloomberg Пол Дейвис.

Няколко ключови разлики с американския банков сектор трябва да дадат обаче по-добър шанс на Европа за стабилност през следващите месеци. Те включват по-строги регулации за по-малките банки, по-малък избор за потребителите за това къде да вложат свободни пари и по-бавен ръст на депозитите по време на пандемията от Covid, което означава по-малко свиване след това. Много европейски кредитори намалиха и експозицията си към САЩ: продажбата на базираната в Калифорния Bank of the West от BNP, завършена през февруари, не можеше да се случи в по-добър момент. 

Повечето европейски кредитори отчитат спад на депозитите през първото тримесечие спрямо последните три месеца на миналата година. Британската Barclays бе забележително изключение, тъй като американският ѝ бизнес е спечелил от значителния прилив на средства към качество в американското банкиране. Под основните нива обаче BNP е привлякла потоци от големи корпоративни вложители по-късно през тримесечието, посочва главният ѝ финансов директор Ларс Маченил. В същото време главният изпълнителен директор на UniCredit Андреа Орчел каза, че рентабилността на по-големите, по-силни банки може да спечели от това, че играят ролята на сигурно убежище.

„Вложителите придават по-голяма стойност на банки, които са по-добре капитализирани, по-добре покрити, по-ликвидни, по-малко рискови“, каза той пред инвеститори по време на разговора за отчета на банката. „Вложители биха казали – ще приема малко по-ниска основна лихва по депозита, тъй като тази банка ще ми върне парите“.

Източник: Bloomberg

Големите банки, които отчетоха по-голямо изтичане на депозити, включват Deutsche Bank, която пострада след колапса на Credit Suisse, тъй като някои инвеститори просто са свикнали да я възприемат за слабо звено. Този път базираната във Франкфурт институция бързо пренебрегна тази пазарна реакция.

Британската NatWest Group също отбеляза по-големи изходящи потоци в сравнение с повечето други банки и се сблъска с много въпроси относно депозитите по време на обсъждането на отчета. Банката има висок дял корпоративни депозити, при които има склонност по-бързо да се прехвърлят към други кредитори и да се търсят по-високи лихви. Въпреки това NatWest заяви, че загубите от депозити са в съответствие с очакванията ѝ поради данъчните плащания на клиентите и закриването на сметки в Република Ирландия, тъй като изтегля марката си Ulster Bank от този пазар.

Голямата разлика между САЩ и Европа е по-резкият растеж и свиването на нивата на американските депозити през последните години, което е основен източник на нестабилност. Общите депозити в САЩ скочиха с 36% спрямо нивата преди Covid до връх от над 18 трлн. долара миналата година. Оттогава насам те са се свили с 5%. В еврозоната общите депозити нараснаха само с 24% от началото на 2020 г. до връх от 14 трлн. евро (15,4 трлн. долара) тази година и оттогава са намалели само с 2%.

Освен това европейските вложители имат по-малък избор къде да държат парите си: фондовете на паричния пазар са по-слабо развити, отколкото тези в САЩ, а липсата на истински единен банков пазар в Европа затруднява клиентите в една държава да използват банка от друга. Кредитните маржове на банките все пак ще бъдат притиснати от клиентите, които влагат повече пари в спестовни сметки или срочни депозити с по-високи лихви, което вече се случва. В еврозоната домакинствата са изтеглили 56,9 млрд. евро от овърнайт депозити и са добавили 46,5 млрд. евро към сметки със срок до две години, посочва Фред Дюкрозе, ръководител на макроикономическите изследвания в Pictet Wealth Management.

Дори този потенциален спад в приходите изглежда ограничен досега. Повечето европейски банки, които са отчели резултаите си за първото тримесечие, са запазили или повишили насоките си за тазгодишните си нетни приходи от лихви, казва Анке Рейнген, банков анализатор в RBC Capital Markets. Няколко фирми заявиха също така, че през 2023 г. вероятно ще се достигне върха за този източник на приходи. Но тук става въпрос повече за рентабилност, отколкото за стабилност.

Има допълнителни източници на напрежение, които ще дойдат от дължимите плащания по всички свръхевтини програми за финансиране на Европейската централна банка (ЕЦБ), известни като целеви дългосрочни операции по рефинансиране. ЕЦБ обаче позволява на банките да изплащат тези пари предсрочно, което намали дължимите суми през юни до по-малко от 500 млрд. евро от над 1 трлн. евро. Гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард каза в четвъртък, че това е ограничело потенциален ефект на срутване и е направило оставащите плащания по-лесни за управление от банките. „Знам, че банките са се подготвили за това и че има много ликвидност, за да продължат да се подготвят“, каза тя.

Упоритата инфлация и връщането към нормалните лихвени проценти след години на отрицателни лихви в Европа ще засегнат печалбите в даден момент. Но има причини да сме спокойни, че относителната стабилност в банките в региона може да се запази.