Банките променят бизнес модела заради лихви и „зелена икономика“

Наблюдава се промяна на бизнес моделите, с които банките се адаптират, за да отговорят на нуждите на клиентите при предлагане на финансовите услуги. Това се случва при нормализиране на лихвената среда, заяви по време на форума на Investor.bg Banking Today Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка с ресор “Корпоративно банкиране и капиталови пазари”.

Той подчерта, че адаптацията не е работа само на търговските банки, но с помощта на регулаторите ще се запази доброто качество на портфейлите при очакваното повишение на лихвените проценти. Банкерът отбеляза, че покачването на лихвените нива трябва да е адаптирано към възможностите на клиентите.

„Ще пострада рентабилността, банките ще се насочат към по-безрискови клиенти, ще се забави кредитирането", очаква Ягодин. Той обясни, че това се случва при „изчезваща ликвидност“, но при кредитирането има добър буфер, след като има 20 млрд. евро превишение на депозитната база над кредитите.

Банкерът напомни, че адаптацията се прави внимателно и се стимулира от централната банка. По думите му от 3-4 години българските банки са добре адаптирани и дори отиват към презастраховане, което „е добре“.

Главният изпълнителен директор на “Българо-американска кредитна банка” Илиан Георгиев също потвърди, че има нормализиране на лихвената среда. „Живяхме в среда, която не беше нормална с отрицателни лихви и наказвахме депозантите", коментира той и посочи, че кризата на банките в САЩ е заради специфичните им бизнес модели и те са изолирани като пример. Георгиев напомни, че в България „работим при висока степен на ликвидност – два пъти повече са депозитите над кредитите“.

Промяна в бизнес модела

„В България беше направено много – българската банкова система е пример за стабилност. Обвинявахме регулатора за изискванията за капиталовата адекватност, но рестрикциите са сериозни буфери, които ще ни предпазят от проблеми в бъдеще“, прогнозира той.

Николай Спасов, изпълнителен директор на tbi bank, също е на мнение, че търговските банки и регулаторите работят в добра синергия, като еволюцията в процеса е „да се адаптираме в променящата се среда и да бъдем гръбнак на икономиката“.

„Важно е всички да действаме спрямо контекста, да се адаптираме, но промяната е най-сигурното нещо, което ни предстои“, посочи Мария Мангърова, директор продажби и маркетинг в БНП Париба Лични Финанси.

Светослав Миланов, изпълнителен директор и председател на управителния съвет на „Инвестбанк“, констатира, че в България нещата се случват по-бавно, но смята, че вече се наблюдава забавяне на кредитната активност и „леко охлаждане“. Той посочи, че влияние ще окаже вдигането на минималните задължителни резерви. Банкерът прогнозира, че предизвикателството при създаването на бъдещите банкови продукти е как те ще са свързани с климата и обществото. „В прехода към бъдещето трябва да говорим за възможности при устойчиви инвестиции“, коментира Миланов.

Илиан Георгиев обясни, че при сегашната свръхликвидност на банковата система вдигането на минималните задължителни резерви ще се отрази на доходността – няма да се пласира в други активи, а банките ще търсят компенсация за тази загуба при трансмисията на лихвите. Той потвърди, че е предизвикателство да се управляват ресурси. „Търсиш възвръщаемост, но внимаваш за риска“, определи ситуацията главният изпълнителен директор на БАКБ.

Според Мангърова клиентите, които имат изисквания за обслужване и дигитализация, насочват какъв да е новият начин на правене на бизнеса, „без да се ощетява клиентът и финансовият резултат“.

Banking Today - първи панел

1 / 9

Снимка: Investor Media Group

Още галерии

Зелено банкиране

Светослав Миланов определи промяната на финансовите условия като адаптация на бизнес моделите, свързани с целите за устойчиво развитие. „Ще се прави анализ на рисковете, свързани с промените в климата и обществото. Моделите, които ползваме за клиентите, ще претърпят развитие, свързано с ESG факторите и ще преценяваме проектите при финансиране. Ще има забавяне на ръстовете, но без драматични промени, без рестрикции“, категоричен е той.

Илиан Георгиев припомни, че в посредническата си дейност БАКБ акцентира върху зеления ефект при финансиране на проектите на клиентите. „Желанието ни е тази трансформация да е по-бърза и ние като финансови посредници ще изберем да финансираме повече такива инициативи, свързани с опазване на околната среда“, заяви банкерът.

Още повече дигитализация

Асен Ягодин потвърди тенденцията за дигитализация на банките, които ползват все повече възможностите на технологичните компании. Той напомни, че големите банки с ресурсната им обезпеченост доведоха до това банковите продукти да се технологизират и „това доведе до рентабилност на банките“. Бъдещето на банковите продукти банкерът вижда там, където "следващото поколение иска всичко да му се предостави в телефона и колкото по-бързо това се случи – толкова по-добре".

Мария Мангърова смята, че „финтеците са приятно предизвикателство за банките – променят фокуса, че банкирането не е само чрез телефона, а като част от финансовото преживяване“.

Светослав Миланов обясни, че банките са в постоянен контакт с технологичните компании. „Разменяме идеи, за да се чувства клиентът по-добре, за да има добавена стойност“, каза той, като направи сравнение с традиционната банка, където клиентът понякога иска среща със служител, за да комуникира.

Приближаване към цифровата ера

Според Асен Ягодин процесът, който все повече ни приближава към цифровата ера, вече е започнал. „Европейската централна банка одобри законодателство за регулиране на криптовалути и централните банки вече работят към цифровизация на най-популярните валути. Процесът върви с нормален темп“, обясни той.

Светослав Миланов подчерта, че с навлизането на блокчейн технологиите ще има по-голяма прозрачност и контрол при проследяване на плащанията в банки в Европа. Според него промените са предизвикателства и за банката, свързани с доставчици, клиенти, служители. „Но това е пътят за устойчиво развитие в кръгова икономика – хората да бъдат подкрепяни, когато има нужда“, заяви той.

Мангърова е убедена, че банките дават пример – да зададат посоката и някои бизнеси няма да бъдат подкрепяни, ако не отговарят на ESG изискванията. Тя припомни, че преди няколко години подкрепата за компании с бизнес на стоки втора употреба се считаше за рискова, а сега банките ги оценяват като ориентирани към бъдещето и за тях се създават специални продукти.

В Пощенска банка преди пет години е въведен ESG индекс и с него се оценяват проектите на кредитните съвети, отбеляза Ягодин. „Имаме няколко продукта с еконасоченост, имаме кредити към кръгова икономика. Кредитът към голямата компания е със санкция, защото няма достатъчно намаляване на въглеродния отпечатък“, даде пример банкерът.

Илиан Георгиев посочи, че БАКБ е „зелена банка“ с четири приоритета и разбирането на ESG може да промени бизнес средата.

Генерални партньори на Banking Today са Пощенска банка, „Инвестбанк“ АД и ПроКредит Банк. Основни партньори на събитието са Fibank, tbi bank, БНП Париба Лични Финанси и Българо-американска кредитна банка. Banking Today се провежда с подкрепата на EasyPay, Devin, Винарна Ловико Сухиндол, Mascaret и J Point +.

Институционални партньори на събитието са Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската финтех асоциация, Българската стартъп асоциация (BESCO), Френско-българската търговска и индустриална камара, CEED Bulgaria, Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ).

Медийни партньори са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, сп. BusinessGlobal и Money.bg.