Федералният резерв на САЩ одобри десетото си повишение на лихвените проценти в рамките на малко над година и намекна, че настоящият цикъл на затягане на паричната политика може би е към края си, съобщи CNBC.
В единодушно решение, очаквано до голяма степен от пазарите, Федералната комисия по отворения пазар (FOMC) на централната банка увеличи основната лихва по вземанията с 0,25 пр. п. Лихвеният процент определя как банките се таксуват една друга за овърнайт заеми, но се отразява и на много потребителски дългови продукти като ипотеки, заеми за автомобили и кредитни карти.
С това референтния лихвен процент по федералните фондове достига диапазон от 5-5,25%, или най-високият от август 2007 г. насам.
Пазарите обаче са по-фокусирани върху това накъде ще поеме централната банка оттук на фона на притесненията за икономическия растеж и банковите неволи отвъд Океана, които продължават да обтягат нервите на Wall Street.
Изявлението след двудневното заседание на комисията предостави само до известна степен яснота и то не чрез това, което се казва, а което не се казва.
В документа липсва изречението, което присъстваше в предходните такива текстове, посочващо, че „комисията очаква, че допълнително затвърждаване на политиката може да бъде необходимо“, за да може Фед да постигне целевата инфлация от 2%.
Позицията също така променя и изказа, чрез който се очертават условията, при които „допълнителното затвърждаване на политиката може да е подходящо“. По-рано от FOMC формулираха бъдещите насоки като посочваха, че ще бъде определена „степента на бъдещи увеличения на целевия диапазон“.
Позицията на ръководството на Фед също така отново посочва, че централната банка „ще вземе предвид кумулативното затягане на паричната политика, забавянето, с което паричната политика засяга икономическата активност и инфлацията и икономическите и финансови развития“.
„Това е съществена промяна, че не вече не казваме, че очакваме“ бъдещо увеличение на лихвите, коментира управителят на Фед Джером Пауъл на въпрос дали позицията на централната банка е сигнал, че се готви пауза в повишенията на лихвите от юни след публикуването на решението. „Така че ще се водим от идващите данни, среща по среща, и ще разгледаме този въпрос на срещата през юни“, допълни още той, цитиран от Bloomberg.
Това дали настоящите лихви ще са достатъчно високи, за да забавят достатъчно инфлацията, ще е обект на „текуща оценка“ на базата на наличните данни, каза още гуверньорът и добави по-късно, че очакванията на ръководството на регулатора за инфлацията не подкрепят понижение на лихвите.
Що се отнася до условията в банковия сектор, те като цяло са се подобрили от началото на март, но напрежението в сектора изглежда води до дори още по-затегнати кредитни условия за домакинствата и бизнеса.
„На свой ред тези затегнати кредитни условия е вероятно да натежат на икономическата активност и инфлацията“, каза той и допълни: „Мащабът на тези ефекти остава неясен“.
Пауъл също така заяви, че все още е възможно САЩ да преживеят мека рецесия, но според него е по-възможно такава да бъде избегната, отколкото да се стигне до нея.
Джером Пауъл по време на изказването си от 3 май. Снимка: Al Drago/Bloomberg
Всички тези сигнали, взети заедно, представляват плах намек, че макар да е възможно паричната политика да остане в сила, то пътят напред е по-малко ясен, що се отнася до увеличение на лихвените проценти, докато ръководството на банката прави оценка на данните и финансовите условия.
Въпреки усилията на централната банка пазарът на труда в САЩ остава силен, откакто започна цикълът на повишения през март 2022 г. В същото време обаче инфлацията се задържа значително над целта от 2%, която се смята за оптимална. Мнозина представители на регулатора смятат, че лихвите може би ще се наложи да останат завишени дори и нови покачвания да няма.
Освен с инфлацията, Фед трябва да се справи и с проблемите на банковия сектор. Въпреки че от централната банка настояват, че секторът като цяло е стабилен, ново затягане на кредитните условия и регулациите се очаква да натежи още върху икономическия растеж, който достига годишните 1,1% през първото тримесечие.
В позицията на Фед след двудневното заседание се посочва, че „затегнатите кредитни условия за домакинствата и бизнеса е вероятно да натежат върху икономическата активност, наеманията на работна ръка и инфлацията“. Формулировката е сходна с тази от март, която бе точно след краха на Silicon Valley Bank и Signature Bank.
Икономистите на централната банка подчертаха след срещата през март, че е възможна лека рецесия заради банковите проблеми. Тазмесечната позиция отново посочва, че икономическият растеж е „скромен“, а ръстовете на пазара на труда са „силни“, докато инфлацията е „завишена“.
*Информацията е актуализирана към 22:30 ч. с изказването на Джером Пауъл.
преди 1 година Едва когато приливът се оттегли, научаваш кой е плувал гол. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 година Extensive capital outflow from Japan in the 1990s triggered two decades of stagnant growth in the nation that once represented the world's second-largest economy https://***.investopedia.com/terms/c/capital-outflow.asp отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 година https://ticdata.treasury.gov/Publish/mfh.txt отговор Сигнализирай за неуместен коментар