Може ли Apple да реши проблемите в банковия сектор на САЩ?

Apple има значително по-голям глобален обхват и доверие на потребителите от повечето банки. Чудно ли е тогава, че бавно, но сигурно се превръща във финансова институция, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар.

Още преди да стартира съвместно с Goldman Sachs водеща на пазара спестовна сметка, която плаща 415 пъти най-ниската ставка на стари институции като Chase или Bank of America, тя вече разполагаше със собствена кредитна карта, финансиране тип краудфъндинг (peer-to-peer, от множество физически лица – бел. прев.), приложението Wallet и услугата „купувате сега, плащате по-късно“ (BNPL), която позволява на клиентите, използващи своите дигитални портфейли, да изплащат своите покупки – без лихва – на вноски.

Междувременно банките наскоро обявиха загуба от 60 млрд. долара от изходящи депозити през първото тримесечие, точно когато Apple обяви новата си спестовна сметка.

Човек може да спори дали бракът между Big Tech (технологичните гиганти – бел. прев.) и големите банки е добро нещо за конкуренцията. Но Apple изглежда в добра позиция да реши някои от проблемите, които тормозят традиционното банкиране от години. Вземете например програмата BNPL. Компанията всъщност финансира заемите до голяма степен от собствения си баланс, който имаше внушителните 165 млрд. долара в кеш и търгуеми ценни книжа към първото тримесечие на 2023 г., с общ дълг от 111 млрд. долара.

Това съотношение е в контраст с повечето банки, които извършват ежедневната си дейност с 90 процента или повече заети пари. Голяма част от този дълг се състои от депозити и краткосрочни заеми, които могат да бъдат изтеглени бързо. Точно на това станахме свидетели по време на колапса на Silicon Valley Bank, при който инвеститорите се опитаха да изтеглят 42 млрд. долара от кредитора само за един ден.

Това, че е толкова богата на кеш, на теория може да позволи на Apple да заобиколи често срещан проблем във финансовата индустрия - като използва толкова много повече финансиране чрез акции, Apple е много по-малко крехка.

Станфордският професор Анат Адмати, който отдавна призовава за по-високи нива на капиталово финансиране на банките, казва: „Главните изпълнителни директори от банковия сектор понякога забравят, че вложителите са кредитори, защото те не се държат като обикновени заемодатели, а вместо това се доверяват на застраховката на депозитите, и може би на регулаторите, за да са сигурни, че ще си получат парите. Небанковите организации не биха мечтали и дори не биха могли да финансират бизнеса си с толкова много дълг и толкова малко собствен капитал.“

Друго предимство, което Apple има пред много традиционни банки, е нейната марка. Компанията често оглавява корпоративните класации за най-силен бранд, докато от друга страна трудно можете да намерите банка (с евентуалното изключение на JP Morgan), която се радва на нещо подобно.

Любовта на потребителите към Apple отчасти се дължи на близостта на отношенията им с компанията. Проучванията показват, че вероятно хората докосват своя смартфон повече от 2600 пъти на ден. Това не е връзката, която получавате, влизайки в банков клон (ако всъщност можете да намерите физически такъв).

Доверието или поне възприятието за него е нещо, което Apple активно рекламира в опит да се разграничи от компании като Google или Meta, чието богатство до голяма степен зависи от целенасочената реклама или така наречения капитализъм на наблюдението.

Apple все още прави по-голямата част от парите си от продажба на устройства. Но докато навлиза по-дълбоко в бизнеса с дигитални услуги, ще трябва да върви по тънка граница между експлоатирането на своята екосистема за печалба и експлоатирането на своите потребители по начини, които ще предизвикат регулаторни опасения.

Имайте предвид, че за да получите спестовна сметка в Apple, имате нужда от кредитна карта на Apple, което означава, че имате нужда от iPhone. Системата несъмнено е удобна за потребителя - спестовната сметка няма такси, минимална депозирана сума или изисквания за салдо по нея. Всички нейни услуги усилват останалите в класически пример за мрежови ефект. Но това означава, че веднъж попаднали в екосистемата, на потребителите може да им е трудно да напуснат.

Бихте ли преминали към телефон с операционна система Android, ако банкирате с Apple? По-малко вероятно ли е да потърсите заем другаде? Тези въпроси навлизат на територия, от която се интересуват антитръстовите регулатори във Федералната търговска комисия (FTC) на САЩ. В кой момент една невероятно съблазнителна потребителска услуга се превръща в монополен въпрос?

Apple не се опитва да стане банка в никакъв официален смисъл, с лиценз и всички спасителни предимства, които вървят с него. Това вероятно е разумно, като се има предвид как се справят други технологични компании, когато се опитват да навлязат в традиционния финансов бизнес. (Мета, например, прекара години в опити да изгради стейбълкойн, обезпечен с долари (наречен Diem), преди в крайна сметка да изостави проекта).

Но фактът, че Apple изглежда и се държи като банка, повдига въпроси за разрушителните ефекти на финтех и Big Tech като цяло. Силициевата долина обича регулаторния арбитраж – действате бързо и разбивате нещата във всеки сектор, който искате (търговия на дребно, здравеопазване, банкиране, транспорт и пр.), преди регулаторите да осъзнаят, че всъщност не играете по същите правила като другите участници. Ето как стартиращите фирми в здравеопазването заобикалят правилата, а криптокомпаниите продължават да подмамват инвеститорите.

Ако Apple ускори изтичането на депозити от традиционния банков сектор по начини, които започват да подкопават вече поставените под натиск финансови институции, подозирам, че регулаторите ще разгледат по-отблизо бизнес модела ѝ. Компанията също така ще трябва да внимава да не компрометира потребителски данни по начини, които предизвикват антитръстови намеси.

Но дотогава вероятно ще видим повече банкиране чрез iPhone.