Финансист: Сега е моментът за покупка на европейски банкови акции

„Първо стреляйте, а после задавайте въпроси“ беше подходящото описание на банковото пространство в САЩ и Европа през последните седмици. Със завръщането на спокойствието трябва ли инвеститорите да купуват акции на британски и европейски банки? Може би изненадващият отговор е да. Нека обясня, пише за Financial Times Давиде Сера, основател и главен изпълнителен директор на Algebris Investments.

Нервите бяха опънати след затварянето на три банки в САЩ от регулаторите. Една от тях, Silicon Valley Bank (SVB), бе направила огромен губещ залог върху лихвените проценти, а другите две се бяха потопили в криптоманията. И трите бяха обект на много леки регулации.

Разбира се, Обединеното кралство и Европа научиха урока от недостатъчното регулиране през глобалната финансова криза и се заеха с него през последвалото десетилетие. Скоро ще видим подобен обрат от американските регулатори. Но ключовият момент е, че лихвеният залог, който SVB направи, дори не би бил допустим в Европа, тъй като регулациите ограничават банките относно лихвените несъответствия между активи и пасиви чрез стрес тестове и допълнителни капиталови изисквания. Европейските банки действат разумно значително под тези прагове; SVB беше с километри над тях.

Въпреки това швейцарците не успяха да избягат от последните сътресения. Credit Suisse беше в затруднение от няколко години, отчитайки значителни загуби и дори претърпя масов отлив на депозити миналата година, губейки 40 процента от общото им количество.

Когато изтичането на депозити се ускори отново след кризата с SVB, швейцарският банков регулатор Finma принуди Credit Suisse да се продаде на UBS. Това може да се окаже сделката на десетилетието за UBS. Материалната балансова стойност на UBS се увеличи със 74 процента, тя придоби „перли“ в звената за управление на богатство на Credit Suisse и швейцарските ѝ поделения, и има значителни буфери, вградени в сделката, за да финансира преструктурирането през следващите години.

Но Credit Suisse беше огромно изключение сред европейските банки, тъй като беше нерентабилна и беше финансирана до голяма степен от нестабилна, податлива на изтичане депозитна база. Това е нежелана комбинация, но тя не е типична за останалата част от Европа, където банките имат големи пропорции от стабилни депозити на домакинствата и високи и нарастващи нива на рентабилност. Коефициентът на ликвидно покритие на сектора - мярка за нивото на лесни за продажба активи, държани от банките за посрещане на краткосрочни нужди - в САЩ е 120 процента. В Европа е 160 на сто. Цифрите говорят сами за себе си.

По-голямата част от сектора сега отчита най-високите си печалби през последните 15 години. Вземете британската NatWest, чиято възвръщаемост на материалния капитал се удвои, от около 9 процента преди година до близо 20 процента. Не е трудно да се разбере защо. Една последица от ниските/отрицателните лихвени проценти през последното десетилетие е, че банките не успяваха да извлекат печалба от половината от своя баланс (депозитите). С по-високите ставки сега и двете страни на баланса допринасят за печалбите и за първи път от повече от десетилетие банките могат да изкарат цената на собствения си капитал.

Освен това възвръщаемостта на капитала се превърна в изключително привлекателен компонент на инвестиционния аргумент относно европейските банки. След години на изграждане на капиталовите съотношения от изключително ниски нива, банките сега седят върху планини от излишен капитал, а регулаторите приветстват значителната възвръщаемост на капитал за акционерите.

За първи път от две десетилетия броят на акциите в обращение на европейските банки намалява. Много ниските пазарни капитализации и строгите политики за възвръщаемост на капитала в комбинация водят до доходност (включително дивиденти и обратно изкупуване) в някои случаи близо до 20 процента за национални банкови лидери като BNP, NatWest, ING и UniCredit. Съвсем ясно е, че пазарът гледа в огледалото за обратно виждане към последното десетилетие.

Разбира се, като цяло бе правилно да не се държат банкови акции от Обединеното кралство и Европа от малко преди глобалната финансова криза от 2007-08 г. до края на 2020 г. Индексът на европейските банки се представи ужасно през този период поради двойния проблем с ниската капиталова адекватност и отрицателните лихви.

Но точно както беше правилно да се избягва секторът, когато лихвите бяха на най-ниските си нива и банките се нуждаеха от мащабно преструктуриране, сега инвеститорите трябва да отбележат как нещата са се трансформирали. Капиталовите съотношения са видимо по-високи, отколкото преди финансовата криза, и значително над тези на американските аналози. Европейските банки имат най-силната ликвидност през последните години и изкупуват обратно рекордни количества акции.

Банките предлагат дивидентна доходност от около 7 процента. Въпреки това акциите се търгуват на най-ниските си нива през последните 15 години спрямо по-широките пазари. Сега банките изглеждат добре позиционирани да се представят добре, точно когато някои на пазара ги смятат - опростенчески - за неинвестируеми.

Материалът не е препоръка за инвестиционно решение.