Небанковите финансови институции в САЩ все още могат да предизвикат проблеми

Ако бяхте попитали преди няколко месеца откъде може да тръгне следващата финансова криза, повечето хора вероятно нямаше да посочат регионалните банки в САЩ. По-скоро може би са си помислили за банковия сектор в сянка, който се разрасна драматично след световната финансова криза от 2008 г. Той остава много по-малко регулиран от традиционния банков сектор, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар.

Когато пандемията удари, небанковите финансови схеми като хедж фондовете и отворените фондове на паричния пазар се оттеглиха от ключови кредитни пазари, принуждавайки правителствата да се намесят, за да стабилизират нещата. Както министърът на финансите Джанет Йелън каза в реч наскоро, „Казано по-просто, шокът от Covid потвърди значението на структурните уязвимости в небанковите финансови институции“. Йелън посочи редица начини, по които американските регулатори се опитват да следят по-добре ливъриджа на хедж фондовете и да адресират ликвидните несъответствия във фондовете от отворен тип и на паричните пазари.

Добре е, че регулаторите се фокусират върху банките в сянка, защото вероятно това е мястото, където ще се крие истинската връзка с риска през 2023 г. и след това, пише авторката.

Помислете например за проблемите, които назряват при заемите за търговски имоти и непубличните фондове за недвижими имоти. Тук се пресичат сенчестите и малките банки. Малките банки държат 70 процента от всички заеми за търговски недвижими имоти, ръстът на които се е утроил от 2021 г. насам. След облекчаването на правилата Дод-Франк за регионалните банки, по-малките финансови институции също инвестираха повече в по-рискови активи, притежавани от непубличен капитал и хедж фондове (както направиха и други институции, търсещи по-добра възвръщаемост, включително пенсионни фондове).

Финансирането от малките банки за търговски недвижими имоти сега се затяга. Това, заедно с повишаването на лихвените проценти, оказва натиск за намаляване стойностите на търговските имоти, които сега са под нивата отпреди пандемията. Това ще ограничи капиталовите потоци, ще осуети инвестициите и на свой ред ще окаже натиск върху фондовете за непубличен капитал, които имат падежиращи заеми, или тези, които се нуждаят от капиталови инжекции.

Както беше посочено в неотдавнашна бележка на TS Lombard, нивото на падежиране на дългове за недвижими имоти през 2023 г. се очаква да бъде високо. Това означава, че мениджърите на активи може да бъдат принудени да потърсят от инвеститорите повече капитал (което ще се изрази в трудни преговори в момента) или да продадат имущество от портфолиото си, за да покрият заеми.

Това ми прилича на порочен цикъл, изтъква Форухар. Големите индекси за недвижими имоти вече бяха станали отрицателни през 2022 г. През март канадската група за имоти Brookfield спря да извършва плащания по дълг от 734 млн. долара за офис сграда в Лос Анджелис и има повишен интерес към къси позиции в тръстове за инвестиции в недвижими имоти като Hudson Pacific Properties и Vornado Realty. Възможно е опасенията относно търговските недвижими имоти да започнат да излагат на показ други уязвимости - или най-малкото асиметрии - във финансовата система и по-специално в банките в сянка.

Помислете например колко богати станаха небанкови мениджъри на активи като Blackstone, Apollo, Carlyle и други заради жилищни и търговски недвижими имоти след 2008 г. Това отчасти се дължеше на факта, че те успяха да сключат сделки, които по-регулираните банки не можеха. Играчите с непубличен капитал направиха също нови инвестиции в комунални услуги, земеделска земя, транспорт и енергия (по-специално възобновяеми енергийни източници, водени от натиска на правителството за преход към чиста енергия).

Не казвам, че тези институции са напът да фалират, подчертава авторката. Точно обратното - големите компании за непублични капиталови инвестиции са затрупани с пари. Според доставчика на данни Preqin фондовете за недвижими имоти като цяло имат еквивалента на 18-месечен собствен капитал, държан в резерв, въпреки че, както посочва TS Lombard, той може да пресъхне, когато възвръщаемостта спадне. Но е безопасно да се каже, че комбинацията от падащи стойности, по-високи лихвени проценти и кредитна криза ще означава, че вероятно ще видим някои значими дефолти. Може би по-важното е, че сме н път да видим завесата да се повдига относно това, което непубличният капитал и глобалният бизнес за управление на активи като цяло правят през последните няколко години.

През април политическият икономист Брет Кристофърс ще публикува книга, озаглавена „Нашите животи в техните портфейли: Защо мениджърите на активи притежават света“. Той вярва, че сме преминали от финансиализиран капитализъм към нещо по-коварно – общество от мениджъри на активи, в което титаните на финансите притежават "основни физически системи и рамки" - домовете, в които живеем, сградите, в които работим, енергийните системи, които осветяват нашите градове и хосписите, в които умираме.

Това е процес, който беше ускорен от плановете за фискални стимули след Covid в САЩ и другаде, които насърчиха повече публично-частни инфраструктурни партньорства. Законът за инфраструктурни инвестиции и заетост в Америка, например, имаше по-малко публични инвестиции от първоначално предложените, но въведе множество нови улеснения за частни инвестиции.

Началниятцитат в книгата на Кристофърс е от Брус Флат, главен изпълнителен директор на Brookfield Asset Management, който казва: „Това, което правим, е зад кулисите. Никой не знае, че сме там“. Е, вече не. Проблемът с непубличния капитал в сектора на жилищните имоти беше добре проучен. При задаващата се криза в търговските недвижими имоти е вероятно да се вгледаме много по-отблизо в имотните империи с висок ливъридж, изградени от банките в сянка, и в това какви рискове крие непубличният капитал при тези активи.