Как нарастващите лихви разкриват слабостта на банките

Краят на исторически ниските лихвени проценти се считаше за добра новина за банките, които правят повече пари, тъй като разликата между това, което начисляват на кредитополучателите, и това, което плащат на депозантите, се увеличава. Последните кризи от двете страни на Атлантическия океан обаче показват, че реалността е по-сложна.

Някои банки, особено в Европа, са затънали в големи кредитни портфейли при лихвени проценти, фиксирани далеч под текущите нива. Други са по-висок дял на кредитите с променливи лихвени проценти и могат незабавно да таксуват повече за неизплатената част от заемите, но рискуват вълна от неизпълнение от кредитополучатели, пише Financial Times.

Има проблем и с държавните облигации, в които банките държат все повече от своята ликвидност, след като регулациите след финансовата криза ограничиха поемането на риск. Стойността на облигациите, закупени миналата година, падна, защото предлагат по-ниски лихвени проценти от тези, които се продават днес. Това за държавите е добре, но за банките е проблем, ако трябва да продават, за да удовлетворяват искания на вложители за теглене.

Това е другият проблем за банките - непредсказуемото поведение на вложителите, тъй като те търсят по-доходоносни инвестиции за парите си, включително фондове на паричния пазар и крипто, тъй като банките бавно повишават лихвите по спестяванията.

Загуби от портфейли от облигации

Банките рутинно купуват много считания за сигурен държавен дълг като начин да изпълнят регулаторните изисквания за притежаване на достатъчно количество висококачествени ликвидни активи. Повишаващите се лихви обаче рязко понижиха стойността на облигациите.

Федералният резерв на САЩ заяви, че американските банки са имали 620,4 млрд. долара нереализирани загуби от своите портфейли с ценни книжа в края на 2022 г., включително 340,9 млрд. долара по облигации, които не са планирали да продадат.

Съгласно правилата на САЩ заемодателите не трябва да вземат предвид загубите от пазарна оценка в техните печалби или капиталови съотношения, така че повечето не са се защитили срещу тази възможност.

Когато една банка се окаже в недостиг на пари, за да посрещне изходящите потоци от депозити, както се случи с Silicon Valley Bank, тя може да бъде принудена да продаде част от портфейла си, „държан до падеж“. Това материализира загубите и плаши както инвеститорите, така и вложителите.

Правилата са различни за банките в Европа, където регулаторният капитал вече отразява ефекта от преобладаващите лихвени проценти върху повечето облигации. Анализаторът на Numis Джонатан Пиърс казва например, че шестте големи британски банки имат дългови ценни книжа за 600 млрд. паунда, от които две трети вече се отчитат по справедлива стойност.

Отписването на останалата част от портфейла към текущите пазарни цени ще удари капиталовите съотношения на банките само с 30 базисни пункта, изчислява Пиърс. Това е малко в контекста на техните средни 15 процента капиталови съотношения, които са „по-стабилни, отколкото в много банкови географии“.

Анализаторите казват, че европейските банки също изглежда са хеджирали голяма част от лихвения риск. Това елиминира проблема с нереализираните загуби, засягащи способността на банката да отпуска заеми, тъй като ударът върху стойността на облигациите се случва в реално време.

Заеми с фиксиран лихвен процент

Повишаващите се лихвени проценти представляват двойно предизвикателство за кредитната страна на активите на банките. Онези, които могат да прехвърлят повишения на лихвените проценти на клиентите чрез заеми с плаваща лихва, ще увеличат печалбите през 2022 г. Заемите с фиксиран лихвен процент имат по-малък шанс за неизпълнение, но те също така пречат на рентабилността за банките, чиито собствени разходи за финансиране ще се увеличават.

По-високите лихви увеличават риска от неизпълнение, въпреки че необслужваните заеми остават на ниски нива в ЕС, където само 1,5% от ипотеките са класифицирани като лоши заеми през септември, според последните налични данни на Европейския банков орган.

Заемите с променлив лихвен процент стават все по-популярни в еврозоната, но фиксираните ипотеки все още представляват около три четвърти от общия портфейл, показват данните на Европейската централна банка (ЕЦБ). Съотношението варира в зависимост от държавата. Резултатите от проучване на ЕЦБ от 2019 г. показват, че продуктите с фиксиран лихвен процент съставляват само 4,5 процента от ипотеките в Португалия, но повече от 80 процента във Франция.

В Обединеното кралство почти 85 процента от всички ипотечни заеми са били с фиксирани лихви в края на миналата година. Делът на заемите с фиксирана лихва от новите жилищни заеми достига 95%, показват данни на Bank of England и Financial Conduct Authority.

Картината е по-сложна в САЩ, където ипотеките с променлива лихва представляват по-малко от 10 процента от общите ипотеки, според данните на Федералната корпорация за гарантиране на депозитите.