Защо банковите кризи не свършват? 

И няколко извода

Германските банки дори не желаят да участват в обсъждането на концепции като значително по-високи капиталови съотношения, капиталови депозити за държавни облигации, разделяне на банките или обособяване. Твърде големи са опасенията, че обсъжданият в Брюксел регулаторен пакет ще бъде преподреден за пореден път.

Там в момента се работи по два големи законодателни пакета за банковия сектор. От една страна, се водят преговори за това как в Европа да бъдат приложени насоките на международния Базелски комитет на банковите надзорници. Това включва затягане на капиталовите изисквания за финансовите институции.

Този така наречен „банков пакет" е на финалната права: Преговорите между Съвета на 27-те държави членки, ЕК и Европейския парламент трябва да приключат до края на юни. Според Брюксел банковата криза е дала „нов тласък" на обсъжданията. 

В преговорните си позиции обаче и трите институции на ЕС вече са отслабили значително Базелските изисквания. Наред с другото, заемите за малки и средни предприятия не трябва да бъдат обезпечени с допълнителен собствен капитал. Изключения ще се прилагат и за финансирането на жилищни недвижими имоти.

Ако Базелските правила бъдат приложени изцяло, това поне ще бъде значителна стъпка. Минималните капиталови изисквания за германските банки ще се увеличат с почти 20%. Според Бундесбанк обаче предложените изключения ще доведат до увеличение на капиталовите изисквания само с 4%. Така че очевидно банковото лоби е свършило чудесна работа в Брюксел.

Въпросът сега е дали предложенията ще бъдат подсилени под въздействието на банковата криза. Според ЕК към момента не се планира промяна на банковия пакет. В крайна сметка това ще зависи от това дали ще има нов политически натиск от страна на държавите членки или на Европейския парламент. 

Главният банков надзорен орган на ЕЦБ Андреа Енрия призова тази седмица политиците да приложат Базелските правила във възможно най-пълна степен. По време на изслушване в Комисията по икономически въпроси на Европейския парламент той заяви, че не само в САЩ, но и в Европа банкерите са решили тук-там да се отклонят от международните стандарти. Базелските изисквания „не са Библията", но са най-доброто, което надзорните органи са измислили, за да защитят банките, смята той. 

„В лицето на „Базел III" на масата е поставен пакет от реформи, който е подготвян дълго време и интензивно обсъждан с всички страни, и сега трябва да бъде приет бързо", казва и Хилмар Цетлер, ръководител на отдела за банков надзор и застраховане на депозитите в лобистката организация на частните банки BdB. Европейският оздравителен режим, разработен след финансовата криза, би бил достатъчен в случай на криза, за да гарантира, че данъкоплатците вече няма да трябва да плащат за спасяването на банките. Ако все още е необходимо след споделяне на загубите от акционерите и кредиторите, Единният европейски фонд за преструктуриране (SRB) ще финансира организираното преструктуриране на фалирала банка.

Вероятно най-зрелищният случай за SRB досега беше кризата на шестата по големина испанска банка Banco Popular през 2017 г. Банката обаче не беше ликвидирана, а SRB, ръководен от германката Елке Кьониг, организира поглъщането за символично евро на конкурента Santander. Срещу нея бяха заведени съдебни дела от 40 големи инвеститора, които загубиха парите си при спасяването. В съда бе доказано, че SRB е бил прав. 

За Кьониг с това режимът за оздравяване се е доказал на практика. Предишните случаи обаче бяха сравнително несложни, отчита в перспектива Кьониг, която се оттегли от поста ръководител на SRB в края на 2022 г., по време на последното си изслушване в Европейския парламент. Истинският „киселинен тест“ тепърва предстои.

Германското правителство не дава индикации, че желанието за по-строго регулиране на банките е нараснало поради настоящата криза. Напротив: финансовите специалисти от коалицията изтъкват, че европейската банкова система досега се е доказала като стабилна, не се наблюдава разпространение на проблемите от САЩ или Credit Suisse.

Като цяло въпреки банковия трус в момента не може да се говори за голяма дистанция между федералното правителство и финансовите институции. Линднер също така не се страхува от контакти с представители на банките, както показа срещата в понеделник. Министърът планира да присъства и на годишния прием на банковата асоциация в средата на април. След финансовата криза в продължение на години там почти не се появяваха представители на правителството.

За бившия финансов министър Волфганг Шойбле (хритияндемократи) банките бяха преди всичко източник на риск. Едва когато Олаф Шолц (социалдемократи) наложи различен тон като финансов министър, той подчерта значението на финансовия център. Линднер увеличи още повече дружелюбността. „Нуждаем се от силни и ефективни банки", подчерта той преди няколко седмици на новогодишния прием на Deutsche Bank, като същевременно намекна, че Европа може би е прекалила на едно или друго място, когато става въпрос за регулациите. 

Лийканен, от друга страна, предупреждава да се спазва дистанция: „Първият урок от тази криза е: никога не намалявай натиска. Често след криза регулациите се затягат, а в по-спокойни времена отново се смекчават. Това е голяма грешка", казва той.