Защо банковите кризи не свършват? 

3. Въвеждане на система за разделно банкиране

Само от 30 страници се състои новият закон на президента на САЩ Рузвелт през 1933 г., който създава ясни правила за банките в САЩ. Законът „Глас-Стийгъл" е отговор на Голямата депресия в САЩ и кодифицира разделянето на инвестиционните банки от търговските банки. В продължение на десетилетия гигантите от Wall Street се съобразяваха с тези правила; законът беше отменен едва през 1999 г., по време на голямата вълна на дерегулация.

През 2017 г. Глас-Стийгъл почти преживя ренесанс под егидата на президента на САЩ Доналд Тръмп, който не е известен точно като враг на банките. Тръмп флиртуваше, макар и за кратко, с „версията на Закон за отделяне на банките от 21-ви век".

Опитният американски надзорник Том Хьониг беше изготвил концепция, според която банките ще трябва да отделят цялата си дейност, която не подлежи на застраховане на депозитите, в холдингови дружества. По този начин инвестиционното банкиране щеше да бъде отделено от традиционното банкиране. На отделените дъщерни дружества щеше да бъде предоставено независимо управление.

Но интересът на Тръмп към една разделена банкова система изчезна толкова бързо, колкото и се появи. Едва малко след като президентът публично беше прокарал идеята, тогавашният му министър на финансите Стивън Манучин отново я отмени: „Не подкрепяме разделянето на банките и инвестиционните банки. Това би било „голяма грешка" с тежки последици за финансовите пазари и икономиката.

Бившият президент на САЩ Тръмп обмисляше поредни банкови реформи. Снимка: Sergio Flores/Bloomberg

Критиците на банките обвиняват за финансовата криза от 2008 г. премахването на „Глас-Стийгъл" през 1999 г. Те твърдят, че поради това банките са станали твърде големи, поели са твърде много рискове и накрая е трябвало да бъдат спасявани от държавата. 

Други експерти обаче, като например бившият председател на Федералния резерв Бен Бернанке, смятат обратното. Бернанке счита, че отмяната на Закона за отделните банки е ограничила мащабите на кризата, тъй като някои закъсали инвестиционни банки като Bear Stearns или Merrill Lynch са могли да бъдат поети от големи универсални банки като JP Morgan Chase и Bank of America.

4. Защитни стени около банките

На пръв поглед терминът „реформите от Единбург" звучи безобидно. Зад него се крие проект за частично дерегулиране на британския финансов пазар с цел да се спре пълзящият упадък на лондонското Сити след Brexit. Проектът, който бе лансиран от министъра на финансите от Консервативната партия Джереми Хънт в края на 2022 г., се отнася и за защитната стена, която британците издигнаха след финансовата криза - макар и със значително закъснение.

От началото на 2019 г. за банките на Острова се прилага т.нар. правило за обособяване. Поне във вътрешен план банките трябва да отделят инвестиционното банкиране от бизнеса с частни клиенти и малки компании. Вътрешната ограда трябва да защитава парите на спестителите. Техните депозити не трябва да се използват за спасяване на отдела за инвестиционно банкиране, ако той изпадне в затруднение.

Това струва на британските банки милиарди. Надзорният орган обаче вече направи отстъпки по съществени въпроси преди години. Например дивидентите могат да се прехвърлят през защитната стена към банката майка, при условие че банката на дребно е адекватно капитализирана.
                                                                                                            
Но по принцип концепцията изглежда се е доказала, защото дори министърът на финансите Хънт се отказва само частично от загражденията. Единствено прагът, над който се прилага правилото за обособяване, трябва да се повиши от 25 на 35 млрд. паунда депозити. Това засяга предимно средните по големина банки. За гигантите в бранша като Barclays, HSBC, Natwest и Lloyds обаче законът за разделяне ще продължи да се прилага.

Експертната група, създадена от ЕС след финансовата криза под ръководството на бившия финландски министър на финансите и шеф на централната банка Ерки Лийканен, също смята, че обособяването е добра идея. 

В окончателния си доклад от 2012 г. групата призова за отделяне на по-рисковия бизнес в областта на инвестиционното банкиране от класическия банков бизнес с депозити на спестители и бизнеса с компании. 

Двете области следва да се финансират отделно, като всяка от тях трябва да създаде и собствена капиталова възглавница. Препоръките така и не бяха изпълнени. „Нашето предложение щеше да изясни структурата на банките. Сложните структури затрудняват оценката на рисковете на дадена банка и правилното определяне на цената на акциите и дълговите инструменти", казва днес Лийканен.