Чудовището от „Парадеплац“

В крайна сметка и това не беше достатъчно. И все пак сумата беше огромна: миналия четвъртък Швейцарската национална банка (SNB) предостави 50 млрд. франка на закъсалата швейцарска банка Credit Suisse (CS). „Благодарим на SNB", заяви главният изпълнителен директор на CS Улрих Кьорнер, цитиран в съобщение за пресата. Пазарът обаче не се успокои. До петък следобед ефектът от милиардната инжекция вече беше отшумял. Цената на акциите на CS продължи да пада. В края на търговията тя все още беше на ниво от 1,86 франка. Това означаваше, че банката струваше само една седма от стойността си преди една година.

Това, което последва през уикенда, беше състезание с времето за участниците. А за заинтересованата публика - банкова катастрофа в реално време. В неделя вечерта се стигна до исторически момент: швейцарската банка UBS пое изпадналата в криза Credit Suisse. Бившата Schweizerische Kreditanstalt, основана през 1856 г. от швейцарския магнат Алфред Ешер, вече е история. Погълната е от своя голям конкурент UBS, чиято централа се намира в съседната сграда на „Парадеплац“ в Цюрих.

До неделя вечерта CS, SNB и федералното правителство трябваше да намерят решение за сложната институция. Те знаеха, че ако не успеят, това ще има опустошителни последици не само за банката и швейцарския финансов център, но и за световната банкова система. И се опасяваха от ефект на доминото, подобен на този при фалита на американската банка Lehman Brothers през 2008 г.

Първата информация изтече в неделя сутринта: UBS, другата голяма швейцарска банка, е направила предложение за закупуване на CS в размер на 1 млрд. франка. По-късно внезапна новина: Поглъщането се проваля, CS е национализирана.

Залогът е повече от Швейцария

Източниците винаги са били британският Financial Times, американската информационна агенция Bloomberg или Ройтерс. Което също разкрива много за обхвата на решенията, които се вземат тези дни в Бернерхоф, бившия луксозен хотел, където сега се помещава Федералното министерство на финансите, пише германският Die Zeit. 

След това, в 19,30 ч. във Федералния дворец в Берн швейцарското правителство излиза пред медиите и обявява, за първи път и на английски език: UBS купува CS. За 3 млрд. франка. „Това е най-доброто решение, за да се възстанови доверието в CS, да се сведе до минимум рискът за страната и да се защитят нейните граждани", казва президентът Ален Берсе. А министърът на финансите Карин Келер-Сутер, която по-късно разкри, че самата тя има спестовна сметка в CS, добавя: „Ликвидността на CS вече не беше сигурна“. 

Сделката изглежда по следния начин: SNB подкрепя поглъщането с допълнителна ликвидна помощ от 100 млрд. швейцарски франка. Като цяло централната банка вече гарантира на CS 200 млрд. швейцарски франка. От своя страна Конфедерацията гарантира на SNB 100 млрд. швейцарски франка, а на UBS - още 9 млрд. швейцарски франка за евентуални загуби, които банката може да претърпи в определени бизнес области, които поема от CS. Тя си позволява да получи възнаграждение за това застрахователно плащане с 1,5% лихва. Акционерите на двете банки и гласоподавателите нямат право на глас по този въпрос. Федералният съвет взема решението с извънреден закон.

Ръководител на новата UBS ще бъде сегашният главен изпълнителен директор на UBS Ралф Хамерс, а Колм Келехер също ще остане на поста си като председател на Съвета на директорите. Поглъщането ще бъде осъществено чрез размяна на акции. Една акция на CS ще бъде оценена само на 76 сантима. По-добре от нищо, каза Томас Йордан, ръководител на Швейцарската национална банка.

Първоначалните разговори с CS и UBS се проведоха още в сряда, заяви министърът на финансите Келер-Зутер на медийната пресконференция. Постигнатата сега сделка е била изградена в тясно сътрудничество с ръководителите на централните банки на САЩ и Великобритания. Така тя опроверга и всички онези анализатори и коментатори, които в петък все още твърдяха, че Credit Suisse има само имиджов проблем, а не проблем с ликвидността.

Но и самата банка, и SNB, както и Органът за финансов пазар (Finma) повтаряха отново и отново, че CS се справя добре. Те заявяваха, че имат план за излизане от кашата. Просто било необходимо малко доверие.

Висшите ръководители от банката, SNB и регулатора нетърпеливо пишеха комюникета през последните дни, но така и не се справиха с паниката и кризисната комуникация. Не го направи и Федералният съвет, който още в четвъртък се събра на първото си кризисно заседание. В Twitter канала на швейцарското правителство най-новото становище все още можеше да се прочете в неделя следобед: "Belles rencontres et discussions lors de la nuit des musées à la salle du Conseil fédéral ce soir". На български език: „Приятни срещи и дискусии тази вечер по повод Нощта на музеите в залата на Федералния съвет“.

Новата банка е с размер почти два пъти по-голям от цялата швейцарска икономика

В неделя вечерта в медийния център настроението на подиума остана приповдигнато. Нито една критична дума не беше казана за мениджмънта на CS, който преди всичко е виновен за това положение - и въпреки това прибра 42 млрд. франка под формата на бонуси през последните 20 години. Нито един упрек не дойде от социалдемократическия председател на Швейцарската конфедерация, нито от либералния министър на финансите, нито от председателя на борда на директорите на Finma Марлене Амстад. Амстад дори стигна дотам да твърди, че слуховете в социалните мрежи са причина за разклащането на банката. А когато председателят на Съвета на директорите на CS Аксел Леман беше попитан кой всъщност е виновен за тази катастрофа, той отговори: „Вижте, винаги е лесно да се погледне назад и да се посочи с пръст някой“. 

Така сега на „Парадеплац“ се изгражда нова мегабанка. С активи на обща стойност 1,5 трлн. франка. За сравнение, брутният вътрешен продукт на Швейцария през 2022 г. е бил едва 771 млрд. швейцарски франка. Или казано по друг начин: банката е почти два пъти по-голяма от цялата национална икономика. 

Това означава, че швейцарското правителство и централната банка поемат огромен риск. Не само защото новата UBS вече има монополно положение за определени банкови операции на швейцарския пазар. Ако тази чудовищна институция изпадне в затруднение, ще вземе за заложник цялата страна и нейното население. Въпреки че министърът на финансите Карин Келер-Зутер в неделя вечерта в Берн отново и отново подчерта, че не всички рискове могат да бъдат регулирани, единственото, което вероятно ще помогне, е да се контролира мегабанката още по-строго, да се затегнат още повече юздите ѝ.

За световната финансова система тази неделна вечер възниква въпросът: Дали всичко това наистина е само криза на доверието в една швейцарска банка, която от 15 години привлича вниманието с лошо управление и постоянни скандали? Или глобалната система е може би по-крехка, отколкото винаги се твърди - и след Швейцария целият свят е в очакване на следващия голям срив?

Добрата и лошата новина

Така добрата новина е, че през уикенда беше намерено решение за Credit Suisse. Но дали това е добро решение? Съмненията растат. Когато голяма банка като Credit Suisse започне да се задъхва, има няколко начина за нейното стабилизиране: сливане с друга голяма банка, поемане на лоши активи от държавата, влизане на държавата като открит или тих партньор - или пълно поглъщане от страна на държавата. С цялата дължима предпазливост при оценяването на такива сложни ситуации обаче има какво да се каже в полза на тезата: мащабното сливане е най-лошото решение, а пълната национализация - най-добрият вариант.

Голямо сливане като обявеното сега поглъщане на Credit Suisse от по-големия му конкурент UBS вероятно увеличава проблема. Една силна голяма банка може да поеме слаби малки банки и да ги преструктурира или ликвидира. Но когато се слеят две сериозни финансови институции, едната стабилна, а другата нестабилна, тогава - както е ставало ясно неведнъж - рискът на терен да остане едно нестабилно чудовище е много голям.

Пример за това е Бавария: солидната Bayerische Vereinsbank се сля с агресивната Bayerische Hypotheken- und Wechselbank в рамките на преструктуриране, за да се създаде Hypo-Vereinsbank. След това тя отново изпада в затруднение и за щастие през 2005 г. бе поета от голямата италианска банка Unicredit.

В швейцарския случай само двете големи банки - UBS и Credit Suisse - вече са твърде големи за сравнително малката Швейцария, което затруднява правителството и централната банка да предоставят надеждна подкрепа. На този фон едно мегасливане е всичко друго, но не и добра идея, пише и Франк Вибе за Handelsblatt. 

За разлика от пълната национализация. Подобно решение за спасяване на финансовата система няма нищо общо със социализма, а с прагматизма. През 2012 г. тогавашният шведски министър на финансите Андерс Борг го обобщи на конференция в Копенхаген: „Когато една банка ни помоли за помощ, ние я молим: Донесохте ли акциите?" Това отразява и опита от шведската банкова криза в началото на 90-те години на миналия век, която можеше да бъде преодоляна само чрез много смела правителствена намеса. Бившата Schweizerische Kreditanstalt, основана през 1856 г. от швейцарския магнат Алфред Ешер, вече е история. Снимка: EPA/MICHAEL BUHOLZER

Борг очерта подходящата процедура: да се поеме банката, като по този начин се премахне паниката от пазара, да се смени ръководството, да се преструктурира и след това, ако се появи възможност, да се върне финансовата институция на фондовата борса. Ако нещата вървят добре, държавата ще спечели пари, защото е влязла на нулева цена и може да продаде една здрава банка.

Подобно нещо изисква решителност и компетентност. Но без тях така или иначе никое спасяване няма да се получи. Решенията, при които държавата става миноритарен акционер, са проблематични, както показва историята на Dresdner Bank и Commerzbank. В този случай държавата поема част от риска, но няма реално влияние - по същество това е нарушение на фидуциарните задължения към данъкоплатеца. Поглъщането на лоши активи е също толкова проблематично, още повече че в днешната криза, когато става въпрос по-скоро за ликвидност, отколкото за кредитоспособност, вероятно това е грешен подход.

Иначе доста вярната поговорка „държавата не е по-добрият предприемач" няма никаква стойност при банкови кризи. Тогава държавата е по-добрият предприемач просто защото има почти неограничена кредитоспособност. А държавата може да назначи добри мениджъри, не става въпрос за това бившият държавен секретар да поеме управлението. 

Правителствата и централните банки винаги ще имат важна роля за стабилността на финансовата система и винаги ще се изисква смела намеса. Хубава илюзия е да се вярва, че банковият свят може да бъде така идеално регулиран, че да няма повече кризи. Можем само да се надяваме, че експериментът в Швейцария ще се докаже като успешен и след ден, и след седмица, и след месец.