Банковото кредитиране в еврозоната отново се е свило през януари, а паричните и ликвидните депозити са намалели за пръв път в историята, след като бързото увеличение на лихвите от Европейската централна банка (ЕЦБ) е взело своите жертви, показаха данни на институцията в понеделник.
ЕЦБ повиши основните лихви до рекордно ниво, с 300 базисни пункта от юли насам, и обеща още подобни стъпки с надеждата, че по-високите разходи за кредити ще ограничат икономическата активност достатъчно, за да се укроти инфлацията, припомня Ройтерс.
Ръстът на кредитирането за бизнеса в 20-те страни от валутния блок се е забавил за трети пореден месец до 6,1% през януари от 6,3% месец по-рано, а ръстът на заемите за домакинствата – до 3,6% от 3,8%.
В същото време М1 показателят на ЕЦБ за валутата в обращение плюс овърнайт депозитите – добър кредитен показател за бъдещата активност, се е свил с 0,7%, достигайки първото си отрицателно ниво в историята.
„Усилията към затягане имат ясен ефект върху предлагането на пари и кредитирането на частния сектор, което ще има забавящо действие върху икономическия растеж и инфлацията през 2023 г.“, коментира икономистът на ING Берт Колейн. „Смятаме, че влиянието от цикъла на затягане е подценен недостатък на икономическата активност тази година“.
Проучването на ЕЦБ върху банковото кредитиране показа по-рано, че банките вече са затегнали достъпа до кредити през четвъртото тримесечие с най-голям темп от дълговата криза в блока преди десетилетие и прогнозира дори по-ограничителни кредитни политики за трите месеца до края на март.
Месечният поток от заеми към компании е бил едва 2 млрд. евро през януари, което все пак е подобрение от отрицателното равнище от 25 млрд. евро през декември.
Ръстът на показателя М3 за парите в обращение в еврозоната е спаднал до 3,5% от 4,1%, което е под очакванията за темп от 3,9% в проучване на Ройтерс.