Устойчивите руски банки разчитат на държавата и на отбранителния сектор за печалбата си

Руските банки се представят силно след първоначалния удар от западните санкции срещу Москва миналата година, като сега кредиторите се съревновават за работа от държавата, особено от набъбващия бюджет за отбрана, и големите корпоративни сметки в страната, пише Ройтерс.

Обхватният отговор на изпращането на руски войски в Украйна, особено срещу големи банки, които бяха блокирани от световна разплащателна система, задуши голяма част от чуждестранния им бизнес и допринесе за спада на печалбата им с около 90%.

Това наложи бързо преосмисляне от банките, централната банка и правителството за стабилизиране на сектора, който е много важен за руската икономика. Тя се сви с около 2,1% миналата година, което е значително по-малко спрямо опасенията на Москва за двуцифрено понижение.

В същото време излишъкът по текущата сметка на Русия достигна рекорден връх през 2022 г., след като силният износ на петрол и газ запази притока на чуждестранни пари въпреки западните усилия за лишаване на Москва от ликвидни средства.

Но за банките санкциите означаваха промяна в начина, по който привличат депозити и отпускат заеми.

„Основният инструмент сега са големи корпоративни клиенти и ресурсите на държавния бюджет, има конкуренция за тях“, коментира високопоставен ръководител на една от 20-те най-големи банки в страната, пожелал да остане анонимен.

Когато Руската централна банка повиши лихвите до 20% след началото на т. нар. от Москва „специална военна операция“ на 24 февруари м. г., това почти спря кредитирането.

Оттогава обаче централната банка постепенно намали ключовата си лихва до 7,5%, а банковият сектор в Русия се възстанови от обща загуба от 1,5 трлн. рубли (20 млрд. долара) през първото полугодие до печалба от 203 млрд. рубли за 2022 г. като цяло.

Сега някои анализатори прогнозират рязък ръст на печалбите, тъй като руските банки се възползват максимално от преференциални програми за кредитиране на държавата и от сектора на отбраната, който е гладен за финансиране, докато военната кампания на Москва в Украйна продължава.

„Съдейки по динамиката от последните месеци, можем да говорим за почти пълно приспособяване на банките към предизвикателствата от началото на 2022 г.“, коментира Михаил Зелцер, анализатор в BCS World of Investments.

„Най-големите играчи се възстановиха от гледна точка на нетна печалба. А ако анализираме лидера в сектора „Сбербанк“, годишните печалби през 2023 г. може да не са по-малки от тези преди кризата през 2021 г.“, отбелязва той и допълва, че това представяне може да се повтори в сектора като цяло.

Движени от отбраната

Руските финансови институции получиха нареждане да ограничат обявяването на резултатите си през 2022 г., което затруднява анализатори и инвеститори да преценят представянето им, но те може да възобновят публикуването на данните си въз основа на международни счетоводни стандарти тази година. „Сбербанк“ ще направи това на 9 март.

Един от ярките примери как военната мобилизация на Москва променя лицето на руските банки и предлага път за възстановяване е „Промсвиазбанк“, която беше национализирана през 2017 г. и обслужваше сектора на отбраната от 2018 г. насам.

Президентът на банката Пьотр Фрадков уведоми президента Владимир Путин миналия месец, че сега банката е сред водещите пет в Русия от гледна точка на активи, бързо изкачване спрямо девето място през 2019 г., последния път, когато банката обяви финансовите си резултати.

Фрадков отбеляза, че ръстът на кредитния портфейл на банката се е утроил в последните години и сега тя има активи за почти 5 трлн. рубли.

„Колкото до отбранителната индустрия по-голямата част от финансирането и кредитирането се предлага на т. нар. преференциални лихви“, коментира Фрадков.

Русия не разкрива много за финансите на отбранителния сектор, но Москва заделя близо една трета от бюджета си тази година за военната си операция в Украйна.

„Промсвиазбанк“ кредитира проекти на министерството на отбраната, министерството на индустрията и космическата агенция Роскосмос и така помага за запълването на недостига на ликвидни средства с редовно финансиране, съобщава Фрадков.

ВТБ обаче не е толкова успешна. Втората по големина банка в Русия, която купи банка „Откритие“ от централната банка в операция по рекапитализация, заяви, че загубата ѝ през 2022 г., чийто точен размер не се съобщава, се дължи на санкциите.

„За съжаление нашата централна банка беше санкционирана, което вече беше значително форсмажорно обстоятелство“, коментира главният изпълнителен директор на ВТБ Андрей Костин. Това е било причината банката да не може да се защити от валутните колебания, след като рублата достигна дъно през март.

Блокирането от глобалната разплащателна система SWIFT и замразяването на резерви на централната банка на стойност над 300 млрд. долара в чужбина изненадаха Русия.

„Никой не очакваше, че централната банка ще бъда подложена на санкции и че няма да може да помага с ликвидни средства в чуждестранна валута в онзи труден момент“, отбелязват запознати източници.

Най-добър приятел

За банките подкрепата на централната банка е била от основно значение за устояване на първоначалния удар за бизнеса им.

„Регулаторът се превърна от институция, която наказва, в най-добър приятел“, коментира банкер пред Ройтерс.

Централната банка наводни пазара с ликвидни средства чрез репо търгове и предостави рефинансиране и други заеми в рубли, като запази лихвите много под пазарните нива.

Максим Осадчий, ръководител на отдела за анализи в БКФ Банк, казва, че ако няма „силни негативни сътресения“, банковият сектор в Русия може да достигне нетната печалба от 1,6 трлн. рубли от 2020 г. и дори рекордните 2,4 трлн. рубли през 2021 г.

Прогнозата на централната банка е по-сдържана – около 1 трлн. рубли.

Но има потенциални капани, ако се представят твърде добре.

„Сега е опасно да показвате големи печалби заради заплахата от „доброволен принос“, отбелязва Осадчий.

Москва очаква да набере около 300 млрд. рубли от еднократен „доброволен“ данък, който финансовият министър Антон Силуанов заяви миналата седмица, че ще бъде събран от компании въз основа на „динамиката“ в техните резултати в последните няколко години.