БНБ: Кредитният риск се изостря и с покачване на лихвите в глобален мащаб

През третото тримесечие на 2022 г. банковият сектор продължи да осъществява дейността си в условията на ускорена инфлация и висока несигурност в икономическата среда. Динамиката на частното потребление и на нетния износ остана сравнително благоприятна, докато инвестициите в основен капитал отбелязаха спад на тримесечна база. Това констатира Българска народна банка (БНБ) в своето издание „Банките в България“ за третото тримесечие на миналата година.

Рискове за качеството на активите

В анализа си централната банка отчита, че кредитната активност се запазва висока както при домакинствата, така и при бизнеса. Докато търсенето на кредити от домакинствата е повлияно от силно отрицателните стойности на реалните лихвени проценти, при фирмите определяща роля има нуждите от оборотен капитал и необходимостта от акумулиране на запаси в условията на висока несигурност и повишение на производствените разходи.

На конкуренцията между банките при предлагането на кредити се дължи високата кредитна активност, която допринася за нарастването на депозитната маса и стабилната ликвидна позиция на банковата система.

Делът на необслужваните кредити в периода от юли до септември се понижава, но е налице прекъсване на дългосрочната тенденция към намаляване на обема на лошите заеми, което е сигнал за изостряне на кредитния риск.

Рискове за доходността

От БНБ предупреждават, че в краткосрочен план увеличението на кредитните обеми се отразява положително върху доходността на банковия сектор, но продължителните периоди на висок кредитен растеж създават предпоставки за акумулиране на кредитен риск в балансите на банките, като се увеличава вероятността за негова бъдеща материализация при влошаване на икономическите условия или рязко повишение на лихвените проценти по кредитите.

Значително повишение на цените на енергоносителите, потенциални затруднения във веригите за доставки и забавяне на външното търсене са фактори, които могат да се отразят негативно върху икономическата активност и финансовото състояние на предприятията и домакинствата.

Очаква се допълнително влияние върху нивата на лихвените проценти в България през следващите месеци да продължи да оказва и процесът на бързо покачване на лихвите в глобален мащаб. Затова банковият регулатор препоръчва на банките да съобразяват политиката си по отношение на кредитната дейност и провизирането с рисковете в икономическата среда.

През третото тримесечие на миналата година при кредитния портфейл на банковата система се наблюдава по-висок темп на растеж спрямо отчетения за периода април-юни. Наред с това, тенденцията към намаляване на размера на брутните необслужвани активи е преустановена. Понижение обаче се наблюдава при остатъчния кредитен риск (нетната им стойност) в системата.

Общият дял на брутните необслужвани кредити в брутния кредитен портфейл в края на септември възлиза на 5,6% (при 5,8% в края на юни). Лошите заеми растат с 28 млн. лева от края на юни (0,6%) до 4,7 млрд. лв. в края на септември.

Увеличението на необслужваните кредити и аванси в банковата система е съпроводено с повишение на обезценката по необслужваната част и съответно – на общата натрупана обезценка. В края на септември общата натрупана обезценка е 3,6 млрд. лева – със 103 млн. лв. (2,9%) повече спрямо края на юни. Степента на покритие се повишава до 49,7% в края на третото тримесечие (при 48,3% в края на юни).

Дял на необслужваните кредити и аванси в общите кредити и аванси на банковата система
Източник: БНБ

През третото тримесечие на 2022 г. активите на банковата система растат с 6,8 млрд. лв. (4,8%) до 148,9 млрд. лв. в края на септември, като с най-голям размер се увеличава кредитният портфейл. През периода привлечените депозити в банковата система отбелязаха по-високо тримесечно нарастване спрямо предходните две тримесечия на миналата година.

Размерът на активите на банковата система, съотнесен към БВП, в края на септември възлиза на 94,2% (при 93,9% в края на юни).

Кредитна дейност

Спрямо края на юни брутният кредитен портфейл на банковата система расте с 3,7% (3 млрд. лв.) и достига 84 млрд. лв., за което допринася главно увеличението на заемите за домакинства (с 4,2%, 1,3 млрд. лв.) и за фирми (с 2,7%, 1,1 млрд. лв.).

Структура на брутните кредити и аванси по сектори
Източник: БНБ

Динамика при депозитите

От юли до септември депозитите в банковата система растат с 6,4 млрд. лв. (5,2%) до 128,2 млрд. лв. Най-съществено е повишението при спестяванията на бизнеса (с 10,5%, 4 млрд. лв.). Растеж е отчетен и при депозитите на домакинства (с 2,5%, 1,7 млрд. лв.), на кредитни институции (със 7%, 482 млн. лв.), на сектор „Държавно управление“ (с 3,6%, 128 млн. лв.), както и на други финансови предприятия (с 0,8%, 32 млн. лв.).

Структура на депозитите по сектори
Източник: БНБ