По стъпките и постъпките на лихвите

Изпратихме 2022 г. - още една година, белязана от войни, икономически, политически и обществени промени. След като тя вече е история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2022".

2022 година бе една от най-сложните, най-трудните и интересните, година, в която въпросите са повече от отговорите. „Постпандемично възстановяване“, политическа и икономическа криза – така започна 2022 г. за България, към старите проблеми се прибави инфлацията, а изострящият се конфликт в Украйна създаде допълнителна тревожност накъде върви светът. За нея допринесе и вътрешнополитическата несигурност, която продължава с наличието на служебно правителство след последните предсрочни избори през октомври 2022 г.

Поредицата от кризи намери реакция в политиката на централните банки, които започнаха поетапно вдигане на лихвите, а прогнозата за някаква форма на рецесия все още е в сила. Очакванията са покачването на лихвите да доведе до "плитка" рецесия, но колко ще е дълбока зависи от това увеличение.

За България годината поднесе и допълнително емоции с дискусиите в парламента и публичното пространство правилно ли е избран пътят към еврозоната и ще допринесе ли той за изравняване на доходите и по-добри условия за бизнес след приемането на европейската валута.

Професионалисти и политици все още дължат на обществото дебат, от който да станат ясни плюсовете и минусите на влизането на България в еврозоната. Те трябва да посочат препъникамъните и ефектите, които ще повлияят на икономиката, на частния и фискалния сектор, на бизнессредата, на бюджета, където балансът между приходи и разходи е крехък с очаквания за бюджетен дефицит, финансиран с дълг.

Година на регулации

През 2022 година хората и бизнесът продължиха да усещат регулациите, наложени на финансовия сектор, които преосмислят начина за инвестиране.

След необходимостта от промяна в бизнеса си и стратегии, съобразени със Зелената сделка, новата ситуация с енергийната криза наложи нов подход при разглеждането на проектите и сегашната мантра е устойчивост.

Банките винаги са предпочитали иновативните проекти, но финансовият сектор преосмисли начина за инвестиране, като условието е бизнес и икономически растеж в дългосрочен план.

Банкерът Петър Андронов пресметна, че „капиталовите изисквания се увеличиха двойно в сравнение с 2007 г. и дори повече“.

Българската народна банка като регулатор прилага всички решения на банковия надзор на Европейската централна банка и насоки на Европейския банков орган. От близо две години насам ЕЦБ контролира пряко системно значимите български банки. При евентуално влизане в еврозоната предимството за финансовите институции е отпадането на валутния риск. Но предизвикателствата пред тях сега, свързани с бизнеса, остават.

От началото на 2022 г. банките отчитат солидни капиталови съотношения и големи ликвидни буфери в отражение на силната устойчивост на сектора. За добрите резултати помогна икономическото възстановяване след постепенното премахване на ограниченията, свързани с пандемията от коронавирус.

Адаптация към лихвите

Поетапното „нормализиране“ на лихвените проценти и намаляването на размера на необслужваните кредити обаче налагат нови анализи за оценка на риска в банките.

Като цяло развитието на глобалната икономика и финансовите пазари остава твърде несигурно, с повече възможности за изненади в посока влошаване, а не подобрение. Процесът на  нормализиране на лихвените равнища очертава по-труден достъп до кредити и съкращаване както на инвестициите, така и на потреблението.

В прогнозите за 2023 година очакванията са предприятията, особено във високодоходния сегмент на енергоемките сектори, да бъдат затруднени от по-високите цени на финансирането и факторите за производство, както и от по-високите оперативни разходи. Очертава се по-слаба перспектива за растеж, което потенциално може да доведе до нарастване на процента на неизпълнение. Възможно е в бъдеще да се влоши кредитоспособността на домакинствата с по-висока задлъжнялост, по-ниски доходи при по-високи лихви по заемите. Засега фискалните мерки, натрупаните през пандемията спестявания и като цяло устойчивият пазар на труда, може да допринесат за поне частично смекчаване на въздействието на инфлацията и по-високите лихвени проценти.

Публични финанси vs рецесия

България няма активна парична политика в условията на паричен съвет, но водената фискална политика става по-експанзивна и в някаква степен създава напрежение за публичните финанси – лихвите се покачват и това вдига цената на финансиране с държавен дълг.  

Неотдавна управителят на БНБ Димитър Радев посочи какви са перспективите пред паричната политика – увеличаване на лихвените проценти и постепенно изоставяне на неконвенционалните мерки, прилагани пред последните години.

„Отдавна вече актуалният въпрос не е за посоката на паричната политика, а за параметрите на нейното затягане. Тези параметри се очертават в диапазона от неутрално до рестриктивно равнище на лихвените проценти. Целта на упражнението е ясна: овладяване и намаляване на инфлацията до здравословни равнища чрез ограничаване на търсенето, върху което централните банки могат да влияят, за да се постигне ценова стабилност“ коментира гуверньорът на БНБ. Той напомни, че подобно развитие има своята цена и тя е в забавяне на икономическата активност, което в екстремния случай може да доведе до временна рецесия.

„Логиката зад действията на централните банки е, че продължителната висока инфлация би имала много по-разрушителен ефект за икономическото развитие и благосъстоянието на хората, отколкото временното забавяне на икономическата активност“, обясни Димитър Радев.

От гледна точка на банковия регулатор основните предизвикателства пред сектора идват от динамиката на макроикономическата среда, процикличното поведение на банките и потенциалните рискове за доходността им.

БНБ е готова да провежда стрес тестовете за банковия сектор с различни хипотетични негативни сценарии. Процикличното поведение на банките, свързано с продължаващия растеж на кредитите, неведнъж предизвиква предупреждения от централната банка да не се надценява капацитетът на кредитополучателите при обслужване на заемите. Затова и регулациите на БНБ, що се отнасят до надзорната политика, остават консервативни. От централната банка са категорични, че в краткосрочен план няма да има разхлабване на пруденциалната политика, насочена към продължаващо укрепване на капиталовата позиция на кредитните институции.

Условията за финансиране обръщат посоката след повече от шест години на кредитна експанзия. Промените могат да засегнат доходността на банките и затова е необходимо заделяне на допълнителни провизии при нарастваща вероятност за необслужване на заемите. Повишаващите се лихвени проценти също носят риск за отрицателни преоценки в балансите на банките, което е предпоставка за ограничаване на възможностите на банките да генерират доход от основна дейност.

Кредити и лихви

Докато през лятото и началото на есента липсваше промяна в данните за ключови парични и банкови показатели след монетарните промени в политиката на централните банки, лихвите по кредити и депозити за домакинствата и в България, в началото на зимата, те се отместиха нагоре, макар и с десета от процентния пункт. Тази реакция е следствие от политиката на Европейската централна банка, която от юли насам на няколко пъти вдигна ключови лихви. Този процес намери отражение в основния лихвен процент, определян от БНБ, който достигна до 1,42% към 1 януари 2023 г., спрямо 0% към септември 2022 година.

Въпрос на време е вдигането на лихвите да се усети по-осезателно. От началото на ноември вече е в ход повишение на лихвите по заемите.

От БНБ прогнозират, че през първото тримесечие на 2023 г. кредитните институции ще станат по-активни. Очаква се промяна в методологията на банки, които ще базират лихвата на ипотечни заеми от стъпките на EURIBOR, но клиентите ще получат опция с избор на отстъпки, свързани с банкови продукти.

Засега само Българо-американска кредитна банка обяви, че запазва лихвите по сключените договори за кредит. Въпреки че банката използва пазарно определяните основен лихвен процент и 6-месесечен EURIBOR като база за референтния си лихвен процент при ценообразуването на кредитите за физически лица, управителният съвет на БАКБ реши да запази лихвите по договорите с физически лица без промяна от 1 януари 2023 г.. Следващото разглеждане на лихвените нива ще бъде на 1 юли 2023 г.

Краят на "голямата консолидация"

Най-голямата сделка в историята на банковия сектор вече е факт след като KBC, която притежава Обединена българска банка, придоби Райфайзенбанк (България). Още през ноември 2021 година белгийската финансова група обяви, че планира да купи банката, а на 7 юли сделката беше финализирана. Срещу сумата 1,01 млрд. евро австрийската Raiffeisen Bank се раздели със създаденото си през 1994 поделение в България, както и с дъщерните си компании.

Райфайзенбанк стана "KBC България" за няколко месеца, докато се осъществи планираното сливане с ОББ. Това обаче е временно, тъй като от самото начало оповестеният план е сливане с ОББ и запазване на силния местен бранд на KBC. След финализирането на сделката белгийската финансова група даде заявка за лидерската позиция на българския банков пазар.

С това опциите за големи сливания в българския банков сектор почти се изчерпват, а за по-малките банкови играчи става все по-предизвикателно.

Стратегическо партньорство

Конкуренцията в по-качествени продукти и услуги за клиентите на банките даде израз на нова сделка между Пощенска банка и "БНП Париба Лични финанси", която трябва да приключи окончателно в първите месеци на 2023 г.

Според ръководството на Пощенска банка придобиването на клона на "БНП Париба Лични финанси" в България е поредна стъпка към разширяване на пазарния дял и заемането на още по-силна и стабилна позиция в "голямата четворка" на банковия бизнес.

С тази покупка за много кратък период Пощенска банка прави трето поредно сливане след придобиването на българския клон на гръцката "Алфа банк" и банка "Пиреос България". През по-далечната 2007 г. тя купи ДЗИ банк (бивша Росексимбанк). Така придобиването на „БНП Париба Лични финанси“ стана четвърто за нея след приватизацията ѝ.

Пощенска банка е четвъртата по активи банка в България, но трета по размер на кредити и депозити измежду големите банки. При консолидацията тя ще добави нова клиентска база към портфолиото си и нови възможности за кръстосани продажби и внедряване на иновативни дигитални решения за клиентите на двете финансови институции.

Предизвикателството държавна банка

В ръководството на Българската банка за развитие, която е единствената държавна банка, често има рокади, свързани със смяна на управлението на държавата. И през 2022 година ББР стана обект на промени след като принципалът ѝ Министерството на иновациите и растежа отстрани членове на надзорния съвет с обяснението за проблемни операции в дейността на ББР.

Всяко правителство има свое виждане за управлението на ББР, която е създадена, за да подкрепя малки и средни иновативни предприятия с експортен потенциал, като им осигурява по-лесен достъп до финансиране, което иначе не биха получили или биха взели при неизгодни за тях условия на пазара.

Банката подпомага и управлението на държавни и общински предприятия, оказва помощ в инициативи като енергийна ефективност, подкрепя закъсали лечебни заведения, натрупали милиони дългове.

Разполагането с милиарди активи поставя много въпроси, като най-важният от тях е: Печели ли българската икономика от това.

Една различна среда

"Крехка и нестабилна" – в такава глобална икономика ще трябва да оперират банките през 2023 г. според прогнозата на глобалната одитна и консултантска компания "Делойт". Препоръките към тях са да преразгледат своите основни продукти, услуги и отрасли, за да потърсят нови източници на стойност.

Геополитическите процеси, деглобализацията и раздробяването на платежните системи ще се отразят на банките дори, когато са в стабилна позиция.

Като основен антидот срещу общата несигурност е внедряване на иновативни технологични решения във всички дейности на банките, и най-вече разширение на обхвата на банковите услуги включително с такива, които не са традиционно свързвани със сектора.

Очакванията са дигиталната идентичност да се развие като гаранция срещу измами в дългосрочен план. Прогнозата е, че конкуренцията между търговските банки ще премине върху корпоративните клиенти. За да спечелят по-голям дял от портфейлите им те трябва да предложат дигитални, богати на данни решения и персонализирани съвети, който ще отличат новия модел за обслужване на клиенти.

В сферите на трансакционното и на инвестиционното банкиране все по-голямо ще става значението на дигитализацията и изграждането на технологични платформи, които във всеки един момент предоставят големи обеми от информация.

Освен с аналитична цел, технологиите в банковия сектор трябва да навлизат и чрез иновации като облачни микроуслуги, платформи за търговия с въглеродни емисии, токенизация на финансови активи и внедряване на някои от достиженията на криптосферата.

Само така те ще могат да открият нови източници на стойност отвъд традиционните си сфери на работа. "Някои банки са започнали това пътуване, но много от тях могат да изостанат", смятат още в "Делойт".