Големите американски банки трябва да подобрят капиталовите си буфери

Индустрията на финансовите услуги и много от нейните регулатори ще ви кажат, че най-големите банки в Америка са добре осигурени срещу потенциална рецесия през 2023 г., докато Федералният резерв повишава лихвите в борбата си с инфлацията. Данните обаче не са толкова успокоителни, пише за Financial Times Томас Хониг, бивш президент на клона на Фед в Канзас.

Осемте най-големи банки в страната имат буфер срещу неочаквани загуби от почти същия размер, какъвто имаха през 2006 г., когато бяхме в навечерието на световната финансова криза и рецесията, която последва. Това беше период, в който стотици банки фалираха, а някои от най-големите бяха спасени с помощта на милиарди долари федерална помощ.

Тези осем институции – наречени глобални системно важни банки (GSIB), тъй като техният размер и сложност имат огромно въздействие върху местната и световната икономики – сега имат материален капитал, покриващ средно само 6,7 процента от техните активи в размер на 14,7 трилиона долара, според най-новите данни на Фед. Тази ключова мярка за финансова устойчивост, наречена капиталова адекватност от първи ред, е само с 0,7 процентни пункта по-висока от отчетената през 2006 г.

С други думи най-големите и системно значими банки в САЩ имат почти толкова висок ливъридж днес, колкото и тогава. Ако икономиката претърпи значително забавяне, е много вероятно това ниво на ливъридж да се отрази негативно на финансовите институции и да засили потенциалната рецесия в САЩ и глобалните икономики. Банките трябва предпазливо да коригират капиталовите си буфери сега, преди евентуалната рецесия да подкопае доверието на обществото в тях.

След кризата от 2007-09 г., и в отговор на обществения гняв, Конгресът, банковите регулатори и самите банки повишиха нивата на капитал в индустрията. Между 2008 г. и 2016 г. капиталът от първи ред на GSIB като дял от общите активи достигна връх от 9 процента. Това съотношение за местните и регионалните банки също се увеличи - до 10-11 процента.

Но тъй като икономиката се засили и най-големите банки се възстановиха от шока, те успешно лобираха за законодателство, което да им осигури облекчение от определени капиталови изисквания. Те също така твърдяха (с оскъдни доказателства), че са свръх капитализирани и че по-високата капиталова адекватност от първи ред ги е накарала да поемат повече риск и да отпускат по-малко заеми. Натискът за по-ниски капиталови изисквания се ускори по време на пандемията от Covid-19, тъй като притокът на депозити оказа натиск върху капиталовите съотношения и заплаши да намали възвръщаемостта на банките за инвеститорите.

Следователно с течение на времето капиталовите стандарти за банките бавно се влошиха, както е отразено в текущите числа. Те са повод за безпокойство днес, тъй като банките са изправени пред вероятността от увеличаване на загубите както в техните портфейли от ценни книжа, така и в кредитните им. Например, загубите в инвестиционния портфейл на банковата индустрия за третото тримесечие на 2022 г. възлизат на близо 690 милиарда долара, като 300 милиарда долара от тази сума се дължат на осемте GSIB банки.

Ако тези най-големи банки трябва да продадат ценни книжа, за да отговорят на натиска върху ликвидността по време на икономическо забавяне, такива продажби биха превърнали нереализираните загуби в реални и биха имали значително въздействие върху печалбите и капитала. Освен това проблемите на банките със заемите се увеличават, когато икономиката се свива. С нарастването на лихвените проценти качеството на активите ще отслабне допълнително, оказвайки натиск върху банковия капитал и подкопавайки устойчивостта на банките.

Банковият капитал трябва да се натрупва предпазливо, но бързо. Лихвите ще продължат да се покачват или поне ще останат високи, цените на ценните книжа ще се понижат допълнително, а качеството на кредитите ще се влоши. Може да има валидни аргументи защо САЩ биха избегнали рецесията, но такава си остава вероятна. Силният банков капитал е съществено допълнение към активната монетарна политика за смекчаване на ефектите от всеки икономически спад, който може да се развие.