Британските банки могат да изпаднат в неизгодно положение спрямо европейските

Ако банките в Обединеното кралство са се надявали на по-лека регулация след Brexit по отношение на капиталовите буфери, които трябва да поддържат срещу шокове, те претърпяха разочарование, пише редакторката за финансовите регулации на Financial Times Лора Нунън.

На пръв, втори и трети поглед предложенията на Обединеното кралство за прилагане на най-новия пакет от глобални банкови капиталови стандарти се сблъскват с обещанието на правителството да направи Лондонското Сити по-удобно място за финансовите услуги след развода с Европейския съюз (ЕС).

Английската централна банка (АЦБ) по собствените ѝ думи се стреми към по-строго прилагане на правилата от ЕС. В същото време властите в Съюза обмислят толкова много отклонения от новите световни стандарти, че той рискува да наложи съществено несъответствие с тях, посочват висшите му регулатори.

Ръководителите на британските банки и техните лобисти не са убедени до голяма степен в твърдението на АЦБ, че строгият подход ще им помогне, твърдение, което зависи от стойността, която инвеститорите свързват с високите стандарти. Банкерите твърдят, че инвеститорите ще бъдат по-загрижени за повишените разходи и по-ниската възвръщаемост, които вървят ръка за ръка с това, което те виждат като завишени стандарти в сравнение с тези в ЕС.

Някои от подробните детайли в предложенията на АЦБ също са обект на остри критики от страна на банкери, които се съмняват как те се съчетават с обещанията на високо ниво от политици като финансовия министър Джеръми Хънт за стимулиране на растежа в Ситито чрез реформи.

Въпросът за това как банките трябва да третират заемите за малкия бизнес е една от спорните области. В усилията си да направи капиталовите изисквания по-чувствителни към рисковете на имотния пазар АЦБ предлага корекция на глобалните правила, правейки заемите за малкия бизнес, обезпечени с търговски имоти, реално по-скъпи за банките от тези за еквивалентни фирми без обезпечение.

„Това е частта, за която сме най-разтревожени“, коментира изпълнителен директор на кредитор в Обединеното кралство, описвайки мярката като „напълно нелогична“ и „наистина, наистина вредна“, тъй като висок процент от заемите за малки и средни предприятия са обезпечени с имущество.

Подходът на Обединеното кралство към корпоративните заеми също привлича вниманието. Пакетът от глобални стандарти - известен като Базел 3.1 сред регулаторите и Базел 4 сред почти всички останали - налага нови правила за кредитиране на фирми, които нямат кредитни рейтинги, категория, към която попадат повечето компании от Обединеното кралство и ЕС. За да определят от какви капиталови буфери се нуждае една банка, регулаторите изискват от банките да оценят активите си след корекция за риска – умножаване по коефициент, който отчита вероятността от загуба.

Предложението на Обединеното кралство предлага на банките избор. Те могат да прилагат 100 процента рисково тегло върху всички свои заеми към компании без рейтинг в съответствие с глобалните стандарти. Като алтернатива, те могат да приложат 65 процента рисково тегло върху заеми за висококачествени корпорации без рейтинг и 135 процента рисково тегло за кредитиране на такива с по-ниско качество. Банкерите от Обединеното кралство казват, че това ще ги постави в неизгодно положение спрямо банките в ЕС, които ще се възползват от по-благоприятен режим поне през преходния период.

Това също може да доведе до разцепление на британския пазар, което в крайна сметка ще навреди на кредитополучателите. Банкерите казват, че заемодателите ще трябва да изберат режим, който е по-добър или за висококачествените заеми (опцията 65 и 135 процента), или за нискокачествените (коефициент на тежест от 100 процента за всичко). Този избор ще промени динамиката на пазара, посочват те.

За банка, която е избрала 100-процентовото рисково тегло, ще е трудно да се конкурира за висококачествени заеми с кредитор, който е избрал регулаторната алтернатива с по-ниско рисково тегло за подобни заеми, а това ще доведе до по-малка конкуренция в корпоративното кредитиране в Обединеното кралство. Има и други проблеми в области като оценката на ипотеките и търговското финансиране, където АЦБ е избрала по-консервативно отношение от ЕС.

Висш ръководител на друг голям кредитор в Обединеното кралство казва, че предложените промени могат да дадат на конкурентите в ЕС „съществено вкоренено предимство“ при отделни продукти. Тогава банките в Обединеното кралство ще се отдръпнат от тези области, въпреки че имат достатъчно капитал като цяло, тъй като банките разглеждат продуктите индивидуално, твърди банкерът.

Но сагата още не е приключила. АЦБ започна четиримесечен консултационен период относно своите предложения и високопоставен банкер казва, че процесът е по-отворен от предишните. Банките подготвят данни за потенциалните непредвидени последици от предложенията, които АЦБ изглежда желае да получи и прегледа. Изпълнителни директори казват, че са сравнително обнадеждени, че ще изгладят проблемите, но не толкова, че ще придвижат Обединеното кралство по-близо до ЕС откъм регулация.

Техният успех, или пък неуспех, ще тества друго от големите обещания на регулаторния подход на Обединеното кралство след Brexit – по-„пъргаво“ и по-гъвкаво вземане на решения в сравнение с ЕС.