Началото на мегапроцеса Wirecard: шест въпроса решават бъдещето на Маркус Браун

2. Имало ли е дейност на Wirecard като трета страна?

Основният спорен момент в делото е въпросът дали Wirecard е държала средства в депозитни сметки и ако е така, каква е била сумата. Предполага се, че предполагаемите активи произхождат от т.нар. партньорски бизнес на трети страни, който Wirecard управлява в Азия, предимно за клиенти от порнографската и хазартната индустрия.

Според прокуратурата е доказано, че тези пари никога не са съществували. Тя е получила потвърждение за това от синдика по несъстоятелността Майкъл Джафе. В качеството си на представител на кредиторите на Wirecard Джафе е най-заинтересован от намирането на парите. Той не ги намира.

В разпитите си обвиняемият Беленхаус потвърждава тезата на прокуратурата, че милиардите от бизнеса на третата страна не съществуват. Оборотът е бил фалшифициран, банковите потвърждения и извлеченията от сметките са били фалшифицирани. Той може да каже това със сигурност, защото сам ги е фалшифицирал. И Браун е знаел това. 

Андреа Гьорес, бивш главен юрист на Wirecard, описва пред прокуратурата, че Браун е държал бизнеса с трети страни далеч от отдели като правния и този за съответствията (Compliance). Когато се появиха съмнения относно автентичността на платежните потоци, Браун не е проявил реален интерес за изясняване. Адвокатът на Браун Алфред Дирлам отхвърля всички тези твърдения.

Адвокатът на Браун иска да убеди съда, че бизнесът на третата страна е съществувал. Прокуратурата обаче отказвала да получи важни документи за сметките и да разпита вложителите. Ключовият свидетел Беленхаус пък не бил достоверен. Изчезналият Ян Марсалек е обявен за издирване. Снимка: Ройтерс

3. Защо Маркус Браун се застъпва за необезпечените заеми?

Wirecard е предоставила заеми в размер на 230 млн. евро на базираната в Сингапур компания Ocap, въпреки че се твърди, че не е имало достатъчно обезпечение и кредитни проверки. Официално заемите служат за разширяване на бизнеса в Азия. Всъщност парите са изчезнали. Затова разследващите обвиняват Браун в злоупотреба с доверие.

Управителният съвет на Wirecard е трябвало да бъде предупреден. През 2018 г. един служител лети до Сингапур, за да извърши одит на Ocap. Компанията е имала само няколко служители, чиито бюра се намирали в офиса на друг партньор от трета страна. Прокуратурата е убедена: който е прочел доклада за посещението, е трябвало незабавно да нареди по-задълбочен одит. Браун не го е направил.

Обвинението, че бившият главен изпълнителен директор е прокарал някои от заемите без необходимото съгласие, също е тежко. През ноември 2018 г. например заемът от Ocap в размер на 100 млн. евро е предостаавен, без двама от членовете на управителния съвет и надзорния съвет да бъдат включени в решението предварително, както е било редно.

По-късно директорът по правните въпроси на Wirecard заявява, че Браун ѝ е казал, че може да оцени и сам добре риска и знае, че сделката е обезпечена. Той щял да поеме отговорност. Когато финансовият директор на Wirecard Bank Райнер Векселер отказва да подпише, на 18 ноември получава имейл от Браун: „Здравей, Райнер, с настоящето те инструктирам директно от името на Wirecard AG да извършиш превода на 100 милиона на Ocap. Без повече забавяне“. 

Браун и неговите адвокати твърдят, че заемите са били част от цялостна стратегия, одобрена от целия Управителен и Надзорен съвет. По спомените на Браун всички членове на борда са одобрили решението и надзорният съвет е знаел за него. Браун е повдигнал въпроса, но не е участвал в подробностите. Обвиненията в присвояване били напълно неоснователни.

Особено чувствителна тема за него: твърди се, че 35 млн. евро от заемите на Ocap са се върнали обратно към Браун през Сингапур, Литва, остров Ман и накрая Ян Марсалек, за да се погаси непогасен заем в Wirecard Bank. Браун отрича да е знаел за това или да е искал изтичането на средствата. Неговото мнение е, че като основен акционер на Wirecard с това той би си навредил.