Намаленото търсене на български стоки и глобалните проблеми понижават икономическата активност

Неблагоприятното развитие във външната среда по отношение на глобалния икономически растеж и затягането на глобалните финансови условия ще доведат до по-съществено влошаване на перспективите пред българската икономика през четвъртото тримесечие на 2022 г. и през първото тримесечие на 2023 г. Тази прогноза правят анализаторите на Българската народна банка в най-новото тримесечно издание „Икономически преглед“, в което са представени основни макроикономически показатели и оценки на българското стопанство в краткосрочна перспектива, но са направени и средносрочни прогнози.

Забавяне на икономическата активност

Тенденцията към забавяне на световната икономическа активност се запази през третото тримесечие и в началото на четвъртото тримесечие на 2022 г., отчитат в централната банка. За това допринася влошаването на икономическата обстановка в световен мащаб заради негативните ефекти от високата инфлация и в частност от тази при енергийните суровини, както и от политиката на строги противоепидемични мерки в Китай. Забавянето на глобалната икономическа активност понижава донякъде годишния растеж на цените на енергийните суровини.

Заради глобалната инфлация, която се стабилизира на високи равнища в САЩ и в еврозоната, Федералният резерв и Европейската централна банка предприеха допълнителни мерки за затягане на паричните си политики с вдигане на основните си лихвени проценти, като продължиха да сигнализират, че цикълът на повишаване на лихвените проценти ще продължи и догодина.

Процесите във външната среда предполагат отслабване на външното търсене на български стоки и услуги, формиране на неблагоприятни ценови условия на търговия за страната и влошаване на условията за финансиране както на правителството, така и на частния сектор през третото и четвъртото тримесечие на 2022 г., очакват в БНБ.

В централната банка изчисляват, че в периода от януари до август България е нетен кредитор на останалата част от света, като финансовата ѝ сметка излиза на плюс с 3,1 млрд. евро. Положителното салдо се формира в резултат на по-голямо натрупване на чуждестранни активи на българските домакинства, корпорации, правителствени агенции спрямо това на пасиви към нерезиденти.

През разглеждания период общо по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс беше отчетен излишък от 1,3 млрд. евро при 1,1 млрд. евро за периода януари – август 2021 г. За нарастването на излишъка допринасят всички статии на текущата сметка с изключение на търговското салдо. В резултат на тези обстоятелства брутните международни валутни резерви на страната по платежния баланс за първите осем месеца на тази година се понижиха с 458,6 млн. евро.

Ръст на депозитната активност

Тенденция към ускоряване на годишния растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система се наблюдава през първите девет месеца на тази година. Динамиката се определя от ускоряването на годишния растеж на депозитите на бизнеса, за което допринася отслабването на инвестиционната активност на фирмите в условията на повишена несигурност в икономическата среда и нарастването на номиналния брутен опериращ излишък в сектора на индустрията.

Друг фактор с възможно влияние за преустановяване на тенденцията към забавяне на годишния растеж на депозитите на домакинствата от началото на второто шестмесечие на тази година е отмяната през третото тримесечие на таксата за поддържане на парични наличности над определен размер от страна на големите търговски банки.

Заеми с по-високи лихви

Годишният растеж на кредита за бизнеса и домакинствата се ускорява през първите осем месеца, което е по-силно изразено при фирмените кредити. Повишението на цените на основни суровини и материали и продължаващите затруднения в глобалните вериги за доставки стимулират фирмите да търсят банков ресурс за оборотни средства и натрупване на запаси.

Започналото от септември повишение на номиналните лихвени проценти по фирмените кредити, което отразява обръщането на лихвения цикъл в еврозоната, вероятно допринася и за наблюдаваното забавяне на годишния растеж на кредита за предприятията в края на третото тримесечие на годината. Данни за растеж на кредита

Растежът на кредита за домакинствата през третото трпимесечие продължи да следва тенденция към плавно ускоряване под влияние на все още ниските нива на лихвените проценти и продължаващото ускорение на инфлацията при потребителските цени, които създават предпоставки за повишено търсене на финансов ресурс за покупка на недвижими имоти и стоки за дълготрайна употреба с цел съхранение на стойност.

Конюнктурните индикатори през третото тримесечие предполагат, че на верижна база темпът на нарастване на икономическата активност ще бъде сходен с този от второто тримесечие, когато икономическата активност в страната се повиши с 0,9% на верижна база според сезонно изгладените данни, но на годишна база растежът на реалния БВП продължи да се забавя и възлезе на 3,9%.

В анализа си БНБ посочва, че за по-ниския годишен темп на нарастване на икономическата активност от април до юни допринася отслабването на растежа на вътрешното търсене и свиването на положителния принос на изменението на запасите.

Въпреки че нетният износ продължи да ограничава годишния растеж на реалния БВП, отрицателният му принос се сви през второто тримесечие в резултат на ускоряването на годишна база на растежа на износа на стоки и услуги. Повишаване на икономическата активност на годишна база е отчетено във всички основни икономически сектори и в най-голяма степен в подсектора на добивната и преработващата промишленост.

Привнесена инфлация

Годишната инфлация, измерена чрез ХИПЦ, продължи да се ускорява и възлезе на 15,6% в края на септември. Най-съществен натиск за повишение на потребителските цени оказа поскъпването на основни енергоизточници и селскостопански стоки на международните пазари.

Поевтиняването на еврото спрямо щатския долар беше друг фактор за оскъпяването на вноса в търговията с държави извън ЕС.

По отношение на вътрешната макроикономическа среда натиск за повишение на цените оказват силното потребителско търсене и растежът на разходите за труд на единица продукция. Въз основа на тези тенденции и развитие, на допусканията за изменението на международните цени на суровините и пренасянето им върху административно определяните цени, в централната банка очакват инфлацията през четвъртото тримесечие на тази година и през първото тримесечие догодина да следва тенденция към плавно забавяне. Влияние ще оказват фактори с проинфлационно влияние – прогнозирано съществено увеличение на разходите за труд на единица продукция, растеж на частното потребление, както и преустановяването на действието на някои фискални мерки.