И централните банки се запасяват със злато за зомби апокалипсиса

Съветите за оцеляване при зомби апокалипсис са доста ясни – щом напълните бункера с консерви и оръжия, се запасете с кюлчета злато. Ще ви трябват за купуването на куршуми и подкупи.

Този начин на мислене може и да се свързва с т. нар. златни бръмбари – почитателите на златото като инвестиция, но не е чак толкова далече от причината зад притока на средства към пазара на ценни метали в момента – а държавните власти са начело. Централните банки са купили 400 тона злато през тримесечието до края на септември, показа по-рано миналата седмица доклад на World Gold Council. Това е рекорден приток на средства и се равнява на това, което регулаторите биха купили за цяла година при обичайни обстоятелства. Централните банки на развиващите се пазари се оказват най-големите купувачи на злато. Графика: Bloomberg

В известния със своята причудливост свят на държавната търговия със злато невинаги става ясно веднага кои са най-големите купувачи. Паричните власти са толкова големи купувачи, че биха могли да изкривят целия пазар, излизайки наяве – една от причините цените да се сринат през 90-те и началото на новия век бе, че някои европейски централни банки продаваха в унисон.

Наблюдава се обаче един общ очевиден фактор между обявилите се купувачи: всички те са държави със сериозни проблеми. Турция, чиято лира се срина с 52% през годината до септември, е прибавила 95,5 тона злато за същия период. Египет е купил 44,8 тона, а цената на лирата на страната се е сринала с 20%. Покупката на Индия от 40,5 тона съответства на 8,7% поевтиняване на рупията. Иракският динар е фиксиран спрямо долара, но суаповете за кредитно неизпълнение, защитаващи при неплащане на дългове ,нараснаха до близо 9% през септември, дори и след покупката на 33,9 тона злато.

Това е любопитна ситуация. Складирането на кюлчета в трезорите на централната банка дълго време бе силен сигнал, че съответното правителство ще е благоразумен и надежден кредитополучател.

Но няма такова количество злато, което да убеди когото и да е било, че фискално разпасаното египетско правителство е добро за кредитиране. Американските 10-годишни държавни ценни книжа, които в момента са с доходност от 4,2%, също изглеждат по-добра оферта от ценния метал, който не носи лихва, особено когато златото вече не се представя по-добре от общата възвръщаемост по държавния дълг. Златото и общата доходност по американския държавен дълг отново се движат паралелно. Графика: Bloomberg

Кюлчетата обаче имат едно ключово предимство – за разлика от облигациите не те вкарват във взаимоотношения с ненадежден партньор. Американският държавен дълг някога бе една от най-сигурните форми на валута, истинска безрискова инвестиция. През февруари, координираните санкции срещу централната банка на Русия, изпариха по-голяма част от 498-те млрд. долара резерви по баланса на страната. Европейският съюз сега иска да използва тези средства, за да плати за възстановяването на Украйна, съобщи по-рано Bloomberg. В свят, в който не можеш да се довериш на никого, е логично да се предпазиш с метал.

Погледнато през тази призма, покупките на Турция и Египет имат смисъл. Въпреки че и двете страни са ключови съюзнички на САЩ, техните отношения с Вашингтон се влошават значително през последното десетилетие на фона на растящите симпатии у правителствата им към авторитарното управление. Пътят напред за международните отношения е по-несигурен от когато и да е било. Логично е в този свят резервите на дадена централна банка да не са твърде силно обвързани с друга държава.

Поведението на тези държави също така е и признак за поведението на по-големите купувачи на пазара. Обявените покупки представляват едва 120 тона от общо 400 тона, които централните банки са купили през септември. Но можете да добиете добра представа кои са другите големи купувачи, като погледнете кои страни трупат най-големите излишъци по текуща сметка (тези излишъци, в крайна сметка, са балансите, които правителствата използват, за да купуват валутни резерви). Извън Европа, която преустанови големите покупки на кюлчета преди десетилетия, най-големите играчи са страни, чиито отношения със САЩ се влошават с всеки изминал ден: Китай, Русия и Саудитска Арабия. Някои от най-големите излишъци по текуща сметка в света са на страни с авторитарно управление и влошаващи се отношения със САЩ. Графика: Bloomberg

Ролята на долара като основно средство за размяна остава неоспорима. През тази година около 88% от валутните трансакции включват долари, показват данни на Банката за международни разплащания. И все пак делът на валутата в резервите на централните банки намалява значително от 65% към края на 2016 г. до 59% по-рано тази година.

Това почти сигурно е резултат от все по-силовия възглед на Вашингтон спрямо валутната доминация на долара през последните години – независимо дали става въпрос за притискане на френски банки да спазват американски санкции или блокирането на руските резерви от световната икономика и др. Доларът губи позиции като дял от валутните резерви на централните банки. Графика: Bloomberg

В такава ситуация златото изглежда като примамлива алтернатива. Дори така обаче, все пак има рискове. Венецуела вече трета година води серия съдебни дела в Лондон за това дали де факто президентът или политическият му опонент трябва да имат контрол върху златото на държавата, съхранявано в трезорите на Английската централна банка. Засега опозиционният лидер Хуан Гуайдо, признат от британското правителство, изглежда печели. Но на фона на всичко, когато дойде зомби апокалипсисът, и златото може да не се окаже достатъчно, за да ви спаси.