Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да предприеме „значителни стъпки“ на следващите си две срещи за повишения на лихвените проценти, заяви членът на управителния съвет Клаас Кнот, който е част от по-ястребово* настроената група. Това повиши очакванията за второ поредно увеличение от 75 базисни пункта през октомври, съобщава Bloomberg.
Гуверньорът на нидерландската централна банка каза, че ЕЦБ трябва да приключи с „нормализирането“ на разходите за заеми, преди да обърне внимание на дебатите за това как да свие облигациите за трилиони евро, които купи през последните кризи – процес, известен като количествено облекчаване.
„Имаме нужда от поне още две значителни увеличения на лихвите“, заяви Кнот в понеделник на презентация за финансовата стабилност в Амстердам. Той не очаква количественото затягане да започне преди 2023 г.
Откакто стартира повишаването на лихви през юли за пръв път от десетилетие, ЕЦБ ги вдигна със 125 пункта, а пазарите смятат, че ще има още едно увеличение от 75 базисни пункта на срещата на 27 октомври. В същото време обаче икономическите перспективи пред Европа се влошават. Рекордната инфлация и съкращаването на руските енергийни доставки направиха рецесията изключително вероятна.
Тези влошаващи се перспективи накараха някои от по-гълъбово настроените членове на управителния съвет на ЕЦБ да предупредят да не се стига твърде далече.
Макар че португалецът Марио Сентену заяви, че нормализирането на паричната политика е „абсолютно необходимо и желателно“, той допълни, че решенията трябва да са „постепенни и да бъдат водени от гъвкавост и пропоционалност“.
„Ненавременните реакции може да се превърнат в свръхреакции“, каза Сентену в понеделник в Лисабон.
Испанецът Пабло Хернандез де Кос по-късно повтори, че темпът на нормализиране от ЕЦБ ще зависи от икономическите данни, заявявайки в презентация пред студенти, че лихвите ще бъдат повишавани, докато инфлацията не се завърне към целта от 2%.
Гуверньорът на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало пък заяви за радио France Culture, че ЕЦБ е ангажирана да свали инфлацията до 2% до „две или три години“, считано от днешна дата, предава Ройтерс.
Той повтори, че „близо до 2%“ все още е правилната цел, която представителите на ЕЦБ и други централни банки трябва да преследват, допълвайки, че еврозоната „все още е много далече от нея“.
Ръстът на потребителските цени е много по-бърз в някои части на 19-членната еврозона, отколкото при други. В Прибалтийските държави стига 25%, докато средно за региона е 10%.
В Нидерландия тя надвишава 17% и може да останат високи по-дълго, отколкото предвиждат финансовите пазари и икономистите в момента, показва последният доклад за финансова стабилност на централната банка, публикуван в понеделник.
„ЕЦБ ще продължи да вдига лихвите, докато отново има надеждна перспектива за връщане към целта за стабилност от 2% инфлация в средносрочен план“, каза Кнот.
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.