Михаела Кьолер: Регулаторните изисквания към застрахователите пренасят риска върху потребителите

През годините се засилва процесът на пренос на риска към потребителите, стимулиран по регулаторен път, а това не е от полза и в интерес на потребителите на застрахователни услуги, които търсят гаранции за техните спестявания. Този коментар направи Михаела Кьолер, генерален директор на Европейската федерация на застрахователите Insurance Europe, на юбилейната конференция на застрахователния бранш, който отбелязва 140 години застраховане в България и 30 години от създаването на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). Кьолер постави акцент върху стремително нарастващите през години регулаторни изисквания към застрахователите и увеличаващия се брой регулаторни актове, които се отнасят към дейността им. И обърна внимание и на заделянето на огромен ресурс от страна на бизнеса – финансов и човешки, което, по думите ѝ, не допринася за ефективното му развитие.

Михаела Кьолер се спря на обсъжданите промени в Директивата за разпространение на застрахователни продукти по отношение на повишаване изискванията за разкриване на информация за потребителите. Тя даде пример от практиката, според който за сключване на животозастрахователна полица може да се наложи клиентът да се подписва 190 пъти на различни документи и изрази опасение, че повишаването на броя и вида документи, с които потребителите трябва да се запознаят, може да доведе до обратен на целения ефект за по-висока потребителска информираност.

Съветът на генералния директор на Европейската федерация на застрахователите Insurance Europe е хората да бъдат стимулирани да потребяват продукти и услуги, които да им осигуряват защита от рискове, но е категорична, че това може да бъде постигнато чрез адекватна регулация.

Михаела Кьолер очерта и друг важен проблем – въвеждането на работещи и практически приложими механизми по отношение на пропорционалността, с които да се отчитат спецификите и размерите на компаниите.

Дидие Милеро, ръководител на секция „Застраховане и пенсионно осигуряване“ на Европейската комисия, потвърди намерението да се въведат ефективни критерии за пропорционалност по отношение на капиталовите изисквания за застрахователите, които заедно с това да бъдат приложими за целия Европейски съюз и да бъдат автоматично прилагани. Той посочи, че според техни изчисления една четвърт от компаниите на българския пазар биха попаднали категориите на по-облекчен режим.

Според Кирил Бошов, член на ръководството на АБЗ, основният въпрос, който стои пред българския застрахователен бизнес, е как да се повиши потреблението на застрахователни продукти в условията на увеличаващи се разходи на застрахователите при съобразяване с нормативните изисквания.

Той посочи като особено предизвикателство фактът, че за да отговарят на регулаторните изисквания българските застрахователи трябва да заделят значим ресурс, съпоставим с този на другите европейски застрахователи, като заедно с това трябва да поддържат ниско ценово равнище на своите продукти, които съответстват на стандарта на живот в България.

Той коментира и проблема, свързан с въвеждането на допълнителни регулации на национално ниво към европейските и негативното отражение на тази практика върху конкурентоспособността на местните застрахователи спрямо тези от други европейски държави, в които такива не са въведени. Той обаче подчерта, че в България има много  благоприятна бизнес среда за износ на застрахователни продукти на единния европейски пазар и тази среда би могла да донесе добри резултати с подкрепата и на държавните институции.

Владимир Савов, зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), съобщи бъдещите регулаторни планове на регулатора, като се спря по-подробно на предстоящите изменения в Наредба 53 и Кодекса за застраховане по повод влизането в сила от началото 2023 година на новия счетоводен стандарт в застраховането.

Той коментира, че устойчива политика на регулатора е да се стреми към постигане на правилния баланс между защитата на потребителите и стимулите за развитие на бизнеса.

Константин Велев, председател на управителния съвет на АБЗ, очерта основните рискове, пред които е изправено съвременното общество – промени в климата и зачестяващи природни бедствия, промяна във възрастовата структура на населението и ефектите от това върху пенсионната и здравните системи, интензивна дигитализация и рискове за киберсигурността, пандемични рискове.

„Застрахователната индустрия може да адресира тези рискове чрез разнообразни решения както по отношение на справянето с последиците от тяхната реализация, така и във връзка с превенцията на риска“, убеден е той.

Константин Велев напомни, че само за последния месец в България се случиха две тежки природни бедствия, щетите от които все още се оценяват. Той съобщи, че между 2010 г. и 2019 г. щетите от бедствия възлизат на 1,1 млрд. долара, което се равнява на около 0,2% от брутния вътрешен продукт на страната общо за периода 2011-2019 г.

„Въпреки ясно очертания риск и тенденцията за нарастването му, България е с най-нисък дял на имущественото застраховане в целия ЕС - делът на застрахованите жилища и земеделски имоти е не повече от 10%. Показателна е разликата между дела на брутния премиен приход по линия на имущественото застраховане– средно за Европа този дял е 36,5%, а за България – 13,8%“, посочи председателят на АБЗ.

Според него причините за тази ситуация са разнопосочни – ниските доходи и ограничената покупателна способност на голяма част от населението, очакванията на гражданите, че държавата ще им помогне в случай на бедствие и оттам липса на стимул за застраховане. Велев обясни, че влияние оказват недостатъчната потребителска информираност по отношение на смисъла, ползите и характеристиките на застрахователните продукти, както и битуващите все още устойчиви негативни нагласи към застраховането. Константин Велев е категоричен, че те обаче, не се основават на реален потребителски опит и заяви, че това се вижда от националното проучване на АБЗ.

Константин Велев се спря на демографските рискове, свързани с процесите на застаряване на населението и намаляване на съотношението между работещи и пенсионери. Той посочи, че делът на българските пенсионери в бедност е в пъти по-висок (34,6%) от средния за Европа (16%).

Той настоя при хроничния дефицит на НОИ да се поема лична отговорност за индивидуалното благосъстояние през пенсионния период.

„Съществуват редица инвестиционни възможности в тази връзка, сред които са и инвестиционните и спестовните застраховки „Живот“, посочи застрахователният експерт.

Велев напомни, че ситуацията със здравната грижа в България също е проблематична. „През 2018 г. 19% от домакинствата са имали „катастрофални“ здравни разходи, което е най-високото равнище в целия ЕС. Здравното застраховане може и трябва да се използва като инструмент, който би помогнал за адресиране на ситуацията. Интересът към здравните застраховки расте, което е ясен показател за потребността на гражданите от по-качествен достъп до здравна грижа, който може да бъде осигурен чрез застрахователна защита“, е мнението на председателя на АБЗ.

Светла Несторова, главен изпълнителен директор и председател на УС на ЗЕАД "Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп", посочи, че нивото на допълнителни плащания в България остава на много високо ниво – 38%, което изправя гражданите пред сериозни финансови затруднения.

„Здравното застраховане предлага вселена от възможности за подобряване качеството на здравната грижа и достъпа до нея, подчерта тя. –В България здравното застраховане се случва чрез работодатели, като това оставя значителна част от обществото извън обсега му, включително поради невъзможност или нежелание от страна на някои от тях да застраховат своите служители.“

Що се отнася до причините за ниското застрахователно проникване, Светла Несторова смята, че значим фактор е изграденото в продължение на десетилетия устойчиво разбиране сред обществото за ролята на държавата, като единствен източник на грижа за здравето, за осигуряване на пенсионния период, за защита при природни бедствия. Според нея за повишаване на застрахователното проникване основна роля имат и могат да играят застрахователните агенти.

Веселин Ангелов, изпълнителен директор, ЗАД "Алианц България", определи животозастрахователните продукти като единствените, които „предлагат комбинация от защита на живота и здравето с инвестиция, обезпечават едновременно нашите късни години и времето, през което сме трудово активни и носим сериозна лична и финансова отговорност“. Сред предимствата на този вид продукти той прибави индивидуализираният подход и гъвкавост по отношение на суми, покрития, срокове и условия, преференциалният достъп до финансовите пазари, гарантираност на вземанията при несъстоятелност на застраховател и данъчни облекчения.

„В последните години животозастрахователният пазар интензивно се развива, като сред основните фактори са ниските лихви по депозитите и съответно търсенето на по-изгодни алтернативи, както и повишената квалификация и умения на посредниците“, посочи причините за проникването на застрахователните продукти Ангелов.

Глобален поглед върху климатичните рискове, отражението им върху земеделието и застрахователната защита в тази връзка направи и Марсел Андрис,  старши експерт земеделско застраховане в Swiss Re. Той потвърди, че за земеделските стопани изменението на климата означава повишен риск от суши, градушки, горещи вълни, пролетни слани и наводнения. „В резултат, в глобален мащаб потреблението на земеделски застраховки се увеличава, като в много страни се въвеждат субсидии за премиите и национални схеми“, даде пример застрахователят.

Калоян Симеонов от Министерство на финансите коментира въпроса за финансовата грамотност като една от предпоставките за повишаване на рационалното и изгодно за индивида потребление на финансови, включително и застрахователни, продукти. Той даде висока оценка за дейностите на АБЗ, насочени към повишаване на информираността на потребителите в сферата на застраховането.