Главният икономист на Swiss Re Джером Хегели мисли много за 15 август 1971 г. напоследък.
На този ден, казва Хегели, американският президент Ричард Никсън прекъсва излъчването на популярния американски сериал „Бонанза“, за да обяви края на паритета на долара със златото, подкрепяйки на свой ред над половин век на глобализация, гъвкави лихвени проценти, отворени пазари и забавяне на инфлацията, който предизвика слухове за нейната смърт, пише Bloomberg.
Датата се отличава, защото е началото на ера, която приключва сега, казва Хегели, който е работил и за Швейцарската национална банка, включително и като неин представител в изпълнителния съвет на Международния валутен фонд.
„Ние сме в криза“, която се развива „на забавен каданс“ благодарение на храната, енергийните източници и сътресенията във веригата на доставки, каза той в интервю. „Трябват кризисни времена за промяната в макрорежима“, която се случва в момента, допълва той.
Новата система, която се появява трябва да носи „духа на Бретън Удс“ в акцента си върху сътрудничеството между хората, определящи паричните политики по света, имайки предвид конференцията от 1944 г., на която 44 страни поставят основите на следвоенния доларов стандарт. САЩ обещават да обръщат доларите в злато при курс от 35 долара за тройунция – система, която впоследствие е прекратена от Никсън. Всеки нов ред, който се появява след това, трябва да адресира по-добре нуждите и възможностите на развиващите се пазари наред с тези на по-напредналите икономики, казва Хегели.
Отправна точка за централните банкери – заети с прекалибрирането на прогнозите за инфлацията на фона на руската инвазия в Украйна – е да изпълнят задачата си за ценова стабилност, казва икономистът.
Фокусът трябва да е върху улесняването на дългосрочните инвестиции - наред с възстановяването на „реалната икономика“, с материални активи като тези в инфраструктурата, която набира популярност след 15 години на инфлация при цените на финансовите активи. В този смисъл Хегели похвали Сингапур за решението си от този месец да започне предлагане на зелени облигации, като подобни по думите му има и в други страни, тъй като правителствата искат повече частен капитал да се насочва към инфраструктурни проекти.
И макар бившият централен банкер да е относително оптимистичен за приемането на тази нова епоха на световна икономика и способността на паричните власти да изпълнят мандата си – подход на „връщане към корените“, който се фокусира върху ценовата стабилност – то краткосрочната му прогноза е далеч по-мрачна. Джером Хегели. Снимка: Bloomberg LP
Прогнозите на Swiss Re за ръста на цените са над консенсусните. Хегели и екипът му очакват по-висока инфлация, задържаща се за по-дълго. В САЩ очакванията са инфлацията при потребителските цени да се успокои до около 3% в рамките на следващото десетилетие.
Това ще означава „инфлационна рецесия“ – по-високи цени при свиване на икономическия растеж – по света, макар и да не е като стагфлацията през 70-те, казва той. И макар рецесията да очаква да е „по-скоро смекчена“ в САЩ, много по-сериозно понижение се задава в Европа, където цените на природния газ са значително завишени.