Трансатлантическият разрив може да стимулира резервите в евро

Ако военните и дипломатическите съюзи помагат да се определи къде държавите съхраняват резервите в твърда валута, развалянето на трансатлантическите връзки повдига големи въпроси относно бъдещия баланс между глобалните притежания в долари и евро.

Вечните съмнения относно дългогодишния доминиращ статут на долара като световна резервна валута отново са в светлината на прожекторите, тъй като администрацията на президента Доналд Тръмп се заема да пренастрои търговските и военни връзки на Америка, пише Ройтерс.

Дискусията за геополитиката и резервите обикновено се съсредоточава върху големите развиващи се страни, като Китай. Малко внимание се обръща на традиционните съюзници на САЩ, особено в Европа.

Безбройните проучвания за ролята на долара като световна резервна валута почти винаги заключават, че зелените пари, които представляват 57% от известните глобални резерви на централните банки, едва ли ще бъдат детронирани скоро.

Причината обикновено е, че на доларовите алтернативи им липсват пазари със същия размер, прозрачност и ликвидност като в САЩ. Всеобхватното присъствие на долара в глобалните офшорни центрове и в световната търговия с фактуриране допълнително затвърждава използването му.

Графика: Ройтерс, LSEG Datastream

Документ на Федералния резерв от 2022 г., изготвен от икономиста Колин Вайс, изследва въздействието върху доларовите притежания на решението за замразяване на руските активи, след като Кремъл започна войната в Украйна. Приблизително три четвърти от чуждестранните официални притежания на американски активи са в държави, които имат военни връзки с Вашингтон.

„Докато резервите в щатски долари вече не се държат изключително от политически съюзници, които разчитат на военната подкрепа на САЩ, както беше от 60-те до 80-те години на миналия век, тези страни все още са най-важният набор от притежатели на доларови активи“, посочва Вайс в доклада.

Икономистът групира държавите на такива с официални военни съюзи със САЩ, такива с неофициални, включващи споразумения за оръжия или съвместни учения с американската армия, и такива със специфични икономически и финансови връзки, например с фиксирани към долара валути. Той предполага, че в сценарии, които предполагат силно нестабилна геополитика, рискът от продажба на доларови резерви представлява около 800 млрд. долара - или малко над 6% от дела на долара в общите резерви.

„Дори геополитически мотивирано отдалечаване от щатския долар при търговското фактуриране само би намалило ролята на долара като резервна валута, но не би я унищожила“, изчислява икономистът.

Това проучване обаче е правено много преди драматичното разцепване на трансатлантическите отношения, което предизвика значително преосмисляне на отбранителните отношения на Европа с Вашингтон и доведе до натиск за превъоръжаване на целия континент.

Financial Times съобщи миналата седмица, че големите военни сили в Европа изготвят планове да прехвърлят отговорността за отбраната на континента от САЩ чрез управлявано прехвърляне, обхващащо период от 5 до 10 години.

Този променящ се пейзаж повдига въпроси за това как европейските съюзници ще гледат на резервите си в долари занапред - или всъщност на излагането им на доларовите платежни системи по-общо в светлината на пренасочването на САЩ.  И ако комбинираното военно влияние на Европа в крайна сметка приеме някои от характеристиките на сегашната военна мощ на САЩ, може ли това да не повлияе къде по света се намират тези резерви?

Миналата седмица главният икономист на Европейската централна банка (ЕЦБ) Филип Лейн заяви, че зависимостта на Европа от американските доставчици на плащания я оставя отворена за „икономически натиск и принуда“, което очертава рисковете от влошаване на трансатлантическите отношения.

„Свидетели сме на глобална промяна към по-многополюсна парична система, като платежните системи и валутите все повече се използват като инструменти за геополитическо влияние“, коментира Лейн, като добавя, че развитието на „цифрово евро“ е една обещаваща опция.

Делът на еврото в световните резерви достига 20% и е вторият най-голям в света, като остава сравнително стабилен през последните 10 години. Същевременно делът на долара в глобалните резерви спада със седем процентни пункта за същия период от време.

Въпреки че се водеха много дебати относно потенциалното нарастване на малкия дял на китайския юан (2%) в световните резерви, перспективата за по-голямо използване на еврото често се отхвърля - отчасти поради опасения относно фрагментираните базови дългови пазари и непълните аспекти на банковия съюз и еврозоната.

Очакваното увеличение на европейския държавен дълг и вероятните съвместни заеми от ЕС може да помогне за посрещане на част от търсенето на „безопасни“ активи с висок рейтинг от регионални и задгранични мениджъри на резерви.

В свят, в който международните отношения на Вашингтон стават все по-непредсказуеми, а търговската и икономическата му политика все по-насочена навътре, вторият по големина резервен актив може да се окаже, че ще спечели позиции пред дългогодишния лидер.