Бисмутът – нишов метал, използван в индустрии от производство на бои до отбрана – поскъпна впечатляващо много от началото на февруари, когато Пекин въведе ограничения на износа в отговор на търговската офанзива на президента на САЩ Доналд Тръмп, предаде Bloomberg.
Металът беше сред петте, които бяха добавени в списъка на контролирания износ на Китай, след като Тръмп наложи първоначално 10% вносно мито върху китайските стоки. След това износът на бисмут от Поднебесната империя рязко спадна през февруари, което затегна световния пазар и предизвика скок на цените от близо 500%.
Китай доминира в производството на широк спектър от стратегически материали, попаднали в капана на засилващото се геополитическо съперничество между Вашингтон и Пекин. В четвъртък Тръмп се позова на извънредни правомощия, за да насърчи по-голямото производство на ключови суровини в САЩ - в допълнение към действията на предшественика си Джо Байдън.
Бурното движение на цените на бисмута през последните седем седмици показва способността на Пекин да влияе на потоците от суровини, считани за важни за националната сигурност. Китай отговаря за около 80% от световното производство на рафиниран бисмут, докато САЩ не са добивали такъв от 2013 г. насам, по данни на Геологическата служба на САЩ. Вашингтон получава около две трети от необходимия си бисмут от азиатската държава.
По данни на митническата администрация на страната износът на бисмут от Китай е намалял до 458 тона през февруари, което е по-малко от половината от средната месечна стойност за миналата година. Световните референтни цени, проследявани от Fastmarkets Ltd., скочиха от 6 долара за паунд преди действията на Пекин на 4 февруари до почти 35 долара тази седмица.
В търсене на алтернативи
Рискът за президента Си Дзинпин в по-дългосрочен план е, че всеки опит за засилване на влиянието на Китай в областта на стратегическите суровини просто ще подтикне повече държави да търсят други варианти.
„Като основен доставчик на бисмут за света, Пекин на практика се прострелва в крака с ограниченията за износ, които предизвикват огромни скокове в цената. Това може да стимулира клиентите да търсят алтернативни материали“, коментира Робин Гоад, главен изпълнителен директор на Fortune Minerals Ltd., която има за цел да добива метали, включително бисмут, по-късно през това десетилетие. „Това не е добре за пазара в дългосрочен план“, добави той.
Бисмутът има широка употреба - от автомобилни покрития до фармацевтични продукти и нискотемпературни сплави. Той се присъедини към разширяващия се набор от метали в списъка на Китай със стоки, подлежащи на засилен контрол при одобряване на износа. Сред тях са също волфрам, молибден, индий и телур. Цените на антимона, включен в по-ранен кръг от мерки за контрол на износа, са с 300% по-високи от тези преди година.
През последните седмици на фондовите пазари в Китай се наблюдава и оживление около производителите на критични минерали, тъй като напрежението между Вашингтон и Пекин се понижава. Zhuzhou Smelter Group Co., производител на бисмут като страничен продукт при добива на олово и цинк, е нараснал с 24% през този месец, в сравнение с ръст от по-малко от 2% на по-широката фондова борса в Шанхай.
Единственият значителен вътрешен източник на бисмут в САЩ е от рециклирани сплави, които според геологическата служба на САЩ са представлявали между 3% и 10% от доставките през последните пет години. Материалът може да бъде открит в някои оловни руди, но последният първичен оловен металургичен завод в САЩ е затворен преди повече от десетилетие.
След въвеждането на ограниченията за износ бисмутовите слитъци на вътрешния пазар в Китай са поскъпнали двойно. Според анализаторите на Mysteel Global търговците задържат материала на пазара, което оказва натиск за повишаване на цените.