Три фактора сериозно повлияха на финансовия пейзаж през последните 12 месеца – фокусираният върху изкуствения интелект (AI) оптимизъм, надеждите за изравняване на пазарите и по-високата доходност по държавните облигации. И трите ще продължат да играят роля тази година, но по начин, който предполага по-висока волатилност и нужда за преосмисляне на инвестициите, включваща по-широка вселена от възможности както на публичните, така и на частните пазари, пише икономистът Мохамед ел-Ериан за Bloomberg.
Оптимизмът около потенциала за разширяване на производителността на вълнуващите технологични иновации отчасти се вижда в степента, до която няколко компании доведоха до ръст на индекса S&P 500 от един рекорд към следващия. Това е добре обосновано усещане предвид множеството начини, по които изкуственият интелект ще подобри това, което правим и как го правим. То е оправдано и от скоростта, с която се постига напредък. Парите, вложени в сектора, и честотата на актуализациите вече карат някои представители на сектора с готовност да признаят, че не са сигурни къде ще бъде технологията през следващите две години.
Гледайки напред, този оптимизъм вероятно ще бъде подсилен не само от широкото приложение на генеративния AI, за който е най-добре да се мисли като технология с общо предназначение, но и от напредъка в други сфери на AI. Развитието на продължаващата работа в квантовите изчисления и естествените науки също е вълнуващо. Следващите няколко години ще бъдат особено важни, следейки взаимодействието между общия изкуствен интелект, квантовите изчисления и естествените науки.
Концентрираният характер на ръста на фондовия пазар доведе до няколко необичайно големи разминавания в оценките. Те включват технологични компании спрямо останалата част на пазара, щатски спрямо чуждестранни акции, както и възвръщаемостта по американските акции спрямо възвръщаемостта по облигациите. Предизвиквайки няколко необичайни явления, включително включително отрицателна рискова премия за акциите, тези разминавания накараха някои пазарни участници да очакват изравняване както в САЩ, така и в международен план. Виждаме, че това се отразява в значителния приток на средства към по-широки индекси на акции, към пазарите на облигации и все повече към акции извън САЩ.
Очакваното сближаване обаче никак не е толкова лесно. За да настигне останалият свят САЩ, трябва да видим ориентирани към растеж реформи, които да подобрят основните икономически показатели в Европа, Китай и няколко развиващи се икономики. В случая с Европейския съюз това изисква силно политическо лидерство, особено от страна на Франция и Германия, които са потънали в политическа несигурност.
Сближаването зависи и от преодоляването на политическите мерки, които биха могли да влошат препятствията пред растежа в международен план. Ето защо пазарите обръщат толкова голямо внимание на новините от САЩ, както и от посоката на Федералния резерв.
Доходността по държавните облигации на САЩ вече се повиши заради по-силната от очакваното икономическа активност и доста трайната инфлация. Към това се прибавя и осъзнаването, че Фед няма да може да намали лихвите толкова много и толкова бързо, колкото мнозина очакваха преди няколко месеца.
Неочакваното нарастване на доходността в САЩ доведе до повишаване на доходността и в други развити икономики, особено в Обединеното кралство, което е по-уязвимо към вторични ефекти от чужбина поради вътрешните си предизвикателства. То се отрази и на развиващи се икономики, включително на тези, които смятаха, че са си създали значително пространство за намаляване на лихвите. Заедно тези фактори затрудняват плавното изравняване на световната икономика, при което обикновено изоставащите икономики постепенно преодоляват разликата спрямо икономическата изключителност на САЩ. Ако се задържи, тази мудност може дори да подкопае икономиката на САЩ.
Колкото повече се разглеждат тези три важни характеристики на финансовия пейзаж през последните 12 месеца, толкова повече анализът показва вероятността от значителна нестабилност в бъдеще. В крайна сметка условията, които биха осигурили организирани и взаимно подкрепящи се прехвърляния към нетехнологични и международни акции, далеч не са автоматични. Тази сложна по своята същност ендогенна динамика се усложнява от политическата и геополитическата несигурност.
В тази среда инвеститорите трябва да са отворени за продължаваща еволюция на инвестиционните подходи, а не просто да избират да се позиционират за средно възстановяване. Казано по друг начин, неотдавнашното голямо добавяне на стойност, което дойде от приемането на силно тематично наслагване към общата пазарна експозиция (мислете най-вече за изкуствения интелект) може да еволюира в още по-голяма специфичност при избора на определение.
Това е свят, който предпочита активното управление пред пасивните, базирани на индекси стратегии. Инвеститорите трябва да положат опит да се възползват и от по-широк спектър от инвестиционни възможности, включително при преодоляването както на пазарните, така и на институционалните неуспехи чрез прилагането на развити пазарни техники на частните кредитни пазари в развиващите се икономики. Те трябва да се стремят да навлизат по-активно и в опортюнистични области като финансирането на съдебни спорове, които не се движат в синхрон с общия пазар.