Инвеститорите се обзалагат дали Тръмп ще направи Европа годна за инвестиции отново

Ситуацията в Европа е мрачна. Дали обаче е чак толкова мрачна?

Елитите на континента, събрани на Световния икономически форум в Давос, се обединиха около мнението, че всичко е ужасно, след като години наред настояваха, че всичко е наред. Комбинацията от заплахите за въвеждане на мита, отправяни от новия президент на САЩ Доналд Тръмп, вълнението в САЩ относно дерегулацията и годините на застой в растежа тласнаха европейските лидери към осъзнаването, че може би обвързването на бизнеса в региона с бюрокрацията е лоша идея, пише The Wall Street Journal.

Проблемът на Европа е някой да се досети да направи нещо по въпроса.

Известно е, че големи промени в Европа се случват само когато има криза, така че водещи политически фигури се опитват да засилят усещането за криза. Управителят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард дори описа ситуацията като „екзистенциална“ на форума в Давос.

Всичко това има значение не само за бъдещето на Европа, но и за инвеститорите като цяло. Мнозина се чувстват неудобно колко добре се справят пазарите в САЩ в сравнение с останалия свят. Някои смятат, че разминаването е неустойчиво и че инвестициите в чужбина са начин да разпределят риска.

Ако Европа успее да промени курса, това ще даде тласък на растежа и ще помогне и на акциите, които са поскъпнали със само 50% през последното десетилетие в сравнение с утрояване на цените в САЩ.

Проблемът е европейците да бъдат убедени, че са достатъчно застрашени, за да започнат да насърчават растежа.

„Страхувам се, че ние наистина се регулираме така, че се вадим сами от конкуренцията“, коментира Никлас Мартенсон, главен изпълнителен директор на шведския фериботен оператор Stena Line. „От европейска гледна точка има повече желание за състезание сега“, добавя той.

„Ние нямаме търпението да се справим с европейските регулации“, допълва и Касим Кутай, главен изпълнителен директор на Novo Holdings, която управлява активите на стойност около 150 млрд. долара на датската фондация Novo Nordisk. „Толкова много иновации се случват в Европа, но компаниите мигрират към САЩ, защото там могат да пуснат продуктите си на пазара“, подчертава той.

Голямата надежда е, че Европа ще реши бързо да приложи реформите, предложени от бившия управител на ЕЦБ и бивш премиер на Италия Марио Драги. Докладът му беше публикуван през миналата година. Голяма победа ще бъде и завършването на Съюза на капиталовите пазари - обединяването на финансовите пазари в региона чрез премахване на припокриващото се регулиране за отделните държави.

Подобни инициативи датират от десетилетия, но по тях е постигнат незначителен напредък. Необходими са още интегрирани енергийни системи и по-лесна среда за развитие на изкуствен интелект.

Досега политиците в Европейския съюз (ЕС) водеха разговори не да се реформират регулаторни режими, а да не се разширяват регулации. По-конкретно, европейските лидери в Давос говориха за премахване на изискванията за екологично докладване чрез три отделни, противоречащи си набора от правила, които трябва да влязат в сила скоро.

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен възложи на Валдис Домбровскис, бивш комисар по търговията, задачата да опрости правилата.

Стремежът на Тръмп към дерегулация на бизнеса може да осигури необходимия тласък, за да се включат и европейските лидери в такива инициативи. „Една гореща платформа, един общ враг, всичко това може да помогне“, смята Роналд Вуйстер, главен изпълнителен директор на APG Asset Management, която управлява 616 млрд. евро активи на нидерландските пенсионни фондове.

Въпреки че в Давос управляващата класа даваше вид, че разбира всичко това, далеч не е ясно доколко избирателите са готови да приемат някои компромиси. „Не съм сигурен, че националните политици ще успеят да го продадат на електората“, казва Ян дьо Палек от S&P Global Ratings, който е базиран в Париж.

Проблемите са многобройни. По-малките държави не искат да загубят фондовите си борси, което може да е вероятният резултат от обединяването на капиталовите пазари. Германия не иска Commerzbank да бъде закупена от италианската UniCredit и като цяло трансграничните банкови сливания остават проблематични за много страни.

Френските и нидерландските фермери са против споразуменията за свободна търговия, вкл. се обявиха срещу наскоро подписаните споразумения с Мексико и с групата държави от Латинска Америка Меркосур. И двата договора трябва да бъдат ратифицирани от всички членки на ЕС.

Все пак, както посочва Филип Хилдебранд, заместник-председател на BlackRock и бивш ръководител на Швейцарската централна банка, това може да окаже натиск върху Европа, подобен на натиска от разпадането на бившия Съветски съюз. Събитията доведоха до подписването на Договора от Маастрихт, който на практика създава съвременния ЕС, и разширяването на блока в Източна Европа.

Компромисът е жизнената сила на европейската политика и Беата Яворчик, главен икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие, вижда известна надежда за нова голяма сделка. „Повечето лица, вземащи решения, осъзнават, че сме в ситуация „сега или никога“, казва тя.

Може би най-доброто нещо за европейските акции би било не толкова повече растеж, тъй като големите европейски компании реализират голяма част от приходите си извън региона, а обединените капиталови пазари да премахнат самодоволството на спестителите и да ги насърчат да поемат риска на фондовите пазари.

Трудно е да си представим, че европейските политици ще бъдат изтръгнати от тяхното самодоволство и ще поемат риска да пристъпят към дерегулация. Ако го направят обаче, това има потенциала да трансформира континента и финансовите му пазари.