"Това е знак за предстоящи войни": Защо светът залага на златото?

Дните на обикаляне по коварни пътеки през Скалистите планини в търсене на богата златна жилка може и да са приключили отдавна, но златни трески продължават да се случват и в момента сме в разгара на такава.

Войните, идеологиите и протекционизмът разделят света на отделни блокове, като развиващите се страни трупат кюлчета, за да се подготвят за деня, когато глобалната финансова система, доминирана от САЩ и Европа, рухне и нова заеме нейното място, пише Politico.

Тази тенденция, която започна преди десетилетие, се подсилва през 2024 г. от по-краткосрочни фактори, особено низходящия завой на световните лихвени проценти. В резултат на това цените на златото покориха няколко рекорда, като затвориха и на ниво над 2800 долара за тройунция през декември.

През 2024 г. златото поскъпва с 35%, като изпреварва 20-процентния ръст на акциите в САЩ. Ръстът на цената на златото е над два пъти по-голям от увеличенията на всеки борсов индекс в Европа. Лина Томас от Goldman Sachs предвижда, че цената на златото ще надхвърли 3 хил. долара до края на следващата година.

В основата на ралито са централните банки, особено тези, които или са - или се страхуват, че могат да бъдат в бъдеще, обект на санкции от страна на САЩ. Китай например е купил над 316 тона от началото на войната в Украйна. Русия също е голям купувач, както и централните банки в Близкия изток, Централна Азия и Индия.

Съвсем наскоро покупките на злато доминираха две страни, чиято история и скорошен опит ги направиха чувствителни към геополитически риск: Полша и Унгария. Полша отдавна искаше да увеличи златото до 20 процента от официалните си резерви. Националната банка на Унгария поднови покупките за първи път от три години през септември заради нарастващата несигурност и ролята на златото като сигурно убежище, което съхранява стойността.

Други обаче говорят доста по-откровено. „Това е знак за предстоящи войни“, според европейски централен банкер, на когото медията предоставя анонимност, за да сподели тревогите си.

Не става дума само за страха от враждебни действия и санкции, но и за недостатъчната надеждност на държавите, изградили следвоенния глобален финансов ред. Както САЩ, така и Европа страдат от нарастващо дългово бреме, което изглежда неустойчиво в дългосрочен план, както подчерта и Международният валутен фонд (МВФ) на годишната си среща.

Тъй като дългът на САЩ сега е 124 процента от БВП и расте бързо, много централни банки държат голяма част от резервите си в държавни облигации на САЩ и централните банкери са все по-загрижени за излагането им на фискалните рискове в САЩ, допълва Лина Томас.

Идеята е „бавно да диверсифицираме международните резерви от това, което остава много голямо притежание на базирани в долари активи“, казва Мохамед ел-Ериан, бивш шеф на гиганта за търговия с облигации Pimco. Доларът все още представлява около 58 процента от световните валутни резерви, което го прави почти незаменим за всякакъв вид трансгранична търговия, но това е спад от около 65 процента само преди десетилетие.

Неутралността и неизменността на златото го правят подходяща котва за паралелната финансова система, която се изгражда - такава, която САЩ няма да доминират или манипулират.

Западните политици бавно осъзнаха риска. На годишната среща на МВФ председателят на ЕЦБ Кристин Лагард отбеляза, че „Китай купува злато, както никога досега“ и промърмори мрачно относно опитите за „натиск върху други валути“. „Ролята на валутата никога не трябва да се приема за даденост“, коментира тя.

Наскоро Лагард коментира пред Le Monde, че доларът няма да бъде детрониран през нейния живот. Това отчасти може да се дължи на информацията от срещата на върха на групата БРИКС+. Въпреки че срещите на БРИКС често генерират изрично антидоларова реторика, комюникето на последната среща на върха се фокусира върху злините от санкциите на САЩ, но иначе хвърли тежестта си зад реформирането на съществуващи институции като МВФ.

Според Ел-Ериан това са отделни усилия, но те могат да послужат за обединяване и бавно подкопаване на абсолютното господство на долара и на системата за доларови плащания.

Докато развитите икономики държат до 70% от резервите си в злато, централните банки на страните от БРИКС обикновено държат около 10%, като по-голямата част от останалото е в долари. Това означава, че те вероятно ще останат купувачи на злато в дългосрочен план, дори ако – какъвто е в момента случаят с Народната банка на Китай – могат да се въздържат, когато смятат, че цените са отишли ​​твърде далеч.

Традиционно цените на златото са свързани с лихвените проценти на централната банка. Когато възвръщаемостта на спестяванията и облигациите се повиши, както се случи от 2022 г. насам, златото обикновено се движи в обратна посока, защото не предлага възвръщаемост.

Ситуацията сега обаче изглежда различна. Цените на златото се повишиха през по-голямата част от периода, когато централните банки повишаваха лихвите, и се повишиха още по-бързо, когато централните банки започнаха да намаляват лихвите.

„Традиционно не бихме обърнали никакво внимание на това“, казва Дейвид Уилсън, директор на стоковата стратегия във френската банка BNP Paribas. „Очевидно е обаче, че дейността на централната банка е преминала през психиката на спекулативните инвеститори. Ако видят централните банки да купуват злато, те казват, че ние също трябва да купуваме“, добавя той.

Според данни, събрани от Комисията за търговия със стокови фючърси на САЩ, нетното количество златни фючърси, държани от участниците на пазара, се е увеличило повече от три пъти през последните 12 месеца, въпреки че - както отбелязва Уилсън от BNP, покупките на централните банки намаляват през годината. Нетният спекулативен интерес сега е малко под рекордното ниво, наблюдавано в началото на пандемията.

Както и в миналото, настоящата битка за злато предполага повишено желание за надеждност на фона на несигурност и избледняващо доверие в институциите, казват анализатори. „По време на криза хората се тълпят към златото“, казва Кришан Гопаул, старши анализатор в Световния съвет по златото. „Това е глобален актив, който хората ценят и знаят, че ще бъде приет от другите“, добавя той.

Тази стойност се увеличава успоредно със съмненията относно стойността на други активи, дори на всемогъщия долар.

„Златото е символ на доверие от 3000 години“, коментира и Салваторе Роси, историк и бивш заместник-управител на централната банка на Италия. „Златните кюлчета за централните банки са като стария златен часовник на дядо за семейството: това е последният ресурс, който не бихте продали, но всеки знае, че го имате“, заключава той.