Защо фундаменталният анализ се проваля на фондовите пазари?

Съобщението на Федералния резерв на САЩ за лихвите ли е причината за спада на пазарите? Така поне смятат много анализатори, но това е много повърхностна перспектива, която доказва липсата на истинско разбиране за това как работят пазарите, пише Ави Гилбърт за Investing.com.

Новините могат да действат като катализатор за движение на пазара, но съдържанието на новините е без значение при определяне на посоката на движение, смята той, като добавя, че много движения в историята на пазара въобще не са подкрепени от новини.

Всъщност през 1988 г. проучване, проведено от Кътлър, Потерба и Съмърс, озаглавено „Какво движи цените на акциите“, подкрепя точно тази гледна точка. В рамките на проучването те преглеждат движенията на пазарите след големи икономически или друг тип новини (включително големи политически събития), за да разработят модел, чрез който човек би могъл да предвиди динамиката на пазара. Проучването обаче заключава, че „макроикономическите новини обясняват само около една пета от движенията на цените на фондовия пазар“.

Авторите на проучването посочват, че „много от най-големите пазарни движения през последните години са настъпили в дни, когато не е имало големи новинарски събития“. Те също заключават, че „има изненадващо малък ефект от големите новини за политически развития и международни събития“.

„Сравнително малките реакции на пазара на такива новини, заедно с доказателствата, че големи пазарни движения често се случват в дни без разпознаваеми големи новини, поставят под съмнение мнението, че движенията на цените на акциите са напълно обясними с новини“, посочват авторите на проучването.

Интересното е, че дори след като първоначално всички бързо запяха рефрена, че Фед е причината за спада на пазарите, през следващите дни някои анализатори изразяват съмнение какво наистина е казано от Фед, което може да е предизвикало такава реакция. Изглежда сега консенсусът е, че наистина няма изненада в казаното от Фед, което ги кара да се съмняват в причината за спада.

Един коментатор например отбелязва, че „основите на пазара са забележително стабилни“ и изразява неразбиране защо пазарът се понижава така.

Нещо подобно слушахме непрестанно и в периода 2011-2014 г. В една статия се посочва следното: „Няма абсолютно нищо ново в нито един от тези проблеми, но по някаква причина, в свят с голямо шумово замърсяване, с кратко внимание, пазарът действа така, сякаш вижда нещо ново“.

В друга статия пише: „Пазарите реагираха бурно на вчерашната среща на Федералната комисия на отворените пазари, въпреки че срещата съдържаше малко изненади. Макропроблемите днес са до голяма степен същите като преди шест месеца. Честно казано, мистерия е защо акциите се разпаднаха вчера. Фундаменталните показатели за акциите не са много по-различни от тези, които бяха вчера“.

Преди години проф. Ернан Кортес Дъглас пише, че според историческите данни финансовите пазари никога не се сриват, когато нещата изглеждат зле, а точно обратното. Преди да започне свиване, макроикономическите потоци винаги изглеждат добре. Ето защо по-голямата част от икономистите винаги обявяват, че икономиката е в отлично здраве точно преди да припадне.

Въпреки тези констатации обаче, икономистите продължават да се вглеждат в същите макроикономически основи, за да прогнозират бъдещето. Ако конвенционалният макроикономически подход е безполезен дори в ретроспекция, ако не може да обясни или разбере резултата, когато знаем какъв е той, има ли нужда да го направим, когато целта е оценка на бъдещето, пита Ернан Кортес Дъглас.

Ето и някои факти от историята на пазарите. През февруари 2009 г. институтът Кил отбелязва, че „глобалната финансова криза показа ясен системен провал на икономическата професия. В нашия час на най-голяма нужда обществата по света са оставени да се ровят в тъмното без теория. Крайъгълните камъни на много модели във финансите и макроикономиката са по-скоро запазени въпреки всички противоречиви доказателства, открити в емпиричните изследвания“.

В The New York Times през август 2013 г. четем, че „проблемът с икономиката е, че ѝ липсва най-важната от характеристиките на науката – подобрение в обхвата на прогнозиране и точността. Всъщност, когато става въпрос за постиженията на икономическата теория, изобщо не може да се говори за много прогностичен успех“.

Икономистът Робърт Прехтър посочва в една от неговите книги, че докато законът за „търсенето и предлагането действа сред рационалните оценители, за да създаде равновесие на пазара за нефинансови стоки и услуги, несигурността относно оценките от други хомогенни агенти предизвиква несъзнателни и нерационални колебания в социалните настроения, които, от своя страна, определят финансовите колебания“.

Освен това, тъй като хипотезата за ефективния пазар (основата за фундаменталния анализ на финансовите пазари) е израстък от света на икономиката, тя стана доста често разглеждана като неработеща парадигма за финансовите пазари. Като се изхожда от разбирането, че основно предположение в рамките на икономиката е ceteris paribus и основно предположение в хипотезата за ефективния пазар е, че всички инвеститори действат рационално и с едни и същи познания, лесно можем да разберем защо това е просто неприложимо на финансовите пазари.

Прехтър припомня още, че през 2007 г. председателят на Федералния резерв е коментирал пред Конгреса, че не може да идентифицира една единствена причина за драматичния спад на пазара. Това е забележително признание за макроикономически механик, който се застъпва за „финансов инженеринг“.

На 20 август 2015 г. също така е реализиран най-големият дневен спад от 18 месеца на цените на акциите, но според анализаторите тогава няма основополагащи икономически новини в САЩ, които да обяснят това.

Към днешна дата все още се обсъжда причината за Голямата депресия или пазарния срив през октомври 1987 г., светкавичния срив през 2010 г., азиатската финансова криза и много други „аномалии“ на пазара. През 1997 г. икономист, носител на Нобелова награда, отбелязва: „Истината е, че никой наистина не си е представял, че нещо като азиатската финансова криза е възможно и дори след това няма консенсус защо и как се случи“.

Беноа Манделброт директно заявява, че не може разумно да се приложи икономически механичен модел към финансовите пазари. От емпирична гледна точка в рамките на икономическата теория се предполага, че нарастващите цени водят до спад на търсенето, докато нарастващите цени на финансовия пазар всъщност водят до нарастващо търсене. И все пак повечето продължават неправилно да прилагат една и съща парадигма за анализ и към двете среди.

Къде ни оставя това сега? Какъв е подходящият и точен начин, по който да разглеждаме финансовите пазари?

Тъй като все повече и повече проучвания се провеждат върху психологическите аспекти на финансовите пазари, ние придобиваме по-ясно разбиране за истинския им двигател. Според изследване, озаглавено „Големи финансови сривове“, публикувано през 1997 г. във Physica A., издание на Европейското физическо общество, „фондовите пазари са очарователни структури с аналогии с това, което може би е най-сложната динамична система, открита в естествените науки, т.е. човешкия ум. Вместо обичайното тълкуване на хипотезата за ефективен пазар, в която търговците извличат и включват съзнателно (чрез действието си) цялата информация, съдържаща се в пазарните цени, пазарът като цяло може да прояви „възникващо“ поведение, което не се споделя от никоя от съставните му части“.

С други думи, има процес на възникване на интелигентно поведение в макроскопичен мащаб, за който индивидите в микроскопични мащаби нямат представа. Този процес е обсъждан в биологията, например в животинските популации като колониите на мравки или във връзка с появата на съзнание.

Следователно изглежда, че движенията на финансовите пазари се задвижват ендогенно, а не съгласно общоприетото разбиране, че се задвижват екзогенно.

Друго проучване, осъществено от Калдарели, Марсили и Джан, публикувано в Europhysics Letters, е симулирана търговия с валути без екзогенни фактори, които потенциално да повлияят на модела на търговия. Конкретната цел е да се наблюдава психологията на финансовия пазар „при липса на външни фактори“. Една от констатациите е, че търговското поведение на участниците е „много подобно на наблюдаваното в реалната икономика“. Това допълнително подкрепя перспективата, че пазарите се управляват ендогенно, а не екзогенно.

Колкото повече изучаваме психологическите аспекти на финансовите пазари, толкова повече разбираме защо виждаме движения като това след последното решение за лихвите на Фед. Дали обаче голямото мнозинство от анализатори, автори или инвеститори ще преразгледат своите перспективи относно пазарната механика? Това е малко вероятно. Изглежда, че желанието за прилагане на механична причинно-следствена връзка е трайно вградено в съзнанието на повечето инвеститори и анализатори.

През повечето време за наблюдателите им е лесно да повярват в причинно-следствената връзка на новините. Финансовите пазари се колебаят непрекъснато и новини се публикуват непрекъснато, като понякога двата елемента съвпадат достатъчно добре. Когато новините и динамиката на пазарите не съвпадат, коментаторите вдигат рамене и пренебрегват несъответствието. Тези, които работят под парадигмата на механиката във финансите, изглежда е се интересуват от съществуването на аномалии.